Библиотека Конкурси Предпразничен конкурс 2014

Заместникът, от Григорина Саева (разказ)

Илюстрация към Заместникът, от Григорина Саева, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Изображение за илюстрацията: Totem Pole Trench Santa Visits: Santas Meet, от Badboych, CC: BY-SA

 

 

Заместникът

разказ

от Григорина Саева

 

Снегът валеше на парцали – едри, пухкави, перфектно оформени снежинки, които се сипеха като бяла перушина от мрачното, студено зимно небе. Падаха бързо на земята и за един кратък миг оставаха неподвижни като доказателство за специалната способност на природата да създава неповторима за човешката ръка красота. След това започваха да се топят, както си му е редът, защото нищо съвършено не траеше вечно. Но още и още заемаха местата на разтопените – падаха все по-бързо и все по-бързо, все едно някой отгоре тръскаше с все сила пухения си юрган, и скоро всичко щеше да бъде покрито със снежнобяла покривка – улиците, къщите, дърветата, колите, скривайки от поглед като красива маска грозните следи от човешката ленивост и нехайство към природата – захвърлените по асфалта найлонови пликчета, салфетки, угарки от цигари. Поне за няколко дни светът щеше да се върне към първоначалния си облик – чист, смълчан, неопетнен. Такъв, какъвто го помнеше от древността. Такъв, какъвто трябваше да бъде.

Сякаш усетил раздразнението й, вятърът се усили – режещ, смразяващ костите полъх, които подхвана снежинките и ги понесе в шеметен танц във въздуха, образувайки странни и чудновати фигурки, на които никои не обърна внимание. Хората ускориха крачки и започнаха да недоволстват полугласно срещу връхлетялата ги снежна вихрушка в края на един изморителен работен ден. Към нея дори не поглеждаха, а тези, които го правеха, бързо отвръщаха смутено очи. Стоеше на ръба на тротоара – слабовата фигура, облечена в дълго снежнобяло пухено палто, което стигаше почти до върховете на черните й кожени ботуши, украсени със снежинки. Косите й бяха плътно прибрани под белия калпак, като само няколко снежнобели кичури се развяваха от мразовития вятър. Тъмносините й очи бяха вперени в училището отсреща, следейки с вял интерес битката със снежни топки на третокласниците.

– Не знам какво ще правим, ако и ти не успееш да го убедиш – завайка се дребното същество до нея. То бе високо около метър и двайсет, с малко, почти детско личице, набръчкано от тревога. В треперещата си ръката стискаше бял пергамент, ситно изписан с букви, и го препрочиташе отново и отново. – Няма да успеем без него, джуджетата не могат да смогнат с подаръците. Коледа ще…

– Спри да се притесняваш за глупавия си празник. Без значение е дали Коледа ще продължи да съществува. Но ако Дядо Коледа изчезне, това вече е катастрофа. А, най-сетне.

Вратите на училището се отвориха и тумба деца излетя от там и с викове и крясъци под съпровода на учителите се отправиха към училищния автобус. Висок, дебел, тъмнокос мъж с леко набола прошарена с бяло брада излезе след тях заедно с още един по-млад мъж. Когато ги видя застанали на отсрещния тротоар, той прошепна нещо на спътника си и се насочи към тях с бавни крачки, които издаваха нежеланието им. Явно не бяха добре дошли.

– Ако си прекарал цяла година сред тези зверчета, не се учудвам, че си решил да напуснеш поста си, старче. Децата могат да бъдат жестоки – каза тя, когато мъжът застана на няколко крачки от нея. Богове, изглеждаше… различен… крехък, болен. Първите признаци на тревога запърхаха в леденото й сърце.

– Какво разбираш от деца, Снежана? Ти, която винаги си страняла от тях? – отвърна й уморено той. – Напразно Работливко те е довел тук. Решението ми е окончателно. Вече съм твърде стар и уморен за тази работа. Загубих и вяра, и желание. Да гледам как децата от невинни, ангелски същества, изпълнени с радост и веселие, се превръщат в… това – той помаха към забързаните хора и въздъхна. – Не, не мога повече. Край.

– Стар изкуфял глупак – развика се тя. – Знаеш ли какво ще стане, ако Дядо Коледа спре да разнася подаръци, ако изчезне от лицето на земята? Децата ще загубят вярата си, ще спрат да вярват в чудесата, в невъзможното. Всичките ти помощници – елфи, джуджета, феи – ще загубят силата си малко по-малко, докато… Обричаш ги на сигурна смърт! Не разбираш ли!

– Не съм глупак, Снежана. Знам това. Дядо Коледа ще продължи да разнася подаръци и да радва малчуганите, но това няма да съм аз. Закъсняхте. Предадох силата на друг. Той ще поеме бремето и задълженията ми.

Тя и джуджето го загледаха с отворени от изненада усти. Значи затова й изглеждаше толкова различен – така уязвим. Той се обърна към училището и помаха с ръка на другия мъж, които нервничеше на стъпалата.

– Боже, Ники, ти май не се шегуваше с цялата тази работа с Дядо Коледа – каза непознатият, когато неуверено се приближи до тях. Беше млад мъж в разцвета на силите си с тъмноруса коса и слаба фигурка. Без значение, скоро щеше да се промени.

– Е, вече нямаш основания да се съмнявам. Снежана, Работливко, това е…

– Името му няма значение, не и след като вече си му дал силите си. От сега нататък той е Дядо Коледа, Санта Клауз, Крис Крингън, свети Никълъс, Папа Ноел. Разбираш ли това, момче? Какво си направил, приемайки предложението на този старец? Готов ли си?

– Д… д… да. Естествено, че да. Имам предвид, той ми обясни всичко. За елените, подаръците, списъците. Да. Готов съм да радвам децата по света.

Изглеждаше по-готов да припадне май.

– Наистина ли си готов да се откажеш, Николай? Още не е късно. Поне до вечерта на 24-ти. След това никога няма да можеш повече да се върнеш в Лапландия.

– Това е моят избор. Правя това от хиляди години, твърде много време. Ще разбереш един ден, когато ти омръзне да пращаш сняг и студ на смъртните.

– Чакай! Ти си Снежанка, нали? – намеси се новият Дядо Коледа.

– Аз съм Зимата, невежа такъв. Не Снежанка. Е, тогава… Сбогом, Николай. Стари глупако. Ще ми липсват поученията ти. – Той кимна сдържано и й обърна гръб. – Хайде, Дядо Коледа, имаш много да учиш.

Докато Работливко водеше новия Дядо Коледа към елените, тя се обърна и махна с ръка. По принцип не правеше такива неща, но този път направи изключение. Прощален дар от нея.

На сутринта на 25-ти смъртните се удивляваха на искрящата ледена елха, издигнала се от нищото в двора на училището, и подаръците, натрупани под нея. В сърцата на мнозина отново пламна вярата в чудесата и в добрия старец, който носи надежда и радост по света.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.