Ела в Алабашия!

Колонката на Весела Фламбурари

„Играе си!“, отбелязваш иронично

Същият израз го има дори на древногръцки. Възрастните от всички епохи си умират да показват колко са зрели, важни и сериозни. Но играта е голямата тайна на човешкия живот. „Играта е екпериментиране със случая“, твърди Новалис. Експериментиране, в което ежедневните неща се превръщат в нещо различно, ново и вълнуващо. Точно по този начин се пише за деца – различно, ново и вълнуващо. Само тогава децата четат с удоволствие и любопитство. А когато текстът успее наистина да се заиграе със случая, се раждат причудливи, но крайно интересни течения в писането за деца.

Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите,
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси…

Луис Карол, „Алиса в огледалния свят“
ИК „Пан“, превод: Лазар Голдман)

Нищо не разбираш от горното, но все пак разбираш, нали? Разбирането е някъде вътре в теб и някак те радва… А пък и какво настроение създава стихчето от „Алиса“: Лежерно и морно, с мъничко заплаха в тези „сврецващи комбурси“. Поне за мен де… И ето, че плуваш без пояс в течението нонсенса. В онзи съвсем смислен в емоцията си свят на нарочните „безмислици“. И на тази сигурна територия искам да те запозная с един мой любимец. Не, няма да е Луис Карол (към който ще се върна някой път специално). Този мой любимец е американец. Казва се Карл Сандбърг и е създал световно известната страна Алабашия. То така си се казва и книжката му с нонсенсови текстове:

„Приказки за страната Алабашия“

Книгата е излязла през 1928 година. Тоест тя всъщност е vintage… Но текстовете са просто ужасно сладки, смешни, новаторски дори за нашия прехвален XXI век. Езикът им е красив, топъл и истински въпреки годините. Да, нонсенсът е способен да живее вечно, и при това абсолютно пълнокръвно!

Карл Сандбърк е роден на 6 януари 1878 г. Автор е на стихове, биографии и исторически романи. И нищо от това му творчество не се чете вече… С голямото изключение: Алабашия! Я да видим защо? Основните герои в „Приказки за страната Алабашия“ са таткото и двете деца от една ферма. И когато децата започват да задават големите философски въпроси: „Кой какъв е? От къде идва и накъде отива? Какво да се прави? (Точно така – това са големите философски въпроси! Може и да си ги запишеш! Но дори и да не ги пишеш… всяко дете ги задава всекидневно. За разлика от „сериозните“ големи хора!) Та… след като децата започват да си задават тези въпроси, таткото просто продава всичко, което имат, и тримата тръгват на голямо пътешествие. С еднопосочен билет. Защото в тяхната ферма „коминът си стои върху къщата и пуска навън дима, дръжките отварят вратите, прозорците са винаги отворени или затворени, ние сме винаги или на горния, или на долния етаж – всичко е винаги такова, каквото винаги е било.“ А в другите светове, онези, които са за пътуване, се срещат влакове, които вървят отгоре и отдолу на една и съща линия, защото са в страната Отгоре и отдолу; там висят цели реколти от балони – червени и сини; балони като праскови и пшеничен хляб; балони като салами и свински пържоли; берачите на балони ходят на кокили в Страната на берачите на балони. А най в края те чака Алабашия. Алабашия, където прасенцата са с лигавничета, железопътната линия върви на зигзаг и най-големият град е село Дробчета с лук.

Струва си да отидеш в Алабашия…

Да се запознаеш със Слепеца с картофеното лице, с Бликси Бимбър и Трите момчета с кани и тайни намерения. Да срещнеш Мами вехтошарката, Девойката с белите коне, Момъка на сините ветрове, Джо Презкупзагрош и Джони Презгрошзакуп. Струва си да отидеш до там! Независимо дали си малък (като например от четири до дванайсет години), или голям (като от двайсет до сто години). А може дори да си на петнайсет и изневиделица да ти се прииска да търсиш царевични феи. Казвам ти, в Алабашия всичко е възможно! Пък дори и за върлите тийн-състояния на душата.

Отиди в Алабашия и играй на смешки или на поезия…. важното е да бъдеш homo ludens (играещият човек). И помни:

Бъди си Вай-Вай, щом тъй искаш, дете!
Бъди си Гу-Гу, щом така ти се ще!
Ала всяко Гу-Гу, а и всяко Вай-Вай,
да, да трябва да знай, да, да трябва да знай,
че додето в леглото сутринта се протяга,
една сянка на гъска по лицето му слага:
очички, ушички, устенца, зъбленца,
и прави в брадлето му една малка тръпчинка
със сладко от ядена вечерта палачинка.

Книжката, която аз имам, е от ИК „Сиела“. Издадена е през 2004 година. Преводът е на Петко Бочаров, а художник е Румен Статков. Хартията вътре и на корицата не е много добра, но в ИК“Сиела“ вече са си направили сами забележка по този факт и новите им детски книги са отлични.

Книгата е посветена на Рошла и Мърличка (знам, знам, че познаваш много рошли и мърлички, но тези тук са децата на Карл Сандбърг.)

Отивам да си прочета отново любимите места… А ти бъди здрав и мисли „За детските книги“!

Весела Фламбурари

Приказки за страната Алабашия, от Карл Сандбърг