(Водещ на рубриката „Къс разказ“: Gost. Рисунка: Mike Lay. Илюстрация: Петър Тушков.)
Мечето
разказ
от Герасим Симеонов
На центъра на града беше завързано с огромен синджир за една цепеница едно мече. Около него беше положен пясък, наместо плочките, които сформираха площада. Цепеницата със синджира бяха забити надълбоко в центъра му. Мечето лежеше в него с отворени очи. Нямаше сянка, пясъкът прежуряше. Мечето гледаше и не мърдаше. Гледаше шадравана с извиращата вода на три метра от него. Синджирът бе дълъг само два.
Всеки, който минаваше покрай мечето, се засилваше и го риташе в главата. Мечето ревеше, тръгваше разярено към хората, но преди да ги достигне, смелостта му изчезваше и подплашено се връщаше на мястото си.
Хора, тръгнали за работа, хора, връщащи се от там, хора просто преминаващи през центъра, не забелязваха мечето, докато пясъкът не започваше да хруска под краката им, и чак тогава вече попаднало в полезрението им, те се засилваха и го ритаха в главата и след това необезпокоявани отминаваха купчината с пясък. То ръмжеше, но после спираше, уплашено от рева си. А хората преминаваха постоянно, защото нощ нямаше, а денят не свършваше. А денят бе с цвят на изсъхнала ябълкова кора и крадеше всяка капка вода, попаднала от пръските на фонтана върху жежкия пясък.
Хората, залисани в техния делник, в техните грижи и безпокойства, в тяхното препитание и оцеляване, машинално се устремяваха с ритник към топката косми, когато плочките се сливаха с пясъчния прилив.
До мечето, встрани, имаше отсечени дървета, подредени в пирамидална форма. Всеки следващ ритник го тласкаше към купчината трупи. Ревейки, то започна да я разбутва с лапи и муцунка, но беше твърде малко и слабо.
Буташе ги и ровеше в тях, и хората го ритаха, и то ревеше, и ровеше още повече, и колкото по се буташе надолу, хората толкова повече го забелязваха и толкова по-зверски забиваха крак в главата му и мечето толкова повече сълзеше върху съхнещия пясък.
Сетне мечето си проправи път надолу между трупите и една от тях падна върху него. Мечето изчезна. След малко се измъкна изпод пясъка, одрасквайки се от кората на дърветата, с огромен плюшен тигър между зъбите си. Излезе на повърхността и задърпа яростно играчката, но тя остана наполовина затисната. То се опитваше да я извади изцяло, но тя не помръдваше. Мечето зарева още по-ужасено.
Снишено под раздиращи небето обувки, мечето се сгуши надълбоко под плюшения тигър, под купчината трупи, и остана там. Скимтящо.
Герасим Симеонов е на 27 години и се занимава с геодезия. Разказът му „Милвай своето лице“ е носител на първа награда от Конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян 2012.
Заболя ме сърцето, искрено, откровено и физически.