Съжалявам.

Купих си я, за това хич не съжалявам. Беше чудесно попадение, много приятна и красиво написана книга. Чела съм някои негови неща преди време. Част от тях можете да видите тук

Забавлението с придобиването на „Календар с разкази“ на Александър Шпатов започна още на входа на хотел България. Товареха вино в багажника на един микробус. Успях да избегна три шерпи-сервитьорчета и за малко да се нахакам в четвърти, гушнал нескромен наръч букетища (в книгата има един разказ, посветен на цветята, като стигнах до него се смях, а не беше съвсем смешно, но това е друга тема). След човешко-винените препятствия, последва звуково – в хотела имаше я сватба, я нещо от сорта и чалгата се лееше на воля. Книжарницата беше доста пълна, което леко ме стъписа, но в последствие се оказа, че 3 лели италианки, каканижещи без всякакви задръжки и избиращи нещо българско, създават усещането за присъствието на много повече хора. Опитах се да се абстрахирам от тях, не съвсем успешно, даже завидях на един възрастен господин, който достолепно си четеше книга, настанен в едно удобно кресло, а трите кикимори го обикаляха и звучно си комуникираха през него, сякаш беше невидим. Чак ми се прищя да го пипна, за да проверя дали не съм си го измислила.

Таман лелите мирясаха и една майчица се зае с мрънкане:

–   Нали разбираш, че е ужасно невъзпитано да дойдеш на имен ден и да прекараш цялото време в книжарницата?! – нарежда строго тя на отрочето си.

Ясно, чалгата е по случай Цветница. Яко – мисля си аз, също така мислено съчувствам на „беглеца”. Освен тях има и още трима души – две жени и мъж, който щедро пазарува за жена си книги с намаление и я подканва да си вземе още.

От цялото това стълпотворение тотално ми се губят заглавията, които съм си набелязала. Сещам се за едно – две, но ги нямат. Купувам си новата книга на Шпатов, а тези ми ги обещават за следващия ден и знам, че ще ги има, даже мислех днес да мина да ги взема, но търсейки в нета по-старите разкази на Шпатов, които бях чела, за да пусна линк към тях, попаднах на това и вероятно ще изчакам да мине събитието.

Започнах със „съжалявам”.

Съжалявам, че не се стърпях и прочетох книгата толкова бързо. Тя принципно си се чете бързо, не е много голяма. 14 разказа, някои съвсем кратки, други –не. Живи, забавни, красиви. Писани със смях, с хъс, нежни, неочаквани, щури и леко горчиви, свежи и нереални като вкуса на истински, собственоръчно набрани бадеми, които никога вече няма да бъдат откъснати. Знам, че това последното не ви стана много ясно, но – прочетете „Календар с разкази“ на Александър Шпатов и ще разберете.

Следват забележките:

Имах преди много години една състудентка. Умно същество. Направи няколко чудесни курсови работи в първи курс и през следващите години все се изхитряваше да ги ползва, където беше възможно. Това не се отрази на успеха или знанията и, но мисля, че тя самата открадна от себе си няколко ненаписани и вероятно също толкова добри работи. Ако се чудите що за забележка е това – просто прочетете книгата и не му мислете. Препоръчвам ви я. Чудесна е.

Ако сте разбрали – пак ви я препоръчвам. Това е едно забавно и добре изградено книжно тяло, с интересен контекст и структура.

На смелчаците: приятно четене!