Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.
[starrater tpl=45 read_only=1]
За преоткриването на фантастичното:
Чайна Мейвил, „Градът и Градът“
Срещнах Чайна Мейвил (и още не съм сигурен, че така се изписва на български) преди време в опита си да прочета Railsea (Морелси) на английски, но богатият език и изобилието от нови думи и словосъчетания забавиха напредъка ми до… издаването й на български.
Междувременно награбих „Градът и градът“.
Или по-скоро той ме награби.
Удивително е какво може да направи автор с непредвидимо въображение, мащабни познания и абсолютно неадекватни, нови и свежи идеи. Толкова различен поглед, такова преоткриване на фантастиката и разкриване на нови недокоснати територии от Фантазия не бях срещал отдавна.
Книгата е уникално съчетание от съспенса на мистериозен криминално-фантастичен роман и атмосферата на фентъзи ролева игра. В типичното за един полицейски трилър начало, точно когато се питаш къде, за психиатъра, е фантастичното, Мейвил бавно и постепенно вплита тънки елементи на нереалност. Няколко глави по-късно дръпва търпеливо конструираното мисловно оригами и то се превръща в чудовищно невъзможното, но в новосъздадения свят основно и ежедневно битие. Светът на два града, така вплетени един в друг, така страстно впили сградите и площадите си, улиците и хората си, че са се срастнали до пълно… отричане един на друг. Няма да разкривам повече тайната, защото именно в това е основното опиянение и нереална фантазност на книгата – начинът, по-който този гений на убеждението гради невъзможната концепция, сякаш е някакво реално, почти скучно всекидневие. Кара те да повярваш и дори да изпиташ боязънта и смъртния страх от Агенцията, която пази идентичността на двете (едното?) населения.
В размаха си Чайна стига от суеверия и теории на конспирацията за произхода и причината за съществуването на двата града, до съвършено географско и политическо „вграждане“ на Бешел и Ул Кома (е, поне имената им ви ги издадох) в сегашния ни истински заобикалящ свят. Това създава адски странен контраст и бърка някъде дълбоко в съзнанието ти (или под него), за да превключи мисленето ти във вече новата реалност, където градовете са аксиома, и мислиш не кое как – и дали! – е възможно, а върху прозаичности как да се придвижиш из добре нарисуваната карта на забележителностите, кое къде се намира и къде какво се сервира…
Идеята е блестяща, и определено с високи изисквания върху изпълнението. С които авторът на “weird fantasy“ („или странна фантастика“) както сам се определя, се е справил брилянтно и с виртуозен висш пилотаж. Професионално изпълнените лупинги между описанията и историческите подробности, неизмеримо нужни за канавата на създадения свят, но и заплаха за съспенса и читателския интерес, се местят и фокусират изведнъж в динамично действие и бесни обрати, без да е прибегнато до героични фигури и безлични супер про- и антигерои. Топли и истински човешки съдби, обективно излагане и оборване на всякакви конспирации и красиви контрасти между хора от различни краища на света правят книгата истинна и някак преживяна. Но особено много ме зарадва нещо друго.
Може би едно от най-големите качества на „Градът и градът“ като триумф на писаното слово е нейната абсолютна непредаваемост (поне според мен) на кино екран. Което ме радва неистово – няма да видя поне едно качествено произведение сдъвкано, смляно и изплюто на пуканколюбивата аудитория (не говоря за киноманите, а за любителите на зрелища поради скука в битието и черепните си кутии), с допълнително добавени елементи по прищявка на някой си режисьор – разказ зад кадър, търпеливо разясняващ сюжета като за малоумни, изкуствени любовни истории и излишно епични битки за сдобиване на зрителска маса от хора, които не могат да напишат името си правилно.
О, не драги готовани.
За да стъпите в този свят и да преживеете едно от най-големите приключения в градска среда, ще се наложи да напънете мозъчета и очички и да почетете.
Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.
Градът и градът, от Чайна Миевил
Браво Миро, страхотна рецензия, вземам си я за новия алманах :-)