Лека и ненатоварваща. Липсва всякакъв гъдел от неизвестното, но това е нарочно, защото от самото начало ни е казано какво ще се случи, само не знам през колко и какви перипетии ще мине главният герой и разказвач Солтан Грис, докато се провали окончателно. Логиката е на нивото на детски анимационен филм, заснет от името на някой като Уили Койота. Вечните му зли планове се провалят гръмовно, а в повечето случаи дори се обръщат срещу него, докато наивният и симпатичен на всички Роуд Рънър безгрижно си бибипка и цепи хоризонта.
Такива са взаимоотношенията между офицера от Апарата на Волтарианската империя Солтан Грис и чаровния и нищо неподозиращ Джетеро Хелър – прочутата звезда от флота. Солтан е мразен от всички, като повечето му познати се опитват и съвсем заслужено да го убият, докато щом някъде се мерне Джет, и моментално притичват репортери, жените започват да припадат, а мъжете се натискат да са му приятели.
Та на тези двама сладури е възложена мисия да заминат за планетата Блито-3, наричана от местните Земя, и да проведат там секретна акция по дискретно ограмотяване на населението, преди то да е изчерпало ресурсите и да е отровило собствената си планета до дупка. Някои волтариански интриги за трона внасят и допълнителни подусловия, които още усложняват живот на главния разказвач и подготовката за заминаването. Точно така, в този том само се подготвяме, защото Л. Рон Хабърд си е направил труда да напише още цели 9 книги по темата „Мисия Земя“, които аз едва ли някога ще прочета.
Малко цитати за илюстрация на типа хумор:
А този ми се стори такъв здравеняк, че вероятно се бръснеше с бластер.
***
Полковник Стинкинс остави след себе си пет чудесни деца. Не можахме да се свържем с двете най-големи, тъй като са затворени в изправително училище.
***
Снощи машина, заявена преди това като открадната, се е стоварила от небето върху Болницата на добросърдечното милосърдие. Нейният управител, доктор Мъф Чъф, който не е бил там по време на инцидента, каза, че щетите са минимални и се ограничават само с отделението за бедни деца. Тъй като покривът е рухнал, точният брой на жертвите още не е известен. „Все едно, смятахме да зарежем това отделение, сподели управителят. Нужни са ни повече средства и повече лекари. Сега ще подадем искане за увеличаване на фондовете.“…
пп. Весел момент беше, че по технически причини във всички псувни най-нецензурните думи са заменени с „бибип”. Например:
Всъщност си беше тъпак, да го „бибип“. *** И без номера, да ти го „бибип“! *** Ти, отвратителен „бибип“ такъв! *** Махнете си тия „бибип“ ръце от моя „бибип“ врат и свалете тия „бибип“ белезници от моите „бибип“ ръце!
…а в останалите девет минаваме през: садо-мазо; педофилия; некрофилия; гарнирайте с повръщане на вкус. Не задължително в този ред.
Сатира му викали… :(
Хах, Кал, ако само това си запомнил от декалогията…
За съжаление не съм от хората, които могат да си позволят закупуването на нови и стари книги. Все още имам неизчетени в библиотеката, но заглавия като „Мисия Земя“ и предходната книга от същият автор – „Бойно поле Земя“ – си ги набавям от Интернет на английски език. Съжалявам, че нямам възможност да подкрепя авторите и тяхното право.
Декалогията „Мисия Земя“ разплита един интересен сюжет, в който, за да се отърве от напастите на нашиата планета (наркотиците; психологията; правителствените тайни агенции/полиции; „Шоуто на изродите“ на Финиъс Тайлър Барнъм; странните и изкривени сексуални практики; властването, чрез икономически и енергиен монопол; и мн. др.), Волтарианското управление е принудено да изтрие наличието на цялата ни Слънчева система от всичките си астрографски карти, да я премахне от графика за завладяване на Вселената (който е завещан преди хиляди години от предците им и е нещо свещено, което не се променя) и да назначи специална администрация – Цензури, които да съблюдават неспоменаването на нашата планета! ^_^
Колко смут могат да създадат един амбициозен шеф на девизия (превърната в тайна полиция) – Ломбар Хист, неговият изпълнителен (по-скоро алчен и страхлив) „доверен“ агент – Солтан Грис и в един по-късен етап на декалогията, пристигналите от Земята директно на Волтар (планетата-столица), Джей Уолтър Мадисън (ПиаР „гений“) и Тийни Уупър (тинейджърка-нимфоманка, с диплома от колеж на китайска проститутка и страст към марихуаната) като последните двама направо „взривяват“ планетата-столица.
И как добрият рицар на бял кон – Джетеро Хеллар (боен инжинер от космическият волтариански флот) – минава с „метлата и парцалът“ след гореизброените персонажи и ремонтира както своята Волтарианска федерация, така и нашата малка и „незначителна“ планета ;)
Друга интересна част е как самият Волтариански автор на тази книга (във всяка една от книгите се твърди, че такова място като Земя не съществува и е плод на въображението на автора, удостоверено с подпис на главният цензур) успява да убеди издателите и цензурите да издадат книгата му… Цензурите се съгласяват да я издадат само на един от Земните езици – английски като така си решават проблемите с цензурирането ? на Волтариански език :D
Ако нямате възможност да си намерите/закупите поредицата на български и можете да четете на английски език, лесно ще намерите всичките 10 части.
Поредицата разглежда проблемите на съвременното ни общество, които продължават да действат с пълна сила и да си стоят/висят като проблеми… И романтичната идея, че някой ще дойде и ще ни спаси, понеже сме неспособни да си помогнем сами ;)
Не целя да звуча като хейтър. Проблемът е, че четох „Мисията“ в крехка и влияема възраст – и успях да се съвзема от циничния ? поглед едва след като попаднах на „Падналите богове“. („Мисията“ е от онези книги, които ползват секса за шок ефекти; мразя ги от сърце и душа.) Дали описаното вътре наистина отразява действителността – и откъде са черпени например сцените с Тийни Упър, – всеки ще реши сам.
Определено не я препоръчвам на читатели под 18. Другите да си преценяват.
Точно, точно. Мисия земя малко примитивно, но сувсем грубо и цинично(може би е търсен ефект) описва всичките проблеми на Земята. Ей така, на майтап. Препоръчвам за любителите не сериозната сатира.