И ето на, май си дойде, искам или не, и навън почти е като през септември, въобще жегите и насилствено доброто настроение идват непотърсени, но очаквани в битието ми. На книжния пазар обаче спящи красавици колкото щеш… Иде панаир, празници, туй-онуй, но вълнуващите ме заглавия не се прескачат, нито пък се ръчкат агресивно с лакти за моето внимание, колкото и да ми се иска. И все пак ето какво можах да изровя от купчините с езотерика, самопомощ и клиширани трилърчета:

„MBG Books“ напредват агресивно и са практически единствените, при които новини винаги има, „Конспирацията за короната“ на Майкъл Дж. Съливан е вече готова и впечатлява с наистина много приятната си авторска корица, а ми подшушнаха, че съвсем, съвсем скоро следва втората част – „Авемпарта“. Освен това идват съвсем скоро и „Тетрарх“ на Ървайн, и „Върховният повелител“ на Канаван, за които ви надувам главите от близо три месеца. Ще имаме и нов-новеничък автор на небосклона в близките седмици, а именно Ръсел Къркпатрик – част от вълната нови фентъзисти, наред със Сандерсън, Ротфъс, Брет и прочие дружина млади англоговорящи юнаци, с първата част на неговите „Небесни огньове“ – „През лицето на земята“. Чакам с нетърпение. А за още по-нетърпеливите от мен малко повече информация можете да намерите тук, или следете сайта на издателството. Дано се сбъднат плановете и поредната купчинка добро фентъзи кацне на повече нощни шкафчета.

„Бард“ продължават практиката си да предлагат странни и интересни заглавия, които биха допаднали на някои почитатели на фентъзийния жанр – за този месец това е „Обладателят“ на Алма Катцу. Вярно, понамирисва на вампири, вечна любов енд шит, но пък и правилото си има изключения. Аз лично ще поизчакам някой колега ревюист да се прежали първи с точно това заглавие. Но пък няма да чакам и секунда, за да награбя „Елантрис“ на Брандън Сандърсън – представител на рядкото чудо фентъзи в един том, и то качествено и пълноцено написано. Класата си е класа. За почитателите на твърдия сай-фай пък идва поредното заглавие от „Избрана световна фантастика“ – „Нашествие“ на Б. В. Ларсън.

Издателство „Милениум“ пък предлагат едно изключително многообещаващо заглавие в маргиналния жанр хорър за подрастващи – „Танцуващият замък“ на Робин Джарвис. Историята не е като да не сме я чували – мрачна, тайна книга, дето почти яде деца, но пък в международен план доста възхитени сравнения със Стивън Кинг за хлапета срещнах, така че най-малкото книжката има потенциал. Пък и корицата на мен лично ми допада силно, радвам се, че я запазиха от оригинала. Същото издателство има и още едно заглавие, по-скоро интересно за почитателите на графичните истории – а именно „Изобретението на Хюго“ на Брайън Селзник, но откак навърших 10, повече предпочитам текстовете пред картинките, та това не е моето нещо в крайна сметка.

Издателство „Колибри“ бе обявило само едно заглавие с фентъзиен уклон, май по-подходящо за подрастващи младежи и девойки, а именно – „Дневник на утрешния ден на Сесилия Ахърн“. Да, пак имаме странна книга, ежедневни младежки проблеми, решени по чудесиен начин, и най-вероятно в крайна сметка ще се намеси и доволна доза романтика, но пък усещам само положителни душевни трели към розовата корица. Но съвсем скоро обявиха и най-най-накрая твърде чаканите „Дрезденски приключения“, начело с „Буреносен фронт“ на Джим Бъчър.

И откритието ми на сезона – цели две фентъзийни книжки от български автори, които драговолно ще се жертвам да прочета: музикално-литературният проект „Забравената песен“ на Неа Станд. Едно добро начало на, надявам се, сбъдваща се българска фентъзи поредица с много интерактивни елементи, правена от силно положителни и зареждащи хора, имащи нужда от активна подкрепа – повече за проекта.

А втората книга е, още веднъж се надявам, начало на Поредицата с главна буква, която чакам откакто чета фентъзийни книги – „Хрониките на Пазителката“ от Яна Коцева. Хвана ме само с едно-единствено изречение от анотацията, а именно, че книгата е писана като част от терапия за преодоляване на определени негативни моменти в живота на невръстната авторка. И точно заради това заслужава още повече подкрепата и надеждата ми, тъй като само аз си знам как се пише, за да се диша, да се живее и да се продължи напред. Този текст на мен лично ще ми е безкрайно ценен дори и само на ниво идея, пък за изпълнението ще стискам палци младата авторка да е доволно гениална.

„Артлайн“ най-накрая представиха „Нощ на ножове“ на Есълмонт – и колкото да ви е трудно да повярвате, корицата изглежда още по-безутешно яко наживо и е в изключително странния ми формат с твърди корици. Гледам на нея повече като произведение на изкуството, отколкото като на книга. Не съм сигурна дали това е правилното отношение, но се чувствам така, все едно съм се сдобила с книжно „Фаберже“.

Останалите издателства все още се разкършват морно пред напичащото слънчице и пазят козовете си за последния момент. Дано ни изненадат приятно.

Изпращайте новини за предстоящи заглавия на българския пазар за рубриката на адрес: .

Ана Хелс е добре познат книжен блогър и писателка. Посетете личния й сайт, „Фентъзийното място на Ана Хелс“, където ще намерите още много ревюта на книги и интересни подробности за нея!