Стърлинг Лание, Ана Хелс, Диана Роуланд, Зорница Цветкова – Ашли, Дафни дю Морие, Траяна Хаджитодорова – Шанара, Джим Бъчър, издателство Колибри, Инес Понсе де Леон, Ангелита Уилямс, Димитър Копарански – Силентиум, Мишо Гръблев, Снежана Николова,, Евтим Борисов, Георги Марков, Гост, Преслава Кирова
Признавам, това е интервюто, което съм взела, пък било и задочно, с най-голям трепет и фенско притеснение, защото за мен Адриан Лазаровски е ГОЛЯМ. И СТРАШЕН. Не ми ги хвалете разни там Кинг, Кунц и прочие. Досега в сравнително зряла възраст само той ми е докарвал парализиращ нощен страх и слухтене с часове в мрака. И няма сила, която да ме накара да ида до някое езеро в „Дружба“. Или да се повозя вечер сама в трамвай до крайна спирка. Щото имам буквално татуирани псевдоспомени от много човешките чудовища на Адриан. И ще ги помня още твърде дълго.
„Истинският мрак“ (“The True Darkness“) е разказ от 2010 г. от Памела Сарджънт, в който се разказва за странен енергиен срив, който заварва една двойка в дома им.
Мъжът отпи от чашата с кафе и се завъртя на стола си. Оставаха само още двайсетина души, които трябваше да интервюира, и мисълта за наближаващия край на работния ден го накара този път да се усмихне искрено на поредния кандидат.
Разговор на Мишо Гръблев с Васил Велчев в предаването "Клуб Неделя" на Радио Пловдив.
Париш отвори залепналите си от прах и пот очи и бавно надигна глава. Беше
паднал по корем на бойното поле след силен удар в главата и това бе последното, което
помнеше. Предпазливо се огледа и чак когато видя, че наоколо няма никой освен
няколко гарвана, които го гледаха със зле прикрит интерес, той се изправи бавно.
Залязващото слънце блесна неприятно в очите му и той вдигна ръка над тях. После се
наведе да вземе копието, което лежеше безучастно на земята, и бавно пое на
югоизток, където трябваше да е станът на троянските войски.
И продължаваме с едно наистина знаково име за жанра и за цялата общност на занимаващите се с книги — а именно това на Симеон Цанев, по-известен на фентъзийните читатели като безкомпромисния ревюист на „Шадоуденс“ — Роланд, чиито обширни словесни битки във форумна форма с трагично известни онлайн тролове ми спечелиха едно лично уважение и искрена симпатия към личността му. Които от своя страна се повишиха неимоверно, когато се заех да чета и преводите му. За съжаление Симеон от няколко години не е в България и не се занимава с преводаческото изкуство, което, според мен поне, си е в кръвта му и все някой ден ще се завърне при повика на книгите, търсещи своя истински преводител.
„Невъзможният свят“ („The World That Couldn’t Be“) е научнофантастична новела от 1958 от Клифърд Д. Саймък. В нея се разказва за фермер, който се опитва да спаси посевите си, преследвайки много опасен извънземен звяр.
Този път дайджестът е в чест на любителите на електронни книги. Изминалото през седмицата и поглед в следващата: Интервю с издателство „Вакон“, от неуморимата Ана Хелс * Роджър Зелазни – „Името ми е легион“, ревю от Димитър Копарански * Клифърд Саймък – „Невъзможният свят“, обзор на разказа, подготвен от Коста Сивов * Реклама на „Прометей“ ни показва перфектния робот, бюлетин от Михаил Абаджиев * Сара Уинман – „Когато Господ беше заек“, ревю от Точка * Девет дребни дребосъци и джобен дракон“, фантастичен разказ от Евтим „Трубадура“ Борисов
A Woman Like That Is Not Ashamed to Die (Владимир Полеганов)
12 април 2012
За кратката си кариера Сара Хол е била номинирана два пъти за „Booker“ веднъж през 2005 г. и веднъж през 2009 г. Всяка една от четирите й книги е била …
Блогъри
Издателства
Кино
Книжарници
Писатели
Подкасти
Поети
Портали
Преводачи
Ревюта
Списания
Те ще ни научат
Фантастика
