Неочаквани истории от Октавия Бътлър
от Владимир Полеганов
Случи се очакваното: това лято, засега само в електронен формат от едно от големите американски дигитални издателства, се появиха две „изгубени“ истории от Октавия Е. Бътлър. За „всичко, което можеше и може да види бял свят“ се заговори веднага след внезапната смърт на Бътлър през 2006 г. Тя си отиде, наскоро завършила първия роман от леката си (по нейни думи) трилогия за особен тип вампири Fledgling, и събираща сили, за да сложи край на най-амбициозния си проект – сагата Earthseed. Беше въпрос на време говоренето да се превърне в действие, за да може светът да стане свидетел на още истории от този наистина уникален за фантастиката и американската литература изобщо творец.
Unexpected Stories включва повестта A Necessary Being и разказа Childfinder. За Childfinder се знаеше отдавна – историята, която Бътлър пише за така и непоявилата се антология на Харлан Елисън The Last Dangerous Visions (или както я нарича Кристофър Прийст – The Lost Dangerous Visions). Но A Necessary Being е нещо ново и наистина неочаквано. И озадачаващо.
През 1978 година излиза третият роман на Бътлър, Survivor. До днес той има само изданията си от тази година, защото Бътлър се отказва от него. Определя го като „моя Star Trek роман“ и забранява всякакви нови издания. Странно е да извадиш на бял свят „загубено“ произведение от автор, който е бил толкова чувствителен по отношение на текстовете, които го представят пред света. Който е бил толкова чувствителен във всяко едно отношение, каквато е била Октавия Бътлър.
A Necessary Being, макар и безспорно интересна за почитателите на Бътлър, е повест, за която е ясно защо е била „загубена“. Любимите теми на Бътлър – за личната отговорност, за оцеляването, за неизбежната промяна – тук са във вид, който е далече от пълнокръвната картина, позната ни от по-късните й произведения. Извънземните от претърпелия апокалипсис свят са объркващо щрихирани, чуждостта им проблясва тук и там за кратко, точно като променящите се цветове на козината им. Динамиката между главните герои – и двамата родени водачи на племената си – е само зародиш на онова, което ще изумява години по-късно в отношенията между Доро и Аняу във великолепния роман Wild Seed. Очевидно е, че тук Бътлър още се учи как да овладее специфичния си език, как да изгради чрез икономичните си изречения един жив организъм, едно способно да оцелее тяло. Видно е, че A Necessary Being не би издържало в този свят, и Бътлър е знаела това много добре. Ако е мислела друго, щеше да го е включила в своя изключителен единствен сборник с разкази, Bloodchild and Other Stories (който има две издания, второто – допълнено с два разказа).
Другата история в Unexpected Stories е наистина изгубеният разказ Childfinder. Той е много по-доброто от двете произведения и е написан като част от „история на бъдещето“ – познат във фантастиката похват, до който Бътлър бегло се докосва в поредицата си Patternist. Ако Survivor е нейният Star Trek роман, то Childfinder е X-Men разказът на Бътлър. В света на нормалните някои се раждат с особени способности. Различните се търсят един друг, организират се в общност, опитват се да защитават „своите“. Или поне така изглеждат нещата на пръв поглед.
В послеслова към Childfinder Бътлър споделя, че няма вяра в бъдещето на човечеството и че е убедена, че „никой не слуша“. Бъдещето в историите й след тази доразвива убеждението й – човечеството, такова, каквото го познаваме днес, няма бъдеще. Промяната е заложена и в бъдещето на световете, за които разказват A Necessary Being и Childfinder. И колкото и несигурно, а оттам и не съвсем убедително да ни е представена, визията за нея я има. Вече написах, че Бътлър едва ли би допуснала тези страници да бъдат първите в Книгата й, но сега, когато те вече са факт и за читателите, можем само да се радваме, че впускането в Текста ни отвежда и до такива ранни, раними места. И да слушаме внимателно.
Unexpected Stories, от Octavia E. Butler