Няма да учудя никой с факта, че през август издателската дейност леко заспива по плажовете, или поне фентъзийните автори го отнасят, за сметка на по-приятните за четене сиви еротики, чик-флици и трилърчета тип Мисия невъзможна. Да, аз смятам, че фентъзийният жанр е поне един левъл над обичайната лайфстайл и трилър литература. Все пак да изградиш цял алтернативен свят от нищо, трябва да има някакво по-голямо интелектуално значение от сюжети тип „той ме погледна, той отмести поглед, боже дали ме харесва, дай да похапем малко устни, че да се възбуди и да ме възнагради с двайсет милиона“, или „бандюгите се съюзиха с политиците и организираха нарочен атентат в циганско училище, но се появи ББ и спаси деня, жертвайки сърцето си“, или който и да е друг реалистичен брутален шит, основаващ се на ежедневните леснодостъпен платен секс, безкрайна мисловна некомптенентност и властова корупция на управляващите или поредното преследване на мистичните лоши тамплиери, змиеглави или ватикански педофили. Ами реалността ни е повече от тъпа, не мога никога да разбера защо искаме да подсилваме киселинността на живота с още някоя драма, пък била тя и в писмена форма. Но замълчи асоциално сърце, за новите книги иде реч сега:
Прозорец изненадват с няколко интересни заглавия за лятото, които, ако успеете да различите като част от любимия ни жанр, въпреки потресаващите корици, мисля, че ще се окажат доста интересни попадения. За почитателите на историческите рицарски алтернативи имаме доста обещаващо заглавие, посветено на Крал Артур, и то не от кой да е, ами от великия Джон Стайнбек. Крал Артур и неговите доблестни рицари, естествено, е второ издание на отдавна видяла бял свят книга. Все пак човекът отдавна не е на земята и едва ли като ТуПак издава най-големите си хитове след като гушне всемирното букетче, но винаги ми е интересно, когато попадна на нещо написано от истински и безусловно признат класик в различен от обичайния му жанр. Литературните експерименти са ми повече от любими. Прозорец имат и още две интересни заглавия в скорошните си издания, които някак съм пропуснала – втората част на детския хорър на Джон Конъли – Камбаните на Ада, просто задължително за всички любители на комичното фентъзи с демони, дяволи и спасението на света от хлапе с дакел тип Добри поличби, и едно сравнително хващащо око ърбънче на лично за мен неизвестния Оуън Колфър – Списък с желания, където пак имаме заигравка с отвъдния демонски свят и младши ангелски състав в борба за спасение на нечии души.
Колибри въпреки сметките ми не издават нищо от предпочитания ми жанр, но в бъдещите им планове открих заявка за Героите на Абъркромби, като няма, разбира се, очаквана конкретна дата за това наистина хитово попадение все още.
Пробук изненадаха повече от приятно с нов Геймън – прекрасния Междусвят може би не е от най-знаковите заглавия на магьосника на странностите, но всичко на Нийл, дори и бележника му от трети клас, имат несъмнена литературна ценност и повече качества от много други придаващи си важности нови автори. Чудя се дали някой ден ще видим Сандмена… Наскоро издадоха и още едно интересно за някои заглавийце от иначе много почитания от мен Майкъл Скот, който обаче загуби позиции между любимците ми след онова печелещо сърцата на подрастващите недоразумение за Николас Фламел. Новата на Скот – 13 светини подозрително напомня на ужасните му янг адълт опити, така че аз ще я пропусна кротко.
Алтера ме изненада много повече от приятно миналия месец, точно след като си направих материалчето, с ултимативната Градът и градът на Чайна Миевил, която въпреки ужасната си, все пак достоверна, корица, очевидно минаваща за много алтернативен арт (защо грозотията се смята за много яка все още, критикът в мен не може да се произнесе), е просто безумно нужна за всеки четящ и почитащ подобаващо каквото се докопа до страната ни от вълнуващото ню уиърд движение и проклънатия от родителите си Китайчо. Стискам палци за още много много Миевил, ако ще в кафява амбалажна хартия да го издават, текстът има способността да блести болезнено красиво и през най-шантавия опит на родните книжни дизайнери.
Бард се занимават със сивите си глупотевини, но ще намерят време за малко сай-фай на Бюджолд и нейния бараярски цикъл с поредната книжка за почитатели – Сделката на капитан Ворпатрил.
Ера ще преиздават Ендърската поредица – началото е Играта на Ендър, която, казват, си заслужава, ама аз лично ще пропусна и този път Кардовските космически елегии, но пък заглавието е класика в жанра си и абсолютен мъст за всеки фен на сай-фай и социални антиутопии .
Изток-Запад пък планират българско фентъзи със сай-фай елементи на тандем от лично за мен непознати поне като име автори – Анатоли Кръстев и Тодор Касабов с техния Ернам. Изключително ме радва, че български фентъзийни автори се издават вече почти повсеместно и българското фентъзи не е забравен и забранен за издаване жанр. Дано и историите на родните си магьосници на словото си заслужават.
Инфодар спинкат летен сън от доста време.
МБГ бяха в лек летен отпуск, но наваксват с програмата и ме зарибяват с уникално красиви авторски корици. Та скоро очаквам от тях изненади.
И за финал една книга, която не ви препоръчвам, но сюжетът е толкова болен, че си заслужава да се отбележи – все пак колко често чувате за вампири милионери, които се нуждаят спешно посред нощ от зъболекар, тъй като в противен случай ще им се затворят зъбните канали и вече няма да могат да нахапят дори мека ябълка, и се влюбват в мъчителката си зъболекарка, докато ги гони руската мафия. Да, точно такива откаченяци се мотат в Как да се омъжиш за вампир милионер на Керелин Спаркс от издателство „Тиара букс“, специализирани в издаването на любовни романи с фентъзиен привкус. Въпрос на вкус.