Джуджетата на Маркус Хайц

Колонката на Ана Хелс

Представете си немско фентъзи, писано от напет русоляв момък с готически пръстени и нагъл поглед на тъмен елф, което може да си съперничи с Толкиновата сага за пръстена. Не можете? И аз така. Докато не срещнах една от най-добрите поредици на европейски автори с неангликански корени, в която главните герои са дребните брадясали алкохолици, с проблем с гнева и окосмяването при женските видове, а именно – вездесъщите сайд-кикове – джуджетата. Бе крайно време някой да им даде централна роля, различна от подскачащ тромав чвор с брадва, служещ за подчертаване на Леголаски безтегловни подскоци. И тази задача блестящо я изпълнява не друг, ами Маркус Хайц – тотално непознато име, но надявам се – не за дълго, тъй като същият е доста активен автор на хорър, фантастика и фентъзи, и то в подчертано дарк стил, който се надявам да достигне до колкото се може пове’е думолюбци като мен.

В четири тома се разказва епичната история за възход и падение на една раса, изтъкана от огън, гордост и безразсъдна смелост, в свят, населен с нашия вид, шепа елфи, твърде много орки и купища чудовища от всеки зъл вид и междувидие, за което не можете и да се досетите. В суровата действителност на вечни войни, било с тъмния неясен враг отвъд, или собствените предатели в бойните редици, се разлива леко като планински поток в лятна утрин историята на едно джудже, отрасло далеч от род и порядки, с неясен произход и нищо особено като възможности, освен липсата на правилното възпитание за неговия вид. Няма да се изненадате, че същият този малък герой застава начело на цялата си раса, но сам изковава пътя си с много – пригответе се за хероично високопарие – себеотрицание и искрена жертвоготовност, докато междувременно прави всички възможни грешки на доверието, младостта и личните си страхове.

Ще кажете, че вие тази история вече сте я чели. И може би ще сте прави. Но за мен това бе една прекрасно разказана сага, минаваща от едноличното фентъзи-пътешествие, през трагичната епика, магическите войни и стиймпънк-елементите, достигаща до дълбините на дарк-фентъзито, с откровено кървави хорър-елементи и щипка тъмна готика в лицето на кървотворящите алви и черните същества от бездната накрая на познатия свят. Пътуване – израстване. За автор, читател и герой, като правилните действия невинаги се оказват уместни, а загубените битки често пораждат легенди за спечелени войни. Динамично, по мъжки стегнато, но и достойно оплетено в междуличностни и междурасови интриги, в които приятели и врагове сменят местата си може би твърде често.

И за мусещите се нерваци искам да допълня, че разделянето на четирилогията в осем отделни книжки не е наш си скъпернически прийом за изстискване на тъничките читателски портфейли. Издаването на книги над определен обем в отделни части до колкото знам е широко застъпена практика във Франция и Германия, където се набляга на лесната четивност, преносимост и разбира се – уникалните корици и оформление, които допринасят много за изживяването, наречено четене на хартиена книга, което ако вярваме на учените хора, ще изчезне до някое и друго десетилетие и ще се превърне във винтидж снобария. Е, познайте кой ще е от първите сноби, пренасящи тонове мъртва дървесина от единия край на дома си до другия . Ако е винаги толкова качествена, разбира се. Поздрави за издателство MBG Books – подборът им на автори както винаги е приятно изненадващ и много радващ, дано видим повече неамерикански автори на наш език – заслужава си.

Вземете участие в конкурса на издателство MBG Books за нов български фентъзи роман, и правете компания на майстори като Хайц, Канаван и Съливан – вижте как и къде.

Джуджетата, том 1: Претендент за престола, от Маркус Хайц