Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Снимка за илюстрацията: Little cat’s walking, от yaiza jr, CC: BY-SA.
Питие
разказ
от Светла Дамяновска
Котката е най-егоистичното животно. Винаги усеща кога не е център на внимание, ревнува и безапелационно предявява правата си. Постига всичко, което иска и е толкова коварна, че не е ясно приятел ли е, или враг на стопанина си. Котката предусеща събитията, изпада в истерия и побърква всички…
В случая – Стоил. Художникът довършваше последната си картина, картината, която щеше да подпише с обичайните инициали С.Г. и за последен път да сложи годината – 2014 – в долния десен ъгъл на платното. Беше сутринта на Бъдни вечер. Ден с оскъдна светлина, безрадостен и с почти неуловима влага във въздуха, която обещаваше да се превърне в дребни снежинки, ако температурите паднат още малко. Засега обаче пейзажът беше в монохроматичната гама на сивото. Меко казано – подтискащ. Стоил пушеше до открехнатия прозорец на ателието и гледаше отвисоко околните покриви… Отказа се да доизпипва картината, след като котешкото мяукане окончателно го разконцентрира. Това беше необяснимото поредно беснеене на Сузана (глезената сиамка, която вече 5 години споделяше живота му). Тя събори бурканчета и туби от лавицата, прегази разлятата вода, след като бутна буркана, в който Стоил си миеше четките, и мяучи пронизително почти половин час. Човекът й предложи вода, храна, любимата й играчка, пусна я на терасата, пусна я обратно в стаята и опита какво ли не само за да й угоди и тя да го остави на мира… Но не би. Котката го гледаше в очите и му се караше. Интонациата й беше направо назидателна и той се чудеше какво ли не е направил както трябва тоя път.
Котката беше права, разбира се. Той не направи нищо както трябва в живота си. Съсипа брака си, отблъсна приятелите си, с вечния си стремеж към перфекционизъм и високи личностни изисквания… А хората (съпругата му, близките, колегите) бяха обикновени, с недостатъци и дребни пороци, леко мързеливи, склонни към лесни решения и претупани отношения. Всъщност – нормални хора. Само че от тази нормалност на Стоил направо му се гадеше и постепенно той се изолира в собствения си свят, изпълнен с цветове, фантазни образи и самота. Наистина – рисуваше великолепно, разгърна таланта си, продаваше добре. И в един момент се примири, вътрешното му недоволство утихна, прие, че винаги ще е сам… Радваше се, че е открил света на изображенията и че чрез него самият той беше намерил мястото си в другия, истинския свят – света на парите. Виждаше иронията на обстоятелствата и дори й се наслаждаваше. Никога не беше оставал гладен, нито жаден, имаше хубаво жилище и просторно ателие, радваше се на комфорта да работи когато и каквото иска, да кара колекционерите да чакат и да го обикалят, да разиграва галериите и да всява страхопочитание в мениджърите им… Разбира се, работеше главно с чужди галерии; българските нямаха пари да купуват работите му, а истинските ценители в страната не бяха много. Не беше богат, но нещата не бяха зле. Живееше приятно и в пълна свобода. И всичко това благодарение на цветовете и виртуозното му майсторство да гради с тях сложна интелектуална красота, която изкуствоведите тълкуваха задълбочено и със сложни термини, тъй като не намираха начин да я обяснят. Иначе казано – беше в апогея си. Хубавата възраст на жизнената и творческа зрелост – 45 години, навършени през изминалото лято. Лятото, когато при един профилактичен преглед на очите, лекарката му сподели притеснението си, че се съмнява за началото на тежко и нелечимо заболяване – глаукома. Заболяване, което щеше да го лиши от най-ценното му притежание – зрението. Съмнение, което се потвърди и което го хвърли не просто в отчаяние, а направо в дълбока депресия. Психиатърката, при която отиде, внимателно му обясни разликата между отчаяние, подтиснатост и паника от прогресиращата болест, и същинската депресия, но за Стоил тези тънкости нямаха значение. Значение имаше само фактът, че светът му се срива и тъмнината настъпва полека откъм ъглите и полусенките, настъпва бавно, но неотклонно и залива душата му като черна вода, която идва, за да го погълне. И в тази тъмнина нямаше нищо.
В месинговото хаванче, в което счукваше орехи (хубаво измито и подсушено), беше стрил хапчетата от един блистер Конкор (лекарството-бетаблокер, предписано му заедно с хапчетата за високо кръвно). Двадесет и осем хапчета – дозата му за 56 дни. Медикаментът беше предназначен за забавяне на пулса – регулираше сърцебиенето му. Сега, смесен с чаша шампанско, щеше просто да спре сърцето му, за да може легендата Стоил Горанов да остане завинаги на 45 години и в разцвета на таланта си. Беше просто решение, логично, удобно, макар и не лесно за взимане. Стоил Горанов просто не искаше да влезе в ада на слепотата. А стоеше пред отворените му порти. Затова – дотук. Колкото – толкова…
Само дето имаше още малко работа по картината. Не вървеше да си тръгне, преди да е поставил финалния щрих. И се зае да я доработи. И тогава Сузана се разбесня. Разбесня се и търча из ателието, събаряйки всичко по пътя си до момента, в който се звънна на вратата.
В рамката на тъмната на цвят каса, като коледно видение, с бяла кожа, руса коса и яркочервено палто стоеше бившата му съпруга. А зад нея на площадката имаше два големи куфара. Тя пристъпи през прага. Котката се втурна да се отърква в ботушите й… След това, едва оставила я да се съблече и събуе, я поведе към кухненския бокс. Скочи на плота и подуши хаванчето, звучно мяукайки. Яница видя хаванчето и празния блистер край него, изсипа съдържанието му в мивката, изми го внимателно и го сложи на сушилката. После се обърна към бившия си съпруг:
– Ако съм само гостенка, можеш да ми предложиш кафе. Ако искаш да остана – отвори шампанското.
След което отиде и седна на кожения диван, а котката скочи в скута й и моментално замърка. Когато Стоил дойде с двете чаши шампанско Сузана, недоволно се надигна, покатери се по облегалката на дивана, после скочи на пода и се заигра с едно бяло перце, паднало от видимите само за нея ангелски криле на Яница.
Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година..