Read this interview in: Bulgarian | English [Интервюто проведе: Сборище на трубадури. Снимка: Pawnkingthree.]
Лави Тидхар (1976) е писател и редактор. Роден е в Израел, но за дълги периоди е живял в Обединеното кралство и Южна Африка, както и на остров в Тихия океан (Вануату) и в Лаос. Тидхар е автор на романите Osama и The Violent Century, а така също и на трилогията The Bookman Histories, на няколко новели и един сборник – HebrewPunk. Разказите му са включени в множество антологии. Редактор на антологиите The Apex Book of World SF и A Dick & Jane Primer for Adults. Носител на Световната награда за фентъзи, Наградата за британско фентъзи, Наградата на британската асоциация за научна фантастика и на още много други номинации. Въпросите за „Сборище на трубадури“ зададоха Владимир и Петър.
Интервю с Лави Тидхар
В. Как пишеш?
О. Боя се, че не е много вълнуващо. Тъй като постоянно пътувам, досега при местенето си съм използвал цяла поредица от лаптопи (някои от тях на кораби, малки самолети, а мисля, че имаше и случай, когато влачех един със себе си на кану). Иначе просто се събуждам и по някое време се заемам с писане, или поне със зяпане през прозореца. Една година дори прозорец нямах – беше фалшив! В друга се оказа, че се взирам в изригващ вулкан. На по-следващата може да е автопарк или стара оръжейна фабрика. Но основното си остава. Накрая оставате вгледани в един малък екран. Иска ми се да вярвам, че водя изключително скучен живот, но на най-различни интересни места!
В. Какво те увлече в литературата на фантастичното? Някакви определени творби и автори?
О. Като дете ме увлече четенето на много класическо литературно фентъзи – Михаел Енде, Астрид Линдгрен, очевидно Туве Янсон, – предполагам, че винаги са ме привличали по-откачените истории, но в общи линии изчетох всичко в библиотеката. Не мога напълно честно да отговоря защо имам предразположение към непривичното или фантастичното – вече от гледната точка на възрастен, бих могъл да дам разумното обяснение, че е повод за разговор с реалността, но това е изказване след свършен факт!
В. Смяташ ли, че фантастичното дава на писателя по-добра възможност да разбере реалния свят, или просто е по-лесен начин за изследване на различни концепции?
О. Мисля, че от една страна това е полезен начин да проведеш разговор за събитията и проблемите от реалния свят, да. Но пък от друга гледна точка смятам, че фантастичното предлага и нещо ново, начин да заговориш за неща, които биха могли да се случат, да бъдат въобразени възможностите. Живеем в научнофантастичен свят, и бъдещето ще става все по-откачено! Според мен би било налудничаво да не пиша за това.
В. Описват последния ти роман, The Violent Century, като “настоятелен” и “навлизащ в неизследвани територии”. Разкажи ни повече за него. Защо реши да напишеш история за супергерои? Беше ли това твоят най-труден за реализация проект?
О. Никога не съм харесвал особено супергероите. Нямам никаква търпимост към тях. По случайност обаче думите на един познат филмов продуцент ме накараха да се замисля – прииска ми се да се върна обратно към корените на концепцията, подхранени от младите писатели с еврейски произход в Америка от 1930-те, децата на имигрантите в надвисналата сянка на настъпващия Холокост. За мен това се оказа начин да заговоря за XX в. и за Втората световна война, да опитам да разгледам цялата идея за “героя” като нещо, към което поначало съм повече от двузначно настроен.
Беше трудно и предизвикателно от гледна точка на факта, че се оказа най-интензивното изживяване, което съм имал като писател – много чернови, много различни форми на писане, – започна като сценарий, в определен момент се надявах да го реализирам като комиксова минипоредица, самият роман претърпя множество версии… Като цяло смятам, че съм доволен от него, но пък завинаги ще остане в мислите ми като моята родена “по случайност” книга!
В. В работата си с писатели от различни националности успявал ли си да „надзърнеш“ във фантастичните традиции на техните култури? Какво е общото във всички тях и чии особености са те изненадвали и са приковавали най-силно вниманието ти?
О. Не знам дали в това може да бъде даден полезен отговор. Добрите писатели очевидно черпят от културната си среда и влияния, но никога не съм търсил нещо, което задължително да “представлява” културата на съответния автор. Някои от историите, които подбирам, са твърдо вкоренени в географията и езика, други биха могли да се развиват където и да е, и точно то ми вършеше работа. Мисля, че понякога това обърква англоговорящите читатели – че не могат да посочат един разказ с увереност и да заявят: “Е, това очевидно е китайски разказ” и т.н. Почти никога обаче не чуваме: “Е, това очевидно е представител на американската научна фантастика”, нали така? Казваме просто, че е научнофантастичен разказ. По подразбиране е американски.
В. Трудно ли беше да сложиш точка на The World SF Blog? Как би се развил сайтът, ако беше продължил да го развиваш и да работиш по него?
О. В общи линии поддържах сайта саморъчно в продължение на четири години (с огромната подкрепа на Чарлс Тан и редакторите ми, но в общи линии, за да подължи да работи почти всекидневно цели четири години, бяхме само аз и един компютър!). Така че може би беше трудно, но пък и му бе дошло времето! Не зная дали бих могъл да постигна повече с него от онова, което възнамерявах първоначално. Мисля, че все още има място за нови сайтове, нови списания, които да последват и обогатят традицията.
А и разбираш, че все още се занимавам с редактиране. Третата антология Apex Book of World SF излиза тази година и все така администрирам The World Travel SF Fund, който подпомага с пътните разноски желаещите да достигнат до една от големите конвенции в сферата (World Fantasy Con). Плюс това продължавам тихомълком да препоръчвам писатели на познати редактори… Най-важното – блогът все още е на мястото си – и не знам дали знаехте, че поддържаме предишната си посещаемост? Оказва се изключително полезен ресурс, хората пордължават да попадат на него, използват материалите, четат разказите.
В. Последният прочетен от теб научнофантастичен или фентъзи разказ, който те накара да изпаднеш във възторг, беше…?
О. Бих казал на практика всичко от Бенджанън Сридуенкау, която е нова тайландска писателка, правеща изключителни неща в кратките форми на научната фантастика и фентъзито. Последният неин разказ излезе в Clarkesworld Magazine. Казва се “Silent Bridge, Pale Cascade”.
В. Какво четеш в момента?
Току-що завърших The Teleportation Accident от Нед Боуман, която излезе тази година – според мен, прекрасна книга.
В. А върху какво работиш?
О. Отчаяно се опитвам да приключа един куп проекти преди края на годината! Току-що привърших с редакциите по сборника ми със свързани разкази, Central Station – истории, развиващи се в Тел Авив от далечното бъдеще, следващи едно голямо, пръснато семейство. Публикувани са поотделно на места като Interzone и Analog, но винаги съм искал да се появят заедно.
Тъкмо се канех да започна да преглеждам ръкописа на новия ми роман, преди да го изпратя на редактора си. След това ме чакат три нови броя на комиксовата ми минипоредица Adler, с чиито сценарии трябва да се занимая. Те ще излязат по-късно следващата година и съм страшно развълнуван!
В. Какво да те попитаме при следващото ни интервю с теб?
О. Ами, както споменах по-горе, следващата година ме очаква първият ми мейнстрийм комикс, в който пръст има и художникът Пол Маккафри, а издателят е Titan Comics – според мен ще е изключителен. Така че веднага щом ми се удаде възможност, ще започна да съобщавам много неща за него…
И благодаря за поканата!
* Прочетете и фантастичния разказ „Титаник!“ от Лави Тидхар, който сме ви подготвили в превод на български от Милена Тодорова.
Посетете Трубадурите във Facebook!