Няма да си кривя душата – зазяпах се в обложката. Не бях чувала нищо за Ленголд. Така се случи, че преди да ми попадне в ръчичките, първо едно друго нейно копие стана част от подарък за приятелка. После я забравих – книгата (т.е. знаех, че я искам и за себе си, бях зачела една страничка и ми се стори интересна, но… забравих името на авторката).
Преди време си намерих нова любима книжарница (старата ми изневери), а аз като обявя нещо за свое – започвам да се държа … хъм, определението „нагличко” върши работа в случая. Та, домързя ме да търся в нета по корицата, но с помощта на книжаря от Хеликон в х-л България – книжката се намери, беше ми поръчана и си я купих. А като си я купих и името на авторката ми беше пред очите – ударих едно търсене в нета и се оказа, че скоро са и правили представяне, че и Ленголд е била в България – за любопитните:
http://crosspoint.mediabg.eu/?p=9517
http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0016&n=145&g=
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11732&sid=8
Достатъчно народ ми спомена за книгата, достатъчно добри мнения чух – може и това да изигра лош номер, но…
Първо се хванах за „женското перо”, „женската гледна точка” и пр. – все етикети в кратичкото представяне на авторката в началото на книгата. Ако нещо ме кара да си оправям перушината – това е заиграването с половата принадлежност. Самата Ленголд казва, че добрият писател трябва да усеща и едното, и другото. Тогава какво ми казват всички тези етикети – че е добър автор или… Доста мъже са се справяли великолепно с женските си образи, пък рядко съм срещала някой да каже „ама колко добре я представих, а?”.
После дойде раздразнението от стиловите похвати – модерното писане предполага да си оригинален – едни пишат без запетаи (моля да не ме причислявате към подобен тип експериментатори със словото, защото аз съм си чисто и просто неграмотна), други само с малки букви, трети ползват много чужди думи, а Ленголд е употребила едно единствено изречение. Добре. Модерна е. Признавам. Е, и?
И с подобно настроение продължих да чета книгата.
Истината е, че умее да пише. Някои неща ми харесаха. Дори – доста неща ми харесаха. Отделни епизоди са чудесни попадения.
Мисля, че и Русанка Ляпова (превод от сръбски) има заслуга за много доброто звучене на текстовете. Книгата заслужава внимание, дори вероятно ще я препрочета, когато негативното ми отношение се поизпари, но точно сега се радвам, че я приключих.
Ако някой има друго мнение – вероятно ще го изслушам и дори не бих спорила, просто това не е стилът, който ми допада.
На смелчаците: приятно четене ;)