„Дано живееш в интересни времена“ – смята се, че това е китайско проклятие, което следва поговорката „По-добре да живееш като куче в спокойни времена, отколкото като човек в размирен период“.
Горната поговорка ни подсказва за какво иде реч в поредното приключение на клетия Ринсуинд, който е понесен от Пратчетовото въображение в далечната Ахатова империя и град Хунхун – проекции съответно на Китай и Пекин в Света на диска.
Пътищата Пратчетови срещат Ринсуинд с Коен Варварина, 90-95 годишния герой (и той вече не помни на колко е), който е тръгнал да покорява Империята с неговата пенсионерска дружина, наречена Сребърната орда. Първото име на Коен Варварина е Чингис, което сякаш е своеобразна алюзия за монголските нахлувания в древен Китай. Пратчет ни е представил закачливо този далекоизточен свят заедно с историята му, изпълнена с преврати и непрекъсната борба между отделните династии (в случая са пет: Фанг, Танг, Хонг, Сунг и… Максуини!?), като привидно е осмял тоталитарните системи на управление. Или както се споменава в романа:
…хаосът се намира в най-голямо изобилие там, където някой се стреми да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-добър организатор.
Ще срещнем много географски и културни препратки – тук е Великата китайска стена, за която героите се чудеха дали е построена, за да предпазва империята от нашествия, или за да пречи на жителите да не избягат от нея :) Тук са и „Забраненият град“, Теракотената армия, както и китайската версия на Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото!
В цялата тази суматоха, против волята си, Ринсуинд отново има нещастието да попадне сред революции и размирици, накратко сред „интересни времена“, където единствената цел е да оцелее. Или както той казва на бунтовниците революционери:
Не можете да се сражавате за кауза! Тя е измислица!
Аз съм от Анкх-Морпорк. Имали сме безчет въстания и размирици. Да ти подскажа ли резултата? Властниците са си още по местата. Винаги така става.
Знам ги хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: „Напред, смели другари!“, тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-дебелия шлем.“
:) :) :)
Ще срещнем и Двуцветко, симпатичния турист от първите романи за Диска, който тук е хвърлен в затвора заради произведението си „Какво правех през почивните дни“, което се превръща в революционен труд. Двуцветко ще срещне във финална битка злия Лорд Хонг – виновник за смъртта на жена му и човека, седящ зад всички пъклени планове.
През цялото време ще се хилим на дъртата орда на Коен Варварина, състояща се от 10 пенсионирани варвари, които спукват от бой втрещените и изненадани легиони от нинджи. При това варварите се опитват да се държат „цивилизовано“.
Като цяло на мен ми се стори много лека и приятна за четене книжка, която бих я охарактеризирал като класическа от по-ранния период на Пратчет. Е, аз я четох две седмици, което прави по 20-30 странички на ден, но не изгарям от желание да чета напоследък :).
Още бисери:
Акулата не се замисли. Този процес е неприсъщ за акулите. Знакът „=“ общо взето изчерпваше мисленето им. „Виждам“ = „изяждам“.
„Империята? (Не искам да ходя) Нали там мразят чужденците?“
„И ти ги мразиш. Значи ще се погаждате превъзходно.“