Колонка

Игри и фентъзи (Колонката на Ана Хелс)

Познай ролевата игра - игри и фентъзи (Колонката на Ана Хелс)

Това не е професионално ревю на която и да е игра, в което да се говори за печалбарството на пресветите разработчици (по принцип близардци, когато говорим за популярно и лесно за възприемане качество), за анти-чийтърските политики, настройващи цяла прослойка геймъри срещу правилата на индустрията, за съмнителните като качества геймплей и графики от гледна точка на зажаднелите верни фенове, получаващи добър, но не и невероятен продукт за парите си, понякога дори след години очакване. Макар че – хей на – говоря и за това. Диабло е за фентъзи-игрите това, което е ВНП за фентъзи книгите – абсолютната класика, крайпътният камък, титаничният шаблон, по който се мерят безброй разработчици и идеолози в областта на професионалния гейминг. Уоркрафт промени идеята за онлайн комуникацията, вземайки повече реални животи в онлайн „робство“, отколкото която и да е варварска политика, оживяла до днес в някое западнало общество на ръба на света. Защото визуалното изживяване на цял жанр, в който читателят има относителна свобода да взема сам решенията относно съдбата на личния си герой и да вижда практически всички онези невероятни пейзажи, мрачни тъмници и подземия, пълни с чудовища, за които четем от десетилетия, извън собственото си кинематографично въображение, е поредната стъпка, която един истински фентъзи поклонник е така естествено да предприеме в спасителното си пътешествие извън реалността.

Битките, развиващи се в стотици страници, оживяват за секунди; герои биват покосявани без патос, а хиляди противници изчезват под меча или магията на малката фигурка, център на цял свят и надежда на поне една фентъзийна вселена. Въпреки очевидната връзка между фентъзи книгите и игрите, досега лично не съм попадала на нито една наистина заслужаваща си колаборация между игра и книга, независимо кое е било първоначалният образ и кое резултатният продукт, но и двете носят самостоятелно така нужното удовлетворение на бягството далеч извън границите на днес и утре, където всеки може да е силен, победител и великолепен по форма и цвят, незачитащ генетика и наследствена обремененост. Идентифицирането с човечето на екрана е далеч по-непосредствено от опитите за свързване с който и да е литературен образ, никой не може да се оплаче от липса на динамика, а богатството на света се разкрива като магически килим дори пред най-късогледния поглед. Разбира се, тук историята отстъпва на заден план, обичайно реално поддържана само от малките филмчета между отделните действия, подготвящи за следващия вълнуващ сетинг; няма такова нещо като изграждане на образ или неговото развитие на някакво емоционално ниво,а комуникацията със заобикалящия свят е практически едностранна, като резултатите от добрите дела рядко са видими за кратките, или в някои случаи доста дългите, часове геймплей.

И при четенето на тухленски дълги фентъзи истории, и при играта във фентъзийни сетинги, времето лети, минаващо по безумна крива, изплюваща ни сякаш след минути някъде далеч във времето, когато реалността ни дебне под масата с една планина от задачи и изисквания относно мястото и задълженията ни в настоящото ни обитаемо измерение. И като всяко бягство, то си изисква своята подготовка и последствия. Жертваме очите, социалния живот на живо и обичайното одобрение на родителите и приятелите си, но печелим съвсем различен начин на мислене, цяла планина храна за фантазията и най-добрата почивка от съществуванието, пред която всяка рандъм спа процедура или масаж на двеста ръце отстъпват с цели вселени. Факт е, че в много фирми в близкото минало, особено техничарски такива, гейминг уменията си бяха предимство при интервюта, като гарант за определено ниво на стратегическо мислене и реакция в проблемни ситуации. И все още за някои работодатели това има значение.

Геймъри и читатели – различни като никога несрещащите се полярни кръгове на една несъществуваща планета – или братя по съдба, изтерзана от ежедневието?

Ана Хелс

* * *

 

7 comments on “Игри и фентъзи (Колонката на Ана Хелс)

  1. защо трябва да се противопоставят двете неща- геймър и читател? аз съм и двете и според мен доста добре се допълвам. първо, относно близардските игри- запозната ли си с книги свързани с warcraft и diablo. има уникално добри творби. относно епичността на героя допредо wow и diablo 3 и двете поредици създаваха уникално епична атмосфера и изключително комплексен и сложен свят. а защо се ограничаваш и само до тези две игри, а не споменаваш заглавия като elder scrolls, neverwinter nights и тн. които също са еталон сред фентъзи игрите, развивайки се в интересни и сложни светове? така де, не искам да звуча все едно се заяждам, просто задавам въпроси, защото според мен четенето на фентъзи и научна фантастика не се противопоставя на гейминга, а напротив дори двете неща взаимно се подсилват. ;)

  2. Играла съм и Невъруинтъра, и Елдер скролса – чудесни игри, изпиха ми много безсънни нощи, но не мога да нарека основополагащи за жанра. Каквото са направили WOW и Диабло като игри, друг не е повторил , поне не и в такъв чудовищен мащаб . А книгите, които съм чела преди години на български точно по тези игри sucks от гледна точка на моя вкус. Може да има нещо непреведено, което да е чудесно – може да препоръчаш директно. Материалчето отговаря на моето виждане, моят опит с геймъри и читатели, така че се чувствайте напълно свободни да не сте съгласни с него. На мен ми остава само да тичам в кръг пищейки около поредния изродски демон в Диабло 3, докато вдигна мизерно левълче, опитвайки се да оживея :) Женски геймър ще, хехе.

  3. Напълно разбирам гледната ти точка. И наистина Близард едно време бяха титани в гейм индустрията и новатори, но основната им аудитория в момента са невръстните американчета, които да точат кредитните карти на мама и тате. Затова си мисля, че ако си говорим за сравнение между геймър и читател не трябва да се говори само за wow и диабло 3 ( отвратителен провал след diablo Lod и то не само според мен), а и за игрите, които са с по- тясна публика.

  4. Е, не ми беше идеята да пиша пространствено ревю за всички фентъзи игри на които някой някога е играл. Просто гледам общото като поведение , предразсъдъци и предпочитания. Защо не напишеш ти едно по-подробно материалче – ако е добро, може и да го публикуваме – като едно различно мнение по темата :)

  5. „Planescape: Torment“ е най-доброто RPG, правено някога. Сюжетът му забива в земята доста от фентъзи историите на хартия, да не говорим за дизайна и неповторима атмосфера. Ако това беше книга, щеше да е една от най-добрите книги, които съм чел. :)

  6. По-добре късно…
    То Planescape-ът е даже адаптиран на книга. Наистина е много различна игра, с повече история и атосфера и по-малко битки.
    Пък иначе има сума ти приятни ролеви игри като The Witcher, Dragon Age, Baldur’s Gate и ако преминем към други нефентъзи светове – Vampire the Masquerade Bloodlines (страхотна атмосфера – готик култура плюс вампири, но всичко си е мрачно и безкомпромисно, по настолната ролева игра World of Darkness) Mass Effect, Fallout (1 и 2) и сега се задава Cyberpunk 2077 – игра, която се очертава като монументална творба на гейм изкуството – а и киберпънкът заслужава своето силно рпг-превъплъщение. И тази игра стъпва на настолна. Хм, може би ще е готино да се направи ревю за тези настолни ролеви игри, ако държите да е фентъзи, то задължително Dungeons & Dragons.
    …отколкото никога?
    Да не съм блял досега, хаха.
    Поздрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.