Най-после да открия оригинална и запомняща се вариация по приказка. Book of a Thousand Days от Шанън Хейл е базирана на немската приказка „Девойката Малена“, първоначално записана от Карл Мюлерхоф през 1845 г. и популяризирана от братя Грим. В оригинала кралят зазижда в кула дъщеря си, защото не харесва избраника ѝ. Девойката успява да избяга след седем години, когато храната свършва, за да открие, че царството вече не съществува.

В интерпретацията на Шанън Хейл повествованието се води от гледна точка на прислужницата, зазидана заедно с принцеса Сарен. Книгата за хиляда дни представлява дневникът на прислужницата Дащи, в който, наред с борбата за оцеляване, се запознаваме отблизо с най-интимните ѝ мисли и желания.

Не знам в какъв ред да започна с хвалбите за този роман.

Като начало трябва да похваля факта, че Хейл излиза от рамките на европейския сетинг и западната култура. Ако се замисля, мога да посоча много малко романи във фентъзи-жанра, които избягват клишето за васално общество по примера на Средновековна Европа. Вместо това авторката ни запознава с вариация на монголска култура, в която притежанието на един вол или крава може да бъде разликата между живота и гладната смърт. Може би най-точното описание за сетинга на романа е ежедневие. Въпреки наличието на война, което предразполага към Сълзливи Саможертви и Титанични Сблъсъци!^TM, Шанън Хейл се е въздържала да ги опише. Вместо това имаме тихия героизъм на едно обикновено момиче, което се опитва да оцелее в брутална изолация и да изпълни дълга си на вярна прислужница.

И тук идваме до другата прекрасна част от книгата – героите. Те не са черно-бели. Дори дразнещо вдетинената и зависима принцеса си има причина бъде безполезна. Развитието на Сарен от декоративно растение към човек с желание да направи нещо в живота си е паралелно на промяната у Дащи. От смирен представител на простолюдието тя постепенно се превръща в революционер, който смята, че има същото право на щастие, както аристократите. Промяната и у двете жени настъпва в бавно, под натиска на външните обстоятелства и в резултат на чувствата им. Сложете към картинката и хан, който има чувство за хумор, не се втурва героично и безмозъчно да атакува всеки проблем и не се страхува да бъде достатъчно земен и чувствителен, и ще разберете защо толкова хваля Шанън Хейл.

Горещо, наистина горещо препоръчвам „Book of a Thousand Days“ на хората, които обичат усещането за приказност и същевременно искат реализъм във фентъзи-романите си.