За „юношески романи“ на Хайнлайн се смятат дванайсет романа, публикувани в издателство Scribner’s между 1947 и 1958 година (кориците по-горе са на оригиналните издания на някои от романите от края на 40-те години). Към тях обикновено се прибавя още един роман – малко по-късният „Подкейн от Марс“ (1963 г.), който не е причисляван от самия Хайнлайн към поредицата, но се е получил сходен по дух и съдържание с романите в нея. Можем да броим и „Променлива звезда“, написан през 2006 г. от Спайдър Робинсън, който е използвал записки на Хайнлайн. Друго произведение, свързано с цикъла, е „Звездните рейнджъри“ (1959 г.) – той пък е замислен като последен роман от поредицата, но се получава твърде „кървав“, затова обикновено не е смятан за част от серията.
Ето пълен списък на юношеските романи:
Rocket Ship Galileo (Ракетата „Галилео“) – 1947;
Space Cadet (Космически кадети) – 1948;
Red Planet (Червената планета) – 1949;
Farmer in the Sky (Фермер в небето) – 1950;
Between Planets (Сред планетите) – 1951;
The Rolling Stones (Семейство Стоунс)– 1952;
Starman Jones (Астронавтът Джоунс) – 1953;
The Star Beast (Звездният звяр) – 1954;
Tunnel in the Sky (Тунел в небето) – 1955;
Time for the Stars (Звездно време) – 1956;
Citizen of the Galaxy (Гражданин на Галактиката) – 1957;
Have Space Suit – Will Travel (Имам скафандър – ще пътешествам) – 1958;
Starship Troopers (Звездните рейнджъри) – 1959;
Padkayne of Mars (Подкейн от Марс) – 1963;
Variable Star (Променлива звезда) – 2006 (в съавторство със Спайдър Робинсън).
Заслужава да се отбележи още, че „Подкейн от Марс“ има два варианта – за първото издание на романа издателите карат Хайнлайн да промени финала. След смъртта на писателя романът излиза и в авторовата версия.
Наименованието „юношески романи“ е донякъде условно – наистина, във всички тях героите са юноши, но това са си нормални фантастични романи, наситени с приключения, и могат спокойно да си се четат от възрастни. Нещо повече – според мен именно сред тях са някои от най-добрите романи на Хайнлайн изобщо. Явно това мнение се споделя не само от мен – условно влизащият в поредицата роман „Звездните рейнджъри“ е носител на наградата Хюго за 1959 г. и е смятан за един от най-влиятелните романи на Хайнлайн и във фантастиката изобщо, „Фермер в небето“ е носител на Ретро-Хюго за 1951 г., а „Гражданин на Галактиката“ и „Имам скафандър – ще пътешествам“ са посочени в официалния сайт на автора сред произведенията, с които се препоръчва читателите да започват запознанството си с Хайнлайн (останалите творби от списъка са „Двойната звезда“, „Врата към лятото“ и разказите от цикъла „История на бъдещето“).
Хайнлайн е един от най-любимите ми автори и навремето харесвах повече късните му романи, но напоследък забелязвам, че са ми станали леко досадни. След 1970 г. Хайнлайн става твърде многословен; сексуалните теми, които засяга, може и да са шокирали публиката през 60-те и 70-те години на миналия век, но сега не биха учудили никого, а в някои отношения са дори дразнещи. Не че искам да отрека напълно късния Хайнлайн („Достатъчно време за любов“, „Числото на звяра“ и „Котката, която минава през стени“ си остават едни от любимите ми романи), но произведенията му от този период повече или по-малко са изгубили своята актуалност. Докато при юношеските романи не е така.
Действието на първите романи от серията се развива на Луната и на близките планети, в средата на 50-те години достига междузвездните простори, а в края на 50-те, в романа „Имам скафандър – ще пътешествам“, ставаме свидетели на история от вселенски мащаб. Темите на романите са разнообразни – от актуални за подрастващите въпроси, като противоречията между поколенията („Червената планета“, „Звездният звяр“) до темите за свободата и личното достойнство на човека (романът „Гражданин на Галактиката“, в който става въпрос за междузвездна търговия с роби). Романът „Тунел в небето“ си кореспондира с произведения от златния фонд на детско-юношеската литература („Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, „Две години ваканция“ на Жул Верн), а в „Имам скафандър – ще пътешествам“ е един от първите във фантастиката „съд“ над човечеството заради слабостите и грешките на цивилизацията ни. Устойчиви мотиви в романите са израстването на детето и превръщането му във възрастен чрез борба и преодоляването на трудности, както и наличието на ментор – възрастен, който не е изгубил връзката с младото поколение, знае правилния начин за вършене на нещата и служи за пример и опора в трудните моменти. Освен че са завладяващи и изпълнени с напрегнати приключения, романите имат и висока педагогическа стойност – не случайно Пол Андерсън казва за тях, че са възпитали цяло едно поколение.
За съжаление тези книги, повечето от които са шедьоври в жанра на детско-юношеската фантастика, си остават непознати на българския читател, и опитите ми през годините да ги препоръчам на някое издателство неизменно се увенчават с неуспех. На български са излизали само „Звездният звяр“ – през далечната 1989 г. (в чудесен превод на Огняна Иванова) и „Звездните рейнджъри“ (който, както споменах, обикновено не се смята за част от поредицата). Лошото е, че книгите са четени от твърде малко хора и нямат достатъчно популяризатори (етикетът „юношески“ явно отблъсква, когато човек не е наясно за какво става въпрос). През годините съм срещал и доста хора, които, въпреки че четат само на български, са сигурни, че са чели „Гражданин на Галактиката“ (а всъщност го бъркат с „Гражданин на космоса“ на Робърт Шекли). Надявам се настоящата публикация да спомогне да бъде поправена тази несправедливост и най-после българският читател да се запознае с някои от тези шедьоври.
Явно писането на детско-юношеска научна фантастика не е толкова лесно – за това свидетелства фактът, че произведенията на Хайнлайн от този цикъл си остават относително самотни в световната фантастика и не раждат вълна от последователи, въпреки че са харесвани от много хора. Сред малкото успешни опити в поджанра си заслужава да се отбележи силно повлияната от Хайнлайн поредица на Джон Варли Red Thunder, състояща се от романите Red Thunder (2003), Red Lighting (2006) и Rolling Thunder (2008), а също и някои романи на Сергей Лукяненко, като „Танци върху снега“ (2001). Една от частите на романа на Лукяненко „Конкуренти“ се нарича „Имам компютър – готов съм да пилотирам“ (това е и работното заглавие на романа, докато Лукяненко го пише) – явен реверанс към „Имам скафандър – ще пътешествам“ на Хайнлайн.
Между 2003 и 2006 г. издателство SFBC (Science Fiction Books Club) издаде четири омнибуса, съдържащи всичките юношески романи на Хайнлайн (включително „Звездните рейнджъри“ и „Подкейн от Марс“). В колекцията липсва само „Променлива звезда“ (довършен от Спайдър Робинсън след излизането на омнибусите).
Ето съдържанието на четирите тома:
Four Frontiers:
Rocket Ship Galileo
Space Cadet
Red Planet
Farmer in the Sky
To the Stars:
Between Planets
The Rolling Stones
Starman Jones
The Star Beast
Infinite Possibilities:
Tunnel in the Sky
Time for the Stars
Citizen of the Galaxy
Outward Bound:
Have Space Suit – Will Travel
Starship Troopers
Padkayne of Mars (с двата варианта на финала).
Преди няколко дни получих поръчания през Abebooks Four frontiers, съдържащ първите четири юношески романа. Солиден, дебел том, добре оформен, с хубава хартия – истинско пиршество за окото на колекционера. Това е един удобен повод да препрочета романите и да напиша ревю за всеки от тях. Така че… наред е Rocket Ship Galileo. :)
Още от поредицата за Хайнлайн в сайта на Lazy:
- (1) Робърт Хайнлайн – Юношеските романи
- (2) Робърт Хайнлайн – Ракетата „Галилео“
- (3) Робърт Хайнлайн – Космически кадет
- (4) Робърт Хайнлайн – Червената планета
- (5) Робърт Хайнлайн – Фермер в небето