Библиотека Конкурси Предпразничен конкурс 2014

Коледа – вечната и святата, от Георги Станков (разказ)

Илюстрация към Коледа - вечната и святата, от Георги Станков, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

 

Коледа – вечната и святата

разказ

от Георги Станков

 

Момчето се събуди от камбанен звън. „Църковните камбани!“, помисли си то развълнувано. „Коледа дойде!“. Погледна календара над леглото си – показваше, че днес е 24-ти декември! Скочи от леглото и се втурна в хола. Баща му четеше вестник; майка му чистеше.

– Мамо, тате, Коледа е! Може ли да изляза навън да се разходя?

– Разбира се – отговори майка му. – Но се облечи, защото е студено.

– Хапни нещо преди това – каза баща му.

– Закуската още не е готова – рече майка му. – Излез, ще хапнеш после.

– Супер!

Момчето облече якето си, обу се и излезе от апартамента. Взе стълбите на бегом и се озова извън блока.

Беше приказно. Навалелият сняг почти изцяло бе покрил тротоарите. По улицата нямаше движение, само две-три коли чакаха на светофара. „Хората са заминали на село или планина“, помисли си момчето. „Но на мен си ми харесва тук, в града“.

Реши да се отбие в универсалния магазин и да купи подаръци за родителите си. Беше пълно с хора, а коледната украса беше внушителна – навсякъде имаше гирлянди, играчки и елхи. Момчето отиде до щанда с бонбоните и още преди да си избере, продавачът му даде пълен плик с лакомства. Момчето, щастливо, продължи да обикаля щандовете. Хареса кожено палто за майка си и сако с вратовръзка за баща си. И невероятно, продавачът му ги даде ей така, без пари! Наистина на Коледа ставали чудеса…

още по-щастливо, детето потегли към дома.

– Обядът още не е готов – посрещна го майка му. Момчето отиде в стаята си, опакова подаръците, излегна се на леглото и отвори разноцветната коледна книжка. Там се говореше за дядо Коледа, джуджетата, Снежанка, за много чудеса и прекрасни неща. Детето изяде бонбоните, докато жадно поглъщаше страниците. Не след дълго заспа.

Събуди го отново камбанен звън. Беше време за коледната вечеря! Изтича в хола.

– Ей сега ще стане! – посрещна го майка му.

Момчето взе от стаята си пакетите с подаръците и ги подреди под елхата. Там имаше и един пакет за него. „Какво ли е, какво ли е?“. Вече нямаше търпение да стане полунощ и да отворят пакетите.

В този момент в помещението влезе куче. Момчето го изгледа учудено.

– Ей, красавец, как влезе тук?

Кучето беше хъски, като от приказка – стройно, яко и красиво. Изведнъж то се хвърли към бащата, седящ на близкия фотьойл, и го захапа за крака.

– Ей, какво правиш! – завика момчето и се втурна към кучето. И тогава се случи нещо ужасно. Животното, както бе захапало крака на седящия мъж, дръпна по-силно и откъсна крайника!

Майката, бащата и момчето изпищяха. Кучето изтича в един ъгъл и започна да гризе крака. И изведнъж, сред целия ужас, момчето видя, че това не е никакво хъски, а грозен, проскубан помияр. Чистият и посдреден хол мигом се преобрази в мрачно и мръсно помещение, пълно с боклуци, падаща мазилка и хлебарки, щъкащи навсякъде. Разбитата врата зееше. Елхата беше храст, покрит с паяжини. Пакетите с подаръци се оказаха стари кашони, пълни с парцали. А мама и тате… Момчето закрещя. Два полуразложени трупа се взираха безмълвно в него. Единият се бе свлякъл до прозореца, другият седеше на фотьойла. В ъгъла кучето настървено продължаваше да гризе откъснатия крак.

В този момент ярка светлина обля помещението. Чу се пронизителна сирена. След което последва взрив.

– Зарята! – извика момчето и холът мигом се преобрази в прекрасното светло място, каквото трябваше да бъде. Момчето изтича на балкона. В съзнанието му се мярна далечен образ – как то бяга, а отровният газ се разпростира из града, къщата; как майка му и баща му го карат да слезе в мазето, където то седи часове, дни, докато всичко отмине; треперещ, уплашен, единствено с коледната книжка под ръка.

Но този спомен бързо избледня, изместен от огненото кълбо, в което избухна един блок няколко преки по-надолу. „Каква невероятна заря“, мислеше си момчето. И – ново чудо, то погледна нагоре и видя… шейната на дядо Коледа! От нея се носеше ярка светлина, осветяваща всичко наоколо.

– Дядо Коледа! – извика момчето – Виж ме! Обичам те, дядо Коледа, обичам празника, родителите си, всички! Нека цари мир и благоденствие по цялата земя!

Високо горе летящата машина освети с мощния си прожектор универсалния магазин, пустите щандове, боклуците, плъховете, гризящи стотиците трупове. Един лъч се стрелна и сградата избухна в пламъци. Машината освети улицата, празните коли, неработещите светофари, тротоарите, покрити с пепел и нечистотии, после се насочи към блока на момчето. Детето беше на балкона, подскачаше, викаше, от устата му течаха лиги, очите му се въртяха безумно.

– Чуй, дядо Коледа, мога да се смея като теб! – крещеше то от балкона в истерия. – ХО-ХО-ХО! ХО-ХО-ХО! Чуваш ли? Чуваш ли?! Мир и благоденствие по цялата земя! ХО-ХО-ХО! Мир и…

Светлината го заслепи, след което блокът избухна. Машината форсира двигателите си и продължи въздушната обиколка над разрушения град, чиито руини все още димяха.

Сред останките на блока една стена като по чудо бе останала непокътната. Там висеше календар, обозначаващ датата 24-ти декември. Силен въздушен полъх откъсна пожълтялата и избледняла страница. Тя се завъртя във въздуха и се приземи върху скъсана и обгоряла детска книжка, лежаща на земята – „Коледа – вечната и святата“.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.