Водещ на рубриката „Преводни разкази“: Владимир Полеганов.
Илюстрация: Петър Тушков; ползвани фрагменти от Lunch на Leszek Leszczynski и Brain page 368 от Sue Clark; лиценз: CC:BY.
Лоша маймуна робот
фантастичен разказ
(номинация за „Хюго“ 2009)
Слай плъзгаше ръце по глината и се наслаждаваше на влагата, протичаща между пръстите му. Глината заглаждаше козината от обратната страна дланите му и ги караше да изглеждат почти човешки. Въртеше грънчарското колело с краката си с обратен захват и дооформяше вазата. После прещипа глината между пръстите си и започна да издига стените на вазата, издигайки я още по-високо.
Някой почука силно по прозореца на клетката му. Слай подскочи стреснато и изкрещя, щом вазата се свлече под силата на собствената си тежест. Той се обърна и я запрати като изпражнения по широкия наблюдателен прозорец. Глината се лепна за плексигласа и започна да се плъзга надолу по него.
Групата ученици в широкото пространство отвъд стъклото отскочиха назад и избухнаха в смях. Един от тях започна да люлее ръцете си като маймуна, имитирайки грубо походката на Слай. Той оголи зъби с пълното съзнание, че хората щяха да приемат гримасата за широка усмивка, но в действителност искаше да ги заплаши. Залюля се на слизане от стола, прекоси разстоянието през стаята с три огромни крачки и притисна мръсната си ръка към прозореца. Без да престава да се усмихва широко, написа ЗЪГ. Отвън буквите щяха да се четат наобратно.
Преподавателката на учениците се изчерви като разгонена женска и извика на децата да се отдръпнат от прозореца. Преди да ги изведе от вътрешния двор, хвърли последен поглед към него, тъй че Слай се сграбчи и ѝ показа какво щеше да направи, ако учителката е заедно с него в клетката.
Голото ѝ лице стана още по-яркочервено и тя побърза да излезе. Когато най-после бяха изчезнали, Слай отпусна глава на стъклото. Металът в черепа му издрънча в плексигласа. Не след дълго някой от дресьорите щеше да се появи, за да поговори с него.
По дяволите.
Просто искаше да прави керамика. Върна се на големи скокове при грънчарското колело и седна с гръб към прозореца. Задвижи колелото с крака, пусна нова топка глина в средата му и опита да се отпусне.
Вратата за клетката в ъгъла на полезрението му се открехна. Слай остави колелото да спре, с което новата ваза отново се свлече безформено.
Главата на Върн се подаде през вратата. Човекът въздъхна:
– Добре ли си?
Слай поклати категорично глава и посочи прозореца.
– Съжалявам. – Ръцете на Върн танцуваха. – Трябваше да те предупредим, че ще дойдат.
– Трябваше да им кажете, че не съм животно.
Върн сведе примирено очи:
– Казах им. Но са деца.
– А аз шимпанзе. Знам. – Слай зарови пръсти в глината, за да престане да мисли.
– Дилайла го предложи. Смяташе, че няма да имаш против, понеже и другите шимпанзета нямат.
Слай се намръщи и рязко отдръпна ръцете си на свобода:
– Не съм като другите шимпанзета. – Той посочи импланта в главата си: – Може би и на Дилайла ще ѝ свърши работа. Струва ми се, че има нужда от малко допълнителна помощ с мисленето.
– Съжалявам. – Върн коленичи пред Слай, по-близо, отколкото който и да било друг би могъл, когато шимпанзето не беше упоено. Толкова лесно можеше да посегне и да скърши врата му. – Не беше хубаво от нейна страна.
Слай разбута глината върху колелото. Върн беше по-добър от останалите. Изглежда, разбираше адското положение, в което живееше Слай – прекалено умен, за да бъде с останалите шимпанзета, но в крайна сметка животно, за да му позволят да е сред човеци. Тъкмо Върн му осигури грънчарското колело, което, в името на Земята и Дърветата, Слай обожаваше. Слай погледна нагоре и вдигна вежди:
– Е, как им се е сторило шоуто?
Върн покри уста, за да прикрие усмивката си. Човекът имаше маниери.
– Учителката се беше разстроила от „лошата маймуна робот“.
Слай отметна глава и се изсмя радостно. Така ѝ се падаше.
– Но Дилайла смята, че трябва да те превъзпитаме. – Върн, все така близо, че Слай можеше да се протегне и да го прекърши, стоеше напълно неподвижно. – Каза ми да ти взема глината, понеже си я използвал, за да дадеш израз на гнева си.
Устните на Слай се разтеглиха назад в гримаса от гняв и страх. Яростта бе на път да го заслепи напълно, но успя да се въздържи и улови колелото още по-здраво. Ако си изпуснеше нервите и с Върн… рационалната мисъл затанцува извън способността му да я овладее. Завъртя задъхано колелото и опита да потопи гнева си в глината.
Колелото се въртеше. Глината се плъзгаше между пръстите му. Податлива. Твърда и гладка. Мирисът на земя оживяваше в ноздрите му. Държеше света в ръцете си. Въртящи се, въртящи се, стените на вазата се издигаха около ядрото на гнева и го заключваха в себе си.
Сърцето му забави ход заедно с колелото, а Слай премигна и дойде на себе си, сякаш се пробуждаше. Вазата на колелото все така изглеждаше изпълнена с движение и живот. Стените ѝ съдържаха в себе си формата на света. Той прокара пръст по ръба ѝ.
Очите на Върн се бяха навлажнили:
– Искаш ли да я занеса в пещта?
Слай кимна.
– Трябва да ти взема глината. Разбираш го, нали?
Слай отново кимна, вторачен във вазата. Беше красива.
Върн се намръщи:
– От тази жена и на мен ми се иска да хвърлям изпражнения.
Слай изсумтя при мисълта за гледката, след което се отрезви:
– Кога ще си я получа обратно?
Върн вдигна кофата с глина от мястото ѝ до колелото.
– Не зная. – На излизане спря до вратата и погледна към прозореца отвъд Слай. – Няма аз да ти чистя изцапаното. Разбираш ли ме?
За момент през гръбнака на Слай пропълзя ярост, ала Върн не срещна очите му и продължи да се взира в прозореца. Слай се обърна.
Вазата, която беше хвърлил, лежеше на пода, превърната в купчина глина.
Глина.
– Разбирам.
Изчака вратата да се затвори. После отиде с няколко скока и вдигна глината в шепи. Не беше кой знае колко, но засега – достатъчно.
Слай седна зад грънчарското си колело и го завъртя.
Превод от английски: Петър Тушков
Разказът „Лоша маймуна робот“ от Мари Робинет Ковал
(Evil Robot Monkey by Mary Robinette Kowal),
в превод на български от Петър Тушков,
ползва условията на договора
Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5).
Публикуван е за пръв път на български език с любезното разрешение на авторката.
Мари Робинет Ковал (р. 1969) е американска писателка и кукловод. Работила е като арт-директор за Shimmer Magazine, а през 2010 г. е посочена за арт-директор в Weird Tales. В продължение на две години работи в секретариата на Science Fiction and Fantasy Writers of America, а през 2010 г. е избрана за вицепрезидент на организацията. През 2008 г. печели наградата „John W. Campbell“ за Най-добър нов автор.
Творбите на авторката са публикувани в издания като Talebones Magazine, Strange Horizons и Apex Digest. Дебютният ѝ роман „Shades of Milk and Honey“ е номиниран в категорията Най-добър роман за наградата „Небюла“ 2010. Два от разказите ѝ, „Evil Robot Monkey“ през 2009 г. и „For Want of a Nail“ през 2011 г., са номинирани за награда „Хюго“, като вторият печели наградата.
Българският превод на „Evil Robot Monkey“ и първата му публикация в „Сборище на трубадури“ се осъществяват с любезното разрешение на авторката. Прочетете и друг разказ от Мари Робинет Ковал на български: „За соло виолончело, опус №12“.
Посетете сайта на писателката на адрес: www.maryrobinetkowal.com