Александър Косулиев е скаут с дългогодишни наблюдения върху живота и поведението на едрия и дребния дивеч в света на фантастичното. В месечната си колонка ни представя всичко ново от вълнуващия свят на дивата природа. Илюстрация: фрагмент от корицата на Self-Reference ENGINE, от Toh EnJoe

Улавям се на няколко пъти през последната седмица да проверявам сайта на Трубадурите за обзора за септември. Естествено, няма как да е готов, защото аз трябва да го напиша. Това не ми пречи да отварям страницата отново и отново с очакването, че материалът ще е там. Поне така ми се иска, защото заради работни ангажименти напоследък не ми оставаше много време да следя какво се случва в света на фантастиката и фентъзито. Сега като си помисля, публикуването на материала преди да съм го написал е добра идея за фантастичен разказ. Това обаче не е разказ (или поне така си мисля – предполагам, че героите в разказите не осъзнават, че са герои в разкази) или ако е, това е разказ, в който събитията следват стрелата на времето. Затова – първо писането, после резултатът.

Вероятно някой си спомня един от предишните обзори, в които стана дума за скандалите в Американската асоциация на писателите-фантасти (SFWA). Един от нейните членове – Тиодор Бийл (известен още като Vox Day) – беше замесен в скандал с друг член на асоциацията – Нора Джемисин – заради расистките му коментари. Е, в крайна сметка бордът на организацията взе решение за изключването на Бийл. Изглежда, че Бийл не се притеснява особено от това. В постинг на блога си заявява, че е горд да бъде вторият изключен член на организацията след Станислав Лем.

Предполагам, че за всеки автор на фантастика би било чест да бъде поставян в компанията на Лем. Случаят с него обаче е съвсем различен. Лем е бил почетен член на организацията от 1973 до 1976, когато членството му е отнето. Причините за това са няколко, но може би основната е свързана с критиките му към качеството на (голяма част от) американската фантастика. Чашата прелива с публикацията на негова статия във Frankfurter Allgemeine Zeitung, която малко по-късно излиза и на английски под заглавието “Looking Down on Science Fiction: A Novelist’s Choice for the World’s Worst Writing” (може да я намерите тук с хронологията на събитията около членството на Лем в SFWA). Накратко – американската фантастика е в голямата си част кич, а желанието за комерсиален успех вреди на качеството. Но по-добре прочетете цялата статия – заслужава си. Още повече че е валидна със същата сила и днес, въпреки че са минали почти 30 години. Както и да е, няколко американски автори се почувстват засегнати (най-явно е негодуванието на Филип Хосе Фармър) и настояват да разберат на какво основание Лем е направен почетен член. В негова защита се обявява Урсула Ле Гуин, но в крайна сметка мнозинството надделява и почетното му членство е отнето с обяснението, че не са спазени процедурните изисквания. Тогавашният председател на организацията – Фредерик Пол – му предлага редовно членство, но той отказва.

Към Лем има и други обвинения. Филип Дик, чиито роман “Юбик” е преведен на полски именно от Лем, го обвинява, че е присвоил част от приходите от продажбата на романа в Полша. Дали това е било така, не може да кажем, но някои от другите обвинения на Дик определено са неверни. Той дори пише писмо до ФБР, в което обвинява Лем, че е ръководител на организирана група, която се опитва да узурпира американската фантастика и да прокара линията на комунистическата партия. Според Дик вероятно Лем дори не е отделна личност, а просто параван, зад който се крие някаква група от хора. Както виждате, изключването на Станислав Лем няма нищо общо с изключването на Тиодор Бийл. При Бийл става дума за просташко поведение в разрез с добрите норми. При Лем става дума за напълно уместен спор за състоянието на съвременната (т. е. тогавашната, но малко неща са се променили от тогава в това отношение) фантастика. Изключването на Бийл граничи с баналното. В изключването на Лем има нотки на шпионски трилър.

В началото на септември на 93 години почина Фредерик Пол. Той ще бъде запомнен с много повече от това, че е бил председател на SFWA по времето, когато Лем е изключен от нея. Той е автор на повече от 40 книги и е едно от големите имена във фантастиката на ХХ век. Романът му “Гейтуей” от 1977 г. му носи редица престижни отличия – Хюго, Небюла, Локус и Джон Кембъл. Въпреки напредналата си възраст, Пол е активен до самия си край. Тук може да разгледате неговия блог, който той започва през 2009 г., за който получава Хюго за Best Fan Writer през 2010 г.

Говорейки за наградите Хюго, в началото на месеца бяха обявени носителите за 2013 г. Наградата за най-добър роман отива при Джон Скалзи, за най-добра повест – при Брандън Сандерсън, за най-добра кратка повест при Пат Кадиган (непознато поне за мен име), а за най-добър разказ – при Кен Лиу (връзката е към пълния текст). Ако смятате, че не отделям нужното внимание на тази популярна награда – така е. Но който иска, може да последва връзките и да прочете повече. Проблемът с наградите Хюго според мен е не толкова, че са популистки – в крайна сметка има други награди, където победителите се избират от жури (например Небюла и Артър Кларк). Проблемът е, че може би не са достатъчно популистки. Правилата за гласуване са такива, че се губи представителността и се дава приоритет на определена прослойка фенове. Наградите Хюго се определят след сложна процедура по време на WorldCon – най-голямата конвенция на фенове на фантастиката, където присъстват няколко хиляди души. Тя се провежда всяка година в различни градове. Това са хора, които са склонни да платят разходите си по участието в конвенцията и още $50 за правото да гласуват. Всеки участник има право на 5 номинации във всяка категория, но може и да даде само една, а също и всички номинации да са произведения само от един автор. Така се създават предпоставки за фаворизирането на автори, които имат най-отдадени фенове, не непременно най-многобройни. Освен това правилата за номиниране позволяват да се участва в гласуването дори с малък брой прочетени книги, а според мен това е по-големият проблем. За да номинираш някого в категорията “най-добър”, се предполага, че имаш достатъчно наблюдения върху жанра. Малкият брой номинации позволява на фенове с ограничени, но силно изразени вкусове, да изпратят напред любимите си автори за сметка на останалите. Това не е непременно критика относно литературните качества на произведенията. Критиката е, че някои места от фенското фантастично пространство получават неоправдано по-голяма експозиция от останалите. По-добре е правилата за гласуване да бъдат улеснени, за да може да участват повече хора.

Освен Хюго бяха обявени и наградите Парсек за подкаст на фантастична тема. На прима виста ми допаднаха радио драматизациите Star Trek: Outpost (очевидно какво е) и Hothouse Bruiser (noir, чието действие се развива в бъдещето в анти-утопичен Лос Анджелис).

От новоизлезлите книги преобладаващата част са в жанра Young Adult, което така и не съм сигурен как точно се превежда. По принцип книгите от този жанр не ме интересуват особено и не мога да препоръчам нещо, което ми е направило впечатление. Ако ви влече стиймпънкът, мога да ви обърна внимание на две книги с алтернативна история. В Odd Men Out Гражданската война в САЩ е прекратена, защото се появява нов враг, срещу когото се обединяват Северът и Югът. В Gideon Smith and the Mechanical Girl американските колонии губят войната за независимост и остават под британско владение. Извън стиймпънка любопитно изглежда Big Egos, която е сатира на общество, където всеки може да бъде какъвто си иска за известно време. Ким Стенли Робинсон има нов роман, където действието се развива в Ледената епоха. Най-силно впечатление от новите книги ми направи Transcedental от Джеймс Гън – която по описанието на сюжета прилича малко на “Хиперион” от Дан Симънс, но получава доста противоречиви ревюта в интернет. Ако ви се чете нещо различно от западните автори, може да пробвате The Self-Reference Engine от японеца Toh EnJoe. А ако сте привърженици на късата форма, вероятно този сборник с разкази на писатели от бивши колониални държави ще ви допадне.

При периодичните издания със свободен достъп излязоха септемврийските броеве на Apex, Clarkesworld, Giganotosaurus, Quantum Muse, Interstellar Fiction, PerihelionSF и AntipodeanSF. Излезе и новият брой на Ideomancer, както и есенните броеве на Galaxy’s Edge Magazine и на Subterranean Press Magazine. И тук има алтернативи, ако търсите нещо по-различно – септемврийско-октомврийският брой на IndianSF вече е на сайта им и е достъпен за изтегляне във формат за електронен четец. А северните ни съседи имат онлайн издание за фантастика, което публикува разкази от румънски автори на английски.

Безплатната книга от Phoenix Pick за септември е The River of Dancing Gods. Може да я намерите тук и да я изтеглите, като последвате връзката за сваляне и въведете код 9991513.

Александър Косулиев