Колонка

Адам Робъртс – New Model Army (Zlat Thorn)

"New Model Army", от Адам РобъртсНямам идея дали Адам Робъртс е чел In The Hills, The Cities на Клайв Баркър, преди да напише New Model Army. Много по-интересно от причината ми е резонирането на двете произведения около идеята за общността, която се сдобива със съзнание, независимо от това на членовете си, и като Великана от приказката изяжда и стъпква всичко по пътя си.

В разказа на Баркър двама мъже са на ваканция някъде из Сърбия, единият от тях има съмнения относно бъдещето на връзката им, в същото време жителите на два съседни града изграждат с телата си огромни създания – двама великана, които трябва да участват в ритуална битка, но единият се разпада, а другият остава да скита сред хълмовете. Срещата между героите и великана завършва със смъртта на единия мъж и асимилирането на втория в тялото на създанието.

В New Model Army отново става дума за Европа с цялото й историческо бреме и псевдоцивилизованост, двама мъже отново са в сложни отношения и единият загива, а другият става ядрото, около което ще се изгради самосъзналият се Великан, ползвайки телата на новите армии.

Разбира се, разказът е по-въздействащият, защото Баркър е по-добрият (по-интуитивният, „по-естественият“) писател. Или формата е по-подходяща? Робъртс е по-интелектуалният и романът му изобилства от разсъждения за същността на демокрацията, войната, любовта. Разфокусираността е основната му слабост, липсата на органична спойка между отделните части може и да е симптом за упадъка или еволюцията на съвременния роман, но за убедително пресъздаване на разпадането на личността на Блок е необходим по-убедителен герой и по-добър баланс между вътрешните му преживявания и случващото се около него. Мога да стигна дотам да кажа, че Робъртс пише като критик – прекалено осъзнато за механизмите, които задвижват един текст, но в романа има моменти, когато проблясват истинско вдъхновение и лекота. Любопитно е как откровенията на Баркър намират изказ чрез обсесията му по тленното (чудовището е буквално изградено от телата на хората), а тези на Робъртс – чрез метафизичното, въпреки че първият никога не е търсил рационални обяснения, докато Робъртс в претенциите си за научнофантастичност замаскира липсата й с техножаргон (всъщност това е по-скоро социална фантастика, да не забравяме, че тази страст на британската фантастика има дълбоки корени).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.