Англичаните си имат Тери Пратчет. Американците – Кристофър Мур. Руснаците имат Зотов, а немците – Давид Зафир. Ето че и испанците си намериха голям сатирик в лицето на Едуардо Мендоса.

Мой приятел, който работи като стоматолог в Барселона, ме открехна за Едуардо Мендоса, като ми препоръча най-вече новелата „Ни вест от Груб“. В тази творба се разказва за извънземно, попаднало и изгубило се в космополитния град Барселона. То започва да си води дневник, в който описва странните привички на земляните. За съжаление не успях да я намеря, а единственото на което попаднах, бе „Чудните патила на Пърдоний Флат“. Тя се оказа посветена на библейска тематика. Не знам дали е някаква кофти карма, но напоследък все на такива попадам :)

„Чудните патила на Пърдоний Флат“ не е кой знае какво като литература, дори не знам дали да ви я препоръчам. Мендоса предлага на читателите един лек криминален и комичен роман, написан в традициите на готическия стил и облечен в библейски одежди. Разказва за приключенията на един страдащ от газове римлянин, Пърдоний, който броди из източните римски провинции, където търси извора на мъдростта. Там той среща невръстния Исус, чийто баща Йосиф е осъден на смърт. Исус наема Пърдоний като частен детектив, за да докаже невинността на баща си. Следва да се разкрие една грандиозна мистерия, в която се намесват една прелестна проститутка (майката на Мария Магдалена), богаташ с тъмно минало – Юда, приказно красив грък (Аполон в човешки образ), прокаженият Лазар и много други действителни персонажи от Библията.

В крайна сметка Пърдоний след цялата тази дандания стига сам до извода:

„А може би прочутият извор, който дарява знание и скъсява живота, е просто поетичен начин да се опише любовта.“

Мендоса въобще не си поплюва и се е пошегувал доста грубо с древните гърци, римляни, араби и евреи. Ето ви няколко цитата:

„…правим жертвоприношение… за да не се всели душата му в някое нечисто животно. Или пък в някой грък.“

„…предлагам да плячкосаме каквото още има по себе си, да го уважим няколко пъти отзад и да му отсечем главата, както има обичай да постъпва със странниците нашата коварна раса.“

* * *

Този роман ме накара и да се поразровя в прашния малък килер за спомени, и да си припомня колко много автори са писали за Исус и за библейските истории. След което проверих и в интернет. Ето ви кратка извадка от резултатите:

Кристофър Мур – „Агнецът. Евангелие според Биф Шамара.“

Кристофър Мур се води като писател абсурдист. Той става популярен с трилогията „Bloodsucking Fiends“, където пародира така популярните сред тийнейджърите романтични вампирски романи. В „Агнецът“ основното действащо лице е Биф, който възкръсва в наши дни, за да напише липсващата част от историята на Исус Христос. Негова сянка трябва да бъде ангелът Разиел, който обаче е твърде зает с яденето на пица, гледането на телевизия и с манията му по Човека паяк. От разказа на Биф научаваме много интересни неща – откъде идва името Джудо, защо евреите ядат китайска храна на коледа, защо зайците се асоциират с Великден, както любопитни и пикантни подробности около така оформилия се любовен триъгълник между Биф, Исус и Мария Магдалена. Биф си падал и по Дева Мария…

Майкъл Муркок – „Ето Човека!“

Една от любимите ми новели. Карл Глогауър се връща в миналото чрез машина на времето с идеята да стане свидетел на библейските събития. Но машината се поврежда и той се разбива. Намират го хората на Йоан Кръстител, който гледа на Карл като инструмент за постигане на политическите си цели. Карл продължава да търси Исус и го намира, но се оказва че е бавноразвиващ се, баща му Йосиф е сприхав старец, а майка му Мария е лека жена. Отчаян, той започва да проповядва каквото си спомня от библията, а хората започват да го възприемат като месия….

Джеймс Мороу – „Only Begotten Daughter“ и „Godhead Trilogy“

В творчество си Мороу пародира както организираната религия, така и агресивния атеизъм. За съжаление не е издаван на български, поне аз не знам да е. Той става популярен заради трилогията „Godhead Trilogy“, в която Бог е намерен мъртъв, а огромното му тяло (на бял човек с брада) е пльоснато върху Атлантическия океан. Ватикана веднага праща танкер за да прибере тайно тялото, защото ако не го направят, религията им ще загине. По същото време група атеисти се отправят натам, за да унищожат тялото, тъй като то доказва съществуването на Бог.

В „Only Begotten Daughter“ е разказана историята на Джули Катц, полусестрата на Исус и дъщеря на Бог (Бог е от женски род в произведението, т.е. тя е майка на месията Джули). Действието се развива в съвременния свят.

Жузе Сарамагу – „Евангелието по Исуса Христа“

И нобеловият лауреат Жузе Сарамагу написва своя версия за историята на Исус Христос. Този път стриктно следвайки каноничните евангелия, но леко и интелигентно променяйки някои подробности. Много ми хареса следната анотация към книгата:

Неговата ексцентричност не разтърсва, а с микроскопични размествания в хронологията на познатите събития и значението на познатите персонажи едва усетно пренарежда мозайката на финала. В този смисъл разказът му е предвидим: Исус се отличава от другите, защото мисли, не защото вярва; не мистична криза, а земна любов очиства Мария Магдалина; Бог е този, който отказва да се раздели с дявола; Исус целува Юда и го праща да го предаде; с финалната си саможертва Христос спасява не душите на хората, а реномето на своя Отец. Евангелие по вкуса на професионалния читател на романи – в това не би имало нищо изключително, ако не беше гласът на разказвача.

Робърт Грeйвс – „Цар Исус“

В типичен стил Грейвс създава един псевдоисторически роман, подкрепен от действителни исторически факти и събития, в който разглежда живота на Исус – от ранна до зряла възраст. Историята е разказана през погледа на римски чиновник от времето на Домициан. Самият Исус е разгледан не като син Божий, а по-скоро като философ със законни претенции към юдейския трон.

Дейвид Лорънс – „The Escaped Cock“

Лорънс описва романа си като опит да преразкаже Възкресението Христово, но с алтернативен завършек. След като е разпънат, Исус става, възстановява се и започва да живее своя живот. Той е погнусен от старата тълпа и затова бяга от нея. Скоро разбира колко невероятен и неповторим е светът, по-прекрасен от всички спасения небесни – той благодари на звездите, че мисията му е приключила.

Гор Видал – „На живо от Голгота“

Както знаете, Голгота е хълмът, на който е разпнат Исус Христос. Но този акт явно е бил видян от много хора и от много различни ъгли. Гор Видал използва своето въображение, тънък хумор и безкомпромисна критична ръка, за да пренапише библейската история, видяна през погледа на св. Тимофей Ефески. Тимофей, заедно със св. Павел, започват да преследват дошъл от бъдещето мистериозен хакер, който има наглостта да трие християнските исторически следи и доказателства. Или накратко – това е Евангелието, написано от Гор Видал.

Това е гостуващ пост. Първа публикация:
„За Едуардо Мендоса и библейските книги (Lammoth)“, Lammoth’s Blog