Никола Райков:
Приказка и игра

Колонката на Весела Фламбурари

Справедливо е да обърна внимание на тази сплав, която включва както приказката, така и театъра. Която едновременно и ги съдържа, и застава като съединителна верига между тях – играта.

„Играта е екпериментиране със случая“ казва Новалис. Експериментиране, в което добре известни неща се превръщат в нещо различно, ново и вълнуващо. „Когато превърнем в символи нещата около нас и „нещото“ придобие репрезентативната способност да застава на мястото на „другото нещо“, играта, от чисто физическа изява става дейност, включваща изключително интелектуалния фактор.“(Дювалие) Тази мисъл може да ни се струва страшно сложна, но децата ни я претворяват всеки ден… Защото играят. А в игрите им един обикновен стол става ракета, кон и автомобил.

„Τα παιδια παιζει“ (децата играят!), казвали древните гърци. А това за тях е означавало, че децата са неприкосновени в този момент… че хората са неприкосновени, когато играят. Играта е свещена, защото „животът е игра“…

Изречението, че животът и играта са едно и също, Ники Райков ми го написа като посвещение в новата си книжка. „Супер!“, помислих си. И наистина е така. Книгите на Ники са игри. Да, точно така: Хем книжки с приказки, хем игри. Страхотно!

В началото на 20 век, в света, се появяват няколко такива книжки. Една от тях, книжката „Снежанка“ на немеца Теодор Щорм, дори е преразказана на български език от господин Драго Попов. („Снежанка“, приказка-игра, Теодор Щорм, ИК „Хемус“ София, 1928 год.)

Но общо погледнато, книга-игра за най-малките деца е доста рядко срещано чудо. В края на същия този 20 век, при огромното разклоняване на фантастиката и фентъзито, книгите-игри се наместват предимно в света на младежите и възрастните. Но ето че едно младичко момче, завършило висше образование по западния свят, но завърнало се в България, пише книги-игри за малки деца.

Прекрасно!

А точно една книга-игра за най-малките, ми се струва страшно полезна. Защото при мъничките деца както винаги правилата за живот са различни от тези на големите хора. Малките деца имат нужда от „deus ex machina“ („бог от машината“)… Тоест те имат нужда от сигурността на готовото решение. Защото те сега опознават света и трябва да трупат готов опит, взет назаем от възрастните. Те копират възрастния. А това тяхно естествено поведение странно естествено импонира на една детска книга-игра, в която има не едно, а цели няколко решения. Да, книгата-игра ще ги научи, че решението на проблема никога не е само едно… Не е ли страхотно това? Страхотно е!

Направо ми се струва, че книгите-игри, но забележете, тези и само тези, които са за малки деца, са принос в естественото развитие на детското съзнание…

А и са толкова театрални… а знаем, че „целият свят е сцена“ нали?

Освен посвещение, Ники ми написа и няколко думи за „животът, вселената и всичко останало“. Като под „всичко останало“ разбирайте: таласъмчето, магията на живота, игрите, Дъблин… Защо Дъблин ли? Защото Ники беше избран за „Най-добър роден детски фантаст на годината“ и бе изпратен да представи България на тазгодишният „Еврокон“ (годишния международен фестивал-конференция на писателите и феновете на фантастиката и фентъзито от цяла Европа), който се състоя в Дъблин.

А сега: та-та-татааам!

Ето какво сподели с мен детският писател Никола Райков… но го направи само и специално за вас. Внимание! В края има една чисто нова история с Таласъмчо и тя също е само и специално за вас!

1. Кога и къде си роден?

Разказвали са ми, че е било вечерта на 21-ви юни, в една лятна буря през 1981. Било е много ядна буря, която едва не изпотрошила прозорците на родилното в Стара Загора.

2. Какво според теб означава да търсиш не вярната, а своята посока?

Двете би трябвало да значат едно и също. Твоята посока е вярната посока… Разбира се, много други хора ще се опитат да ви кажат, че не сте разбрали живота и че всъщност вярната посока е съвсем друга. Просто не им обръщайте внимание, намерете време да останете сами със себе си, успокойте вечно препускащия си ум и се вслушайте в сърцето си.

3. Защо книги-игри и защо за деца?

Защото ми харесва частичка от мен да се чувства отново като дете. Творчеството за деца ми дава огромна свобода. То не се подчинява на строги логически закони. Нещо може да се появи от нищото и да изчезне пак там само след няколко изречения. Можеш да кажеш, че нещо е зелено, защото не е синьо, и детето ще те разбере. Фантазията на децата е безгранична. А интерактивния формат ми дава още повече свобода – историята не се случва по точно определен начин. Казвам на детето, хей, може би се е случило така, а може би по съвсем друг начин – ти как мислиш? Искаш ли заедно да разберем?

4. Как прекара в Дъблин?

Дъблин беше готин. Има някаква собствена атмосфера, която се усеща. Хареса ми много един парк, през който минах, а после разбрах, че Дъблин е европейската столица с най-много зеленина. Допаднаха ми много музикантите по улицата – бяха страхотни. Това е духът на независимото изкуство.

Както всяка държава си има и привичките, които изненадват чужденеца – имаше разнообразни странни ситуации, в които се озовах… но в общи линии ги приемах от забавната страна. На път за летището ми се наложи да бягам в дъжда и да махам пред рейса. Оказа се, че автобусите в Ирландия не спират, ако не сигнализираш, че имаш намерение да се качваш.

5. Къде е магията?

Открай време е известно на всички, че магията е невидима, освен когато се прекали с нея и тя започне да се оцветява в разни цветове. Но дори и тогава ти трябва погледът на дете, за да я видиш. Магията е най-разпространеното и най-трудно забележимото нещо.

6. Ще ни подариш ли една твоя нова, кратичка история с таласъмче и думичките „Ирландия“, „Дъблин“, „Еврокон“?

Ще ви разкажа една ирландска приказка. Тя, приказката, всъщност си е българска, но просто се случила в Ирландия. И даже не в Ирландия, а на летището в Дъблин.

Българо-ирландска приказка с таласъмче

– Да, да, вади всичко – нареждаше човекът от охраната и сочеше към багажа ми. Въздъхнах и започнах да измъквам нещата едно по едно. Дрехи, бельо, четка за зъби…

– Какво е това! – почти ужасен извика той. – Какво е това животно?

Погледнах натам, накъдето сочеше. От чантата на лаптопа се подаваше Таласъмчо. Беше успял да се промъкне без да разбера. А уж дълго говорихме преди това, че не може да дойде.

– Това не е животно господине – поясних аз. – Това е приказен герой.

Човекът ме погледна изпод вежди. Приближи радиостанцията до устата си, сбръчка нос и пак я свали.

– Мислите ли, че е опасно?

– О, не, господине, съвсем безобидно е!

– А дали не пренася някакви болести? Вижте го колко е грозно!

– Моля Ви, господине, не му говорете така, то е много чувствително.

Възпълничкият ирландец отново сбръчка нос.

– Мисля, че ще трябва да го поставим под карантина – заключи той. Пресегна се с пинцета и… хвана един бръмбар, който до момента не бях забелязах. Изпуснах шумна въздишка на облекчение – за момент бях забравил, че другите възрастни не могат да виждат таласъмчето.

– Хайде! – скочи таласъмчето на рамото ми. – Отиваме ли при коня?

– Какъв кон? – не разбрах аз.

– Нали отивахме при някакъв евро кон? – недоумя то и аз се засмях пред учудените погледи на охраната.

Ето това са приказките-игри… карат дори граничните полицаи да се забавляват.

В нета таласъмчето има и страхотна страница. Аха, и тя е направена от Ники Райков… Но аз си предпочитам двете големи, лачени книги – „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“!

Така де, книгите можеш да си ги хванеш с две ръце и да си полегнеш… А в това усещане има нещо много сигурно, дори когато се впускаш в приключения.

А вие? Вие бъдете здрави и мислете за детските книги!

 

Весела Фламбурари

 

Бележки:

За книжките, които аз имам, е работил огромен екип. Редактор е Емануил Томов, главен консултант е Николай Димитров, художници са Надежда Йорданова, Албърт Зиганшин, Ралф Юрген Крафт, Александра Петрук, Жулиен Тромю, Аарон Рутен, Лариса Кулик, Матю Коул, Алексей Пушкин, Елена Швайцер, Данило Санино, Василий Меркушев, Никола Райков, Джин Янг Ли, Андреа Данти и др.

На снимката горе:

1. „Голямото приключение на малкото таласъмче“, Никола Райков, 2013 год.
2. „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“, Никола Райков, сдружение „Книги-игри“, 2014 год.