Започвам обзора на събитията в сферата на фантастиката от изминалия месец с два скандала, които разтърсиха SFWA (Асоциацията на писателите-фантасти в Америка – те раздават и наградите Небюла). Всъщност, в зависимост от гледната точка, може да се приеме, че става дума за две отделни проявления на един и същ скандал, макар че според мен двата случая трябва да се разглеждат отделно, но близостта им във времето и общата тема размиват границите между тях. Всичко тръгва от придобилия вече широка (и донякъде печална) известност брой 200 на бюлетина на Асоциацията – брой, посветен на жените в научната фантастика. По стечение на обстоятелствата (и недотам удачния подбор на думи и образи) този брой се оказа в центъра на събитията, но, вместо да ознаменува мястото на жените в жанра, се оказа, според някои, потвърждение на мъжката доминация и недостатъчно сериозното и уважително отношение към жените като автори, редактори и читатели.

Не съм чел оригиналната статия на Майк Резник и Бари Малцберг (бюлетинът е достъпен само за членове на асоциацията), която предизвика бурята от гневни реакции, така че е възможно да не представя нещата едно към едно, защото информацията достига до мен от вторични източници, но обвиненията към авторите на статията в сексизъм идват поне по няколко направления.

Първото е още самата корица, на която се вижда жена-воин в доста оскъдни одежди (впоследствие се разбра, че прототипът й е Червената Соня), което подчертава образа на жената като сексуален обект (за сметка на реализма – обикновено воините не се разхождат по бикини, а са в бойни доспехи). Второто е използването на фразата „дами автори“ (на английски „lady authors“), като идеята е, че изобщо не трябва да се използват думи, подчертаващи пола на автора, или все пак, ако се използват, да е нещо, което звучи по-малко снизходително (например „жени“ вместо „дами“). Третото е свързано с коментара за външния вид на редактор на фантастично списание от 50-те години на миналия век. Въпросният редактор е Беа Махафи и коментарът, който предизвика недоволство, е, че е била хубава (критиката в случая е, че добрият външният вид няма отношение към качествата й като редактор и че не трябва да е необходимост за една жена, за да се реализира професионално).

Резник и Малцберг отговориха на вълната от нападки в брой 202 на бюлетина. Оставяйки настрана обвиненията в опити за цензура и либерален фашизъм, аргументите им се свеждаха до това, че има много разсъблечени мъже по кориците на книгите, но никой не прави проблем от това, както и че няма нищо обидно да кажеш за някого, че е с хубава външност. Освен това статията им е минала редакторски контрол и е получила одобрение, което дори идва от “дама-редактор”. Отговорът доведе до още по-бурни реакции от първоначалната публикация и много гневни блог постове (съдържащи много думи с първа буква “f”). Като резултат “дамата-редактор” на бюлетина подаде оставка, президентът на асоциацията Джон Скалзи излезе с извинение към членовете й и бе създадена работна група, която да прецени как ще изглежда бюлетинът на асоциацията оттук-нататък.

Предполагам, че всеки има мнение доколко обидно и сексистко е казаното. За мен подборът на думи на Резник и Малцберг е неуместен, но и ответната реакция е диспропорционална. Може би живеейки в България, не съм приел до такава степен културата на политическа коректност, характерна повече за Запада и затова не смятам, че въпросните изказвания заслужават възмущение в такава степен (а и не останах с впечатлението, че са казани с намерение да обидят някого). Във всеки случай не виждам как с подобни нападки към авторите, те ще променят мисленето си, а няма да се окопаят още повече в защита на досегашната си позиция (едно от твърденията на критиците им е, че не искат да цензурират Резник и Малцберг, а да ги накарат да осъзнаят грешната си позиция).

На този фон Си Джей Хендерсън отнесе сравнително малко критки – в брой 201 на бюлетина в статия на тема как да успееш като писател той хвали куклата Барби като модел за подражание за милиони млади момичета заради нейното тихо достойнство, което трябва да притежава и всяка жена. Намирам този коментар за по-обиден от всичко, изброено горе. Барби ми се вижда доста неподходяща за тази роля – най-малкото, защото когато кажеш за жена, че е като Барби, това е по-скоро обида (за интелектуалното й ниво), отколкото комплимент (за външния й вид). Естествено, ако някое момиче иска да следва този ролеви модел по собствен избор, това е нейно право, но не мисля, че обществото има право да го задава като стандарт за поведение, нито пък аргументи, с които да го оправдае.

Дори това обаче бледнее на фона на изказванията на Тиодор Бийл, известен и с авторския си псевдоним като Вокс Дей. Бийл се е почувствал засегнат от изказване на Нора Джемисин на научно-фантастична конвенция в Австралия, която изразила възмущението си, че човек, който е женомразец, расист и антисемит, може да спечели 10% от гласовете при изборите за президент на SFWA (визирайки именно Бийл). В отговор Бийл нарича Джемисин образован, но невеж полу-дивак и заявява, че Тексас и Флорида са приели закони за самозащита, които позволяват на белите да защитават живота си и собствеността си от хора като нея (Джемисин е чернокожа). Според него общество, състоящо се от хора като нея, не е в състояние да изгради напреднала цивилизация без помощта на белите мъже. Ако има някой, който заслужава да бъде обект на гневни нападки, това е именно Бийл заради изказвания като тези.

Извън SFWA, но все още имайки допирни точки с политиката, интерес предизвика новината, че френският министър на културата предлага да се забрани на книжарницата Амазон да прави безплатни доставки и да се ограничи размерът на отстъпките, защото по този начин се убиват малките книжарници.

За съжаление и този месец бе белязан от кончината на едно от големите имена в жанра. Почина един най-известните британски автори-фантасти – Иън Банкс. Той е автор на множество книги, сред които най-популярни са серията му романи за Културата, където действието се развива в едно утопично бъдещо общество. Творчеството му се простира и отвъд границите на научната фантастика, а списание Таймс го нарежда сред петдесетте най-добри британски писатели от Втората световна война досега.

Миналия месец бяха раздадени няколко награди. За разлика от Хюго и Небюла, победителите в наградите Кембъл (за фантастичен роман) и Стърджън (за фантастично произведение в къса форма) се определят от малък брой хора в специално подбрано жури. Техният избор за 2013 е следният:

The John W. Campbell Memorial Award

1. Jack Glass: The Story of a Murderer, Adam Roberts

2. Any Day Now, Terry Bisson

3. (tie) Alif the Unseen, G. Willow Wilson

3. (tie) Empty Space, M. John Harrison

The Theodore Sturgeon Memorial Award

1. „The Grinnell Method,“ by Molly Gloss

2. „Nahiku West,“ by Linda Nagata

3. “Eater-of-Bone”, by Robert Reed

Може да прочетете спечелилия разказ тук. На мен лично не ми допадна особено. И макар да има произведения, които не ми харесват, но разбирам с какво се харесват на други хора, не съм много сигурен какво е накарало журито да го класира на първо място.

В края на юни бяха обявени и наградите на списание Локус за 2013. Почти всички от победителите са сравнително известни и утвърдени имена, но не съм чел конкретните произведения. Наградата за най-добър фантастичен роман се печели от Джон Скалзи за “Red Shirts”, за фентъзи роман – от Чарлз Строс за “The Apocalypse Codex”, за дебют – от Саладин Ахмед за “The Throne of the Crescent Moon”. Сред наградените са още Нанси Крес, Елизабет Беър и др. Може да видите всички наградени тук.

Междувременно излязоха юлските броеве на списанията Apex и Clarkesworld, които могат да бъдат четени свободно от техните сайтове. Списанието Plasma Frequency включва непознати за мен автори, но е със свободен достъп, като се предлагат за сваляне и различни формати за електронни книги.

През юли може да получите книгата “Rogue Queen” от L. Sprague de Camp безплатно. Просто посетете този страница, намерете книгата и последвайте връзката FREE E-BOOK of the month. След това въведете кода 9991539 и следвайте инструкциите.

В България плащането за електронно съдържание не е особено популярно, но следващите предложения ви позволяват да си закупите няколко книги на изгодна цена. Става дума за StoryBundle, който ще бъде активен до 23 юли и включва шест книги от популярни автори, сред които личат имената на Кевин Андерсън, Дейвид Фарланд и Майк Резник. Заплащате колкото искате, но не по-малко от $3. Ако платите повече от $10, получавате като бонус още две книги – от Франк Хърбърт и Грегъри Бенфорд. До 17 юли е активен и The Humble eBook Bundle 2, където плащането е на същия принцип и който включва 4 книги – от Лоис Макмастър Бюджолд, Кори Доктороу, Робърт Чарлз Уилсън и Чери Прийст, а ако платите повече от средната сума от (към момента малко над $9), получавате “Последния уникорн” от Питър Бийгъл и книга от актьора Уил Уийтън (познат от сериала СтарТрек).

Ако евро- и американоцентричната гледна точка ви е омръзнала, може да се възползвате от намаленията до края на юли на избрани книги в Smashwords и да пробвате книгите от сагата Парсина – фентъзи в света на 1001 нощ с джинове, летящи килимчета и т.н. – първата книга е с купон за намаление от 75%, а останалите (2,3,4) – от 50%.

А ако и това не ви е достатъчно, може да пробвате два нови сборника с разкази – първият от испански, а вторият от руски писатели-фантасти.

Александър Косулиев