Библиотека Конкурси Предпразничен конкурс 2014

Коледен чат, от Даниела Богоева (разказ)

Илюстрация към Коледен чат, от Даниела Богоева, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

 

Коледен чат

разказ

от Даниела Богоева

 

Привечер на Коледа, 25 декември 2014 година, форум.

Кака Данче: Юхууу, има ли някой в темата? Всички ли сте запразнили вече?

Стоядин: Моткам се още, скоро излизам за купон. Как си, какче?

Кака Данче: Екстра, гости чакам. Къде ще запиваш?

Левскарчето: Само ЛЕВСКИИИИИ!!!! Ко стаа, бандата?

Стоядин: Ей го лудото се обади и то. Какче, в кръчмата на братчеда сме довечера.

Катя: Здрасти и от мен. Аз по-леко ще го раздавам, че имам да уча за изпит през януари. Откачих от четене!

Кака Данче: Ееее, Кате, и по празниците ли учиш? Стискам палци за изпита.

Катя: Уча, какво да правя. Мерси за палците.

Стоядин: Я пий една греянка, че да ти текне мисълта.

Дядо_Коледа: Добър вечер, мили деца.

Стоядин: Ей го и второто лудо се обади. Старче, ще раздаваш ли подаръци довечера?

Дядо_Коледа: Разбира се, нали това ми е работата.

Катя: Здрасти, деденце. Отдавна не беше писал. Как си?

Дядо_Коледа: Добре съм, Кате, благодаря. Как върви науката?

Катя: Върви някак. Дойде ли в София вече? Довечера съм на купон в Младост, ела, ако можеш. Тъкмо да се запознаем най-сетне.

Дядо_Коледа: В момента съм над Пловдив. Прелитам с шейната и пускам подаръци през комините.

Стоядин: Малииии, дядката така се е напушил, че вече и с шейната е излетял. Дядка, кво друсаш бе?

Дядо_Коледа: Билков чай имам в термоса.

Кака Данче: Снежанка ли ти го свари?

Дядо_Коледа: Снежанка е внучка на брат ми Дядо Мраз. Аз си имам Баба Коледа. Кога ще се научат хората?

Стоядин: Да бе, чай. Сигурно е отвара от гъбки.

TurboGazara123456: Вe vie 6to ne ste na kоpon? Az ve4e zapivam u nas. Sabrali sme se 15 4oveka i porkame ama zasega leko go davame

Българин: Пиши на кирилица, каква е тая шльокавица!

TurboGazara123456: Na telefona imam samo latinski.

Българин: Какъв латински, бе рожбо неграмотна! Латиница се казва.

TurboGazara123456: виш че и ас мога да пиша на кирилица. Пожелавам ви весело искарване довечера на всичките който сте тук.

Българин: Турбо, кога ще научиш правописа? Пише се „виж”, „аз” и „изкарване”. „Който” е относително местоимение за единствено число, а не за множествено. За запетайките да не говоря. Много си неграмотен!

TurboGazara123456: Ти на много ентилигентен ли се правиш? …
(редактирано от Модератор: 25. 12. 12014, 20:58ч.)

Стоядин: Лелеее, мислех, че тая вечер в психодиспансера празнуват, а те тука се събрали сите! Юхуууу, да си изпиете розовите хапченца!

Българин: Дядо Коледа трябва да подари на Турбото правописен речник и граматика.

Дядо_Коледа: Ще му подаря. Само да дойда към София.

TurboGazara123456: тоя речник си го….
(редактирано от Модератор: 25. 12. 12014, 21:04ч.)

Катя: Деденце, обади се като дойдеш. Отдавна искам да се запознаем и да те черпя едно кафе. Ти си ми от любимите съфорумци.

Дядо_Коледа: Първо ще подаря на Турбо книгите и тогава ще се отбия при теб. Ти за тази година си си пожелала нов телефон, знам.

Катя: Откъде знаеш? Не съм ти казвала.

Дядо_Коледа: Знам всички желания, нали съм Дядо Коледа.

Стоядин: Алооооу, тука да не ви е сайт за запознанства! Я стига се сваляхте. Абе, дядка, ти нали уж летиш с шейна, откъде пишеш тогава? И ти ли от телефона?

Дядо_Коледа: Не, от специален таблет. Елфите в работилницата ми го направиха.

Кака Данче: Аз докато ошетам вие тук сте се скарали. Я по-кротко, Коледа е.

Стоядин: Какче, пуйка опече ли?

Кака Данче: Много ясно. И ябълков сладкиш правих, и картофена салата, и салата от кисело зеленце с лют червен пипер и още доста работи.

Стоядин: Лигите ми текнаха само като те чета.

Левскарчето: Аз изчезвам да запивам, оставям ви. Весело и умната! САМО ЛЕВСКИ, ОЛЕ!

Стоядин: Едното лудо се изнесе. Сега остава и Турбото да си получи книжките и да се кротне. Дано само дядката да не се откаже да му ги подари.

Дядо_Коледа: Няма да се откажа. Видно е, че момчето има нужда.

TurboGazara123456: Няма що много сте орегинални. Ас пия тука една домашна каисиева и ми е кеф а вие си пишете глупости не ми пречите. Я да ви покажа един виц: Влиза Дядо Коледа през един комин в стаята и гледа на леглото спи чисто гола мадама. Почесва се старецът и си казва: ако се възползвам от нея ще закъснея с раздаването на подаръците. Ако не се възползвам, не мога да изляза през комина.

Българин: Много смешно, ха-ха. Да заспиш от смях.

Дядо_Коледа: Не е хубаво да се подиграваш на възрастните хора, моето момче.

TurboGazara123456: Не се подигравам. Тоя виц не съм го измислил ас. Българин има чуство за хумур като дървеница.

Стоядин: Дядка, абе ти как я правиш тая работа с комините, нали си дебел?

Дядо_Коледа: С вълшебство, моето момче.

Стоядин: Да не са някакви гъби пак?

Дядо_Коледа: Знаеш ли, понякога е хубаво да вярваш в чудеса.

Стоядин: Аз комин нямам и съм на петия етаж. Не можеш да ми оставиш подаръците.

Дядо_Коледа: Разбира се, че мога. Нали шейната ми лети.

Стоядин: Летяща шейна, летящи елени, какво стана със земното притегляне? Учил ли си физика в училище?

Дядо_Коледа: Нали ти казах – вълшебство.

Стоядин: Да бе. А я кажи еленчетата как си вършат работата като са във въздуха? Затова ли на Коледа по улиците няма жив човек? Ми да, то си е страшно като си помислиш. Вървиш си и пляс – на главата ти топла еленска шапка. Миризлива.

Катя: Аууу, не пиши такива гнусотии!

Дядо_Коледа: Стоядине, при теб идвам.

Стоядин: Да бе, все едно знаеш къде живея. И все едно си истински. Ама ме кефиш, де, свежарка си.

Дядо_Коледа: Моето момче, тъжно е, че не вярваш в чудеса и винаги търсиш разумното, логично обяснение.

Стоядин: Ох, звучиш като баба ми.

Дядо_Коледа: Тази година ще ти подаря чудо, защото искам да вярваш. Виж през прозореца.

Стоядин се извърна към прозореца. Отвън в чудна писана шейна седеше дебел старец с червени палто и шапка, обшити с бял пух. Той вдигна ръка, усмихна се изпод белите си мустаци и помаха.

– Весела Коледа, моето момче! Вярвай в чудеса!

Старецът остави на перваза малко пакетче, после удари юздите, звъннаха звънчета и елените припнаха в нощта. Силуетът на шейната се очерта на фона на грейналата пълна луна.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

5 comments on “Коледен чат, от Даниела Богоева (разказ)

  1. Въпреки фантастичния завършек, все едно прочетох откъс от „Дневници и нощници“ на Сиромахов, който беше популярен преди близо десетина години. В навечерието на 2015 трудно мога да си представя чат в подобна форма. :)

  2. Не съм чела Сиромахов.
    Но пък знам поне 2 сайта, в които има теми „Спамо-чат“, в които именно по този начин се комуникира :))

  3. Може би най-оригиналния и грамотно написан раэкаэ.

  4. Благодаря ви за мненията, радвам се, че разказът ми ви е харесал. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.