Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

[starrater tpl=45 read_only=1]

Мъртъв плод от морето

от Хараламби Марков

Каарон Уорън е име, което обожавам да изписвам, защото нейното присъствие най-често ми налага да използвам силни епитети и да изразявам възхита. Колекцията от разкази „Мъртъв плод от морето“ е очарователна, същински гоблен, съшит с много старание от най-тъмните нишки от човешката природа.

„Мъртъв плод от морето“ представя двадесет и седем разказа, които са създадени да смущават, смразяват и разколебават убежденията на читателя в човечността на героите, представени с такова умение. В колекцията няма главен мотив или идея, която да свърза всички разкази.

Макар и изтъркано, Каарон Уорън се отдава напълно в ролята си като литературен хамелеон. Необременена от очаквания, клишета и жанрови ограничения, тя изследва гротеската, било то физическа или психологическа. Изучава човешката жестокост, злоба, желание за отмъщение, егоизъм и безразличие.

Много често Уорън заличава границите между жанровете, като създава нови хибридни зверове. В „Тонтинетата Мария“ читателя надниква в далечна междузвездна колония, в която тонтината (лотария, в която победител е този, който надживее всички участници) е директно взаимствана от Франция през седемнадесети век. Духът на века, съчетан с усещането на всеобхватна изолация, която съпътства Мария през живота й от ранните й години заедно с гнусните деяния извършени в опити за победа, създават усещането, че дори и технологично напреднал, човешкият род не е преодолял собствената си природа.

В „Опазване на могилата“ виждаме трик, който авторката използва първо в романа си „Вървейки около дървото“, а именно – разказът започва със силен фантастичен елемент (Дин трябва да охранява гробницата на своя вожд цяла вечност), но след това прелива в научна фантастика (героят проследява технологичния напредък и еволюция на човешкия род през очите на своето потомство).

Когато не смесва жанровете, Каарон съшива невъзможното в тъканта на реалността. Светът се прекланя пред нея и побира в себе си свръхестествените кучета от „Кучетата от девети водопад“, без да поставя под въпрос биологичната невъзможност, породи като кучета-вампири. До известна степен разказът е тропическа версия на „Ад“ на Алигиери, където главният персонаж слиза в деветия кръг на ада и се среща с Луцифер, естествено, ако Луцифер беше жълто куче.

Реалността няма нищо против една жена да създаде мъж от корали и кръв в „Събирач на корали“ или друга да бъде забременена от глинената статуя с облика на любимия й в „Прясна млада вдовица“. Уорън не дава обяснение и не очаква разбиране. Читателят няма избор, освен да приеме света такъв, какъвто Каарон го представя.

В оригинал на английски език заглавието на колекцията се превежда „Dead sea fruit“, което означава „Нещо, което изглежда да бъде, или се очаква да бъде от голямо значение, но се оказва без стойност.“ Това само по себе си не е случайно. Героите в тези разкази търсят освобождаване или разработват стратегии за излизане от своя незавиден живот, но това, което те считат за спасение, се превръща в проклятие.

Прекрасен пример е „Греховете на предците“, където в общество, което наказва хората за престъпленията на предците им, Йоланда се опитва да оневини чичо си, като намери истинския убиец, виновен за проклятието над семейното име и нейния род. Макар че постига целта си, истината все пак я обрича на смърт. В „Призрачен затвор“ Уорън използва духовете като социален коментар за цензурата и ограбването на една нация от гласовете, които се осмеляват да говорят истината.

В „Състояние на забрава“ най-силният, емоционален разказ в колекцията, авторката изследва злоупотребата и нейната сила да породи най-гнусните чудовища у човешката душа. Най-свещената връзка, тази между майка и дете, става жертва на извращения. Разказът служи за наръчник за най-гнусното и жестокото у човешката природа. Мотивът за извратената връзка родител-дете бива продължена и в „А-положителна“, разказ, който развива идеята за чудовищната майка, която превръща детето си в кръвна банка с една-единствена цел – да удължи живота на родителите си. Детето е отново обект, но за разлика от „Състояние на забрава“ тук не безразличието е грях, а превръщането му в материален ресурс.

Каарон Уорън кара читателя да усеща. Нейните разкази са емоционални нападения, атака над сетивата, и ми беше необходимо много време, за да премина от един разказ към друг. В „Мъртъв плод от морето“ писателката деконструира кръвни връзки, любов и приятелство и осветява там, където те мутират, добротата умира, а искрата на човечност е изгаснала отдавна. Нейните разкази изследват смъртта на душата, докато тялото е все още живо, и живота на душата след смъртта на тялото. А когато Уорън напише „край“, това обикновено е и окончателният край на самотните, нещастни хора, които населяват нейните истории.

Kaaрон Уорън не е за всеки. Тя инжектира читателя със свръхдоза мъка и гротеска, но именно там е красотата в нейния капризен, студен и лепкав свят, където никой не е в безопасност.

Прочетете всичко за конкурса.

Мъртъв плод от морето, от Каарон Уорън