Адам Робъртс – ученият, критикът и романистът („Сол“, „Камъкът“, „Макатрицата“) – посочва корицата на новия си роман Bête, издаван от Gollancz. Корицата предизвиква размисъл и по нечии стандарти може да се нарече разкошна / красива / прекрасна / изумителна или поне забележителна. Преценете сами. Освен това е за отбелязване, че дизайнерите й са Blacksheep – компанията, отговорна за външния вид на Jack Glass (освен за Най-добър роман, получил и наградата за Най-добра корица от Британската асоциация за научна фантастика през 2012-та), Yellow Blue Tibia, By Light Alone и New Model Army.

Самият Робъртс шеговито определя романа като настъпилият момент да надвие „фелинофобията“ си, след като е бил окуражен от успеха на говорещите котки в „Сабрина, младата вещица“ и „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков, но прибавя, че в него не се разказва само за говореща котка, а и за говореща крава, също като в Корана.

Bête предстои да излезе през юни 2014 година. В тази история един човек се кани да убие крава. Мъжът обсъжда живота и смъртта, и правото си да извърши убийството с… покорното животно. Постепенно обаче си дава сметка, че е на път да извърши убийство в истинския смисъл на думата. Но убива кравата…

Всичко започва, когато движение за правата на животните инжектира домашни животни с изкуствена интелигентност, за да получат те статута на попадащи под защита на международния съд за човешките права. Но какво е едно говорещо животно? Къде свършва неговата и започва машинната му интелигентност? В какво е същността му?

Петър Тушков