Градината на тайните

Нощта си бе отишла
но Денят все още не беше настъпил
И аз тогава влязох
в Градината на тайните…

Беше тежко да се диша:
вдишвах душите на мъртвите
а издишвах ангели
На небето светеха сърца
вместо звезди…

Белият жрец се приближи
и каза:
Твоето сърце е паднала звезда…
То е пълно с тайните мечти
на мъртвите…
Ти имаш мисия: да записваш
мечтите на мъртвите…
Слушай сърцето си!

И аз започнах да записвам
онова което ми диктуваше сърцето
А Градината на тайните
засвети
с неземна светлина…

 

Сън в градината

Влизането ми в Градината
беше като приказен сън
но аз бях буден…
Сякаш се бях събудил след кошмарен сън
и бях попаднал в друг – непознат за мене свят
в някакъв друг живот
Наоколо вместо цветя цъфтяха бели облаци
От облаците се изливаха поройни дъждове
от светещи думи
които валяха нагоре – към небето
и напояваха обилно Слънцето
През Градината протичаше река
която имаше само един бряг
На този бряг стояха мълчаливо
безкрили ангели и крилати хора
които съзерцаваха златните води
Във водите плуваше огромна прозрачна риба
която беше погълнала моя сън
и сънуваше това стихотворение

 

Градинарят

Помолих Пазителя да ми покаже
центъра на Градината на тайните…

Няма център и няма периферия –
отвърна Пазителят – неин център е
Градинарят… а Той присъства
едновременно навсякъде –
във всяко кътче на Градината…

Кой е Той – попитах аз – и как изглежда?

Той е Благият – каза Пазителят –
Онзи който е над всичко
и едновременно във всичко…
Той е Всичкото
и от Него е всичко което стана
Защото Той е Даващият –
Той засади Градината
и всеки миг я подрязва и полива…
А как изглежда аз не мога да ти кажа –
думите са безсилни да опишат
Неговия съвършен и тайнствен Лик…
Има само един-единствен начин
да узнаеш – ако Той ти се открие…

И сърцето ми тогава закопня
по съвършения и тайнствен Лик
на Градинаря…

 

Играта

Малкият Каин безгрижно си играе
в райската градина…

И един ден той каза на змията:
– Не ми се играе вече с тебе…
Вземи си демоните – дай си ми обратно
ангелите…

– Мило детенце – отвърна му змията –
демоните ще ти трябват… Защото
на тоя свят ще се роди и твоят брат…

Играта продължава…

 

Знак

Пристигна човек
с бяла роба и тъмно лице…
Изписа върху земята пред мен
загадъчен знак…
И изчезна…

Пристигна човек
с черна риза и бледо лице…
Изтри от земята пред мен
загадъчния знак…
И изчезнах…

 

Преди и след

Преди греха е Целостта –
Сърцевина

След греха е Раздвоението –
Сърце и вина

 

Езеро

В стаята ми влезе Ангелът
и подът се превърна в езеро
Душата ми
заплува във свои води

 

Езикознание

Вчера докоснах с ръка една дума
днес – цяло изречение

Видимият свят е Брайлово писмо
Аз уча езика на Невидимия…

 

Бели стихове

Живея бедно
но успявам да пестя:
пиша бели стихове
за черни дни

 

Ars poetica

Отново и отново да намираш
пътя към стихотворението
обрасъл с думи

 

Поезията

И когато ножът опря
до стиха –
поезията бликна

 

Възрастта на думите

Невръстните думи са като децата –
вдигат врява чак до небесата

Щом остареят
търсят тишината

 

Хроника

Расте Вавилонската кула от книги
На 100 поети се пада 1 читател
Така им се пада

Стихопадение

 

Геният

Геният притежава чудотворен ген –
генът на Бога

Геният е патоген
в очите на обществото

 

Бащин съвет

Сине,
докато в живота си не откриеш
своята Ариадна –
не влизай в лабиринт!

 

Вятърът учи

Вятърът учи младите фиданки
как да се покланят
на вековните дървета

 

Открит урок

Невидима ръка
изписва ято птици
върху небесната дъска

 

Апокалипсис

Черно море е във траур –
оплаква Мъртво море
Бяло море пребледня

 

Надпис върху камък ii

Този който се обличаше в скъпи одежди
сега е гол
Този който се опиваше с отлежали вина
сега е измъчван от жажда
Този който се хранеше с изрядни ястия
сега моли за троха хляб
Този който живееше в обширни палати
сега стои пред Вратите…

 

Някой ден

на мястото на тялото
ще има само въздух

на мястото на думите
ще има само дух