Библиотека Конкурси Предпразничен конкурс 2014

Добрия Дядо Мраз, от Калоян Захариев (разказ)

Илюстрация към Добрия Дядо Мраз, от Калоян Захариев, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

 

Добрия Дядо Мраз

разказ

от Калоян Захариев

 

Над градове и селца весело се сипеха снежинки. В домове грееха безброй елхи. Улици и площади се къпеха в разноцветни светлини. Радост сякаш се носеше във въздуха, нашепвайки „Коледа е тук“. И тогава, около полунощ, от покрива на един дом, някъде в Бояна, се разнесоха странни, но някак познати звуци. Потракване на сбруи, пръхтене на лосове, „троп-троп-троп“ от тежки ботуши и нечий добродушен глас:

– Айдеееее, още един идиот, дето си сложил скапан климатик.

В спокойната снежна нощ се разнесе недоволно пръхтене, скърцане на водосточна тръба и глухо „туп“, последвано от коментар по адрес на гравитацията, майка й и поне три първи братовчедки. Прозорец изскърца, отвори се леко и в просторния хол се пръсна рояк снежинки. След симфония от пъшкания голям чувал се провря и тупна на пода. След още една серия родилни мъки прозорецът изплю и огромен шишкав мъж в червен костюм, който се пльосна на пода с елегантността на тюлен.

Дядо Мраз се изправи, огледа се колкото да се увери, че никой не го е видял и следователно няма нужда да се отървава от трупове, и каза:

– Добре, момчета, на работа.

През прозореца се вмъкнаха три треперещи джуджета.

– Какъв студ само – обади се едното, чието име беше Владимир.

– Не го мисли, още двадесет години глобално затопляне, и в Норвегия ще садят палми – каза второто, на име Йосиф.

– Чул те Господ – измърмори третото, което се казваше Йосип.

– Бог е само заблуда на народните маси – наежи се веднага първото.

– А бе вие коя част от „на работа“ не разбрахте? – изръмжа Добрия старец и ги изгледа кръвнишки.

Владимир и Йосиф се заеха да подреждат подаръците под елхата, а Йосип тръгна към спалнята на съпрузите, понесло в ръка кесия с приспивен прах.

– А, не – обади се Йосиф. – Това с приспиването ще го направи Владимир. Нали ти казах, че след онази случка няма да припариш в спалня, дето спи жена?

– Ама аз нищо не съм направил бе, Йоце. Казах ти, че беше недоразумение. Жената се беше отвила, а пък то беше студено и аз с одеялото…

– Тогава ти що държеше фотоапарат в едната ръка и купа сметаната в другата?

– Ами… ъ-ъ-ъ-ъ…

– Владимире, заеми се с приспиването, а ти идвай да подреждаме скапаните подаръци, че трябва да носим шибана радост на хората, мамка им.

Владимир взе торбата с прах от нацупения си събрат, който мърмореше „никой не ме разбира“, и се понесе към спалнята на родителите. Тоя номер го прилагаха отскоро, но не можеха да отрекат, че върши работа. Една кесия приспивен прах, дето Пясъчния човек я шиткаше по пет кинта парчето, спестяваше доста неудобства, иначе свързани с бейзболната бухалка, въже и две по-коравички джуджета.

Владимир се мушна в спалнята и след миг оттам изскочи малка твар и с лай се хвърли към Дядо Мраз, който в най-добрите традиции на този светъл празник се бе заел да опосква хладилника.

– Ба си чернобилския плъх – лае, мамка му! – изуми се Йосип.

– Тцъ, това трябва да е пинчер – каза Йосиф, чийто крака стърчаха от чувала. – Богаташите много си падат по тях.

Недораслата твар старателно залая подкованите кожени ботуши на Дядо Мраз, стиснал шише водка в едната ръка и бутилка коняк – в другата. Той я изгледа кръвнишки над наденицата, която беше захапал, но кученцето не схвана намека. Дядо Мраз изплю салама и добродушно ревна:

– Да млъкваш, че ако те сритам веднъж…

Гледката на освирепял сто и петдесет килограмов старец в яркочервен костюм беше доста повече, отколкото един средностатистически пинчер може да понесе. Кученцето квикна, капична се по гръб, изпружи лапички, давайки международния сигнал, че вече лае в скута на Дядо Боже.

– Браво – обади се Йосиф с тъжна въздишка – петото куче за тая вечер.

Дядо Мраз взе наденицата от пода и я захапа:

– Голяма работа. Още едно дело с ония от „Закрила на животните“.

– Да, дали ще са 130 или 131, кой ще забележи – подхвърли Йосип, докато измъкваше поредната красиво опакована кутия от чувала. – Впрочем, какво е „God of war“ 5?

– Ба ли го, някаква съвременна джунджурия дето пишлеметата си падат – подхвърли Йосиф. – Кръв, насилие, псувни.

– Да не е запис на Парламентарен контрол???

– Ей, ей, ей, кръвта, насилието и псувните все пак не са чак толкова много.

Владимир се върна обратно в хола, а в крака му се беше скопчило хлапе в жълта пижамка, което се хързулкаше по корем при всяка стъпка на джуджето.

– Познайте какво намерих в коридора – обади се Владимир с изтормозена въздишка.

– Ти не си истински, ти не си истински! – врещеше хлапака.

– Добре бе, малкият… малката… а бе там, каквото си, щом не съм истински, как така ме държиш?

– Ти не си истински! – вресна в отговор хлапето, показвайки че здравата логика не е нещо, което минава току-така при децата.

– Да му шибна ли един, шефе – обади се войнствено Йосип, който като всички ергени смяташе, че мястото на децата е в клетка, докато не станат поне на 18.

Дядо Мраз глътна последното парче наденица, оригна се, както подобава на Добрия старец, и възпитано избърса устни с ръкав.

– Остави го, някое хлапе трябва да ни вижда от време на време, как иначе ще вярват в Дядо Мраз, а?

– Опосканите хладилници и празните шишета водка ще им помогнат – подхвърли Йосиф.

– Ти не си истински! – вресна за кой ли път хлапето, все така вкопчено в ботуша на Владимир. – Кака ми каза, че сте комерсиален израз на стремежа на световните корпорации към господство над ума на обикновения потребител.

Смаяна тишина.

– А моята кака ме учеше само да не ям жълтия сняг – обади се накрая Йосип. – Как се променят децата само. Минат, не минат пет века и…

– Да си ходим, а, момчета – обади се Йосиф. – Оставихме подаръците, утрепахме песа, дадохме вяра на едно дете, че Дядо Мраз го има.

– Добре – нави се Владимир. – Само разкарайте това нещо от крака ми!

Няколко минути по-късно шейната се плъзна в тъмното зимно небе. Екна нежният звън на сребърни звънчета и веселият смях на Дядо Мраз:

– Хо-хо-хо, Весела Коледа и Честита нова… а бе, мама му стара, къде е Снежанка?

А в притихналата къща се разнесе познат глас:

– Ти не си истинска. Кака ми каза…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.