Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.
Добрия Дядо Мраз
разказ
от Калоян Захариев
Над градове и селца весело се сипеха снежинки. В домове грееха безброй елхи. Улици и площади се къпеха в разноцветни светлини. Радост сякаш се носеше във въздуха, нашепвайки „Коледа е тук“. И тогава, около полунощ, от покрива на един дом, някъде в Бояна, се разнесоха странни, но някак познати звуци. Потракване на сбруи, пръхтене на лосове, „троп-троп-троп“ от тежки ботуши и нечий добродушен глас:
– Айдеееее, още един идиот, дето си сложил скапан климатик.
В спокойната снежна нощ се разнесе недоволно пръхтене, скърцане на водосточна тръба и глухо „туп“, последвано от коментар по адрес на гравитацията, майка й и поне три първи братовчедки. Прозорец изскърца, отвори се леко и в просторния хол се пръсна рояк снежинки. След симфония от пъшкания голям чувал се провря и тупна на пода. След още една серия родилни мъки прозорецът изплю и огромен шишкав мъж в червен костюм, който се пльосна на пода с елегантността на тюлен.
Дядо Мраз се изправи, огледа се колкото да се увери, че никой не го е видял и следователно няма нужда да се отървава от трупове, и каза:
– Добре, момчета, на работа.
През прозореца се вмъкнаха три треперещи джуджета.
– Какъв студ само – обади се едното, чието име беше Владимир.
– Не го мисли, още двадесет години глобално затопляне, и в Норвегия ще садят палми – каза второто, на име Йосиф.
– Чул те Господ – измърмори третото, което се казваше Йосип.
– Бог е само заблуда на народните маси – наежи се веднага първото.
– А бе вие коя част от „на работа“ не разбрахте? – изръмжа Добрия старец и ги изгледа кръвнишки.
Владимир и Йосиф се заеха да подреждат подаръците под елхата, а Йосип тръгна към спалнята на съпрузите, понесло в ръка кесия с приспивен прах.
– А, не – обади се Йосиф. – Това с приспиването ще го направи Владимир. Нали ти казах, че след онази случка няма да припариш в спалня, дето спи жена?
– Ама аз нищо не съм направил бе, Йоце. Казах ти, че беше недоразумение. Жената се беше отвила, а пък то беше студено и аз с одеялото…
– Тогава ти що държеше фотоапарат в едната ръка и купа сметаната в другата?
– Ами… ъ-ъ-ъ-ъ…
– Владимире, заеми се с приспиването, а ти идвай да подреждаме скапаните подаръци, че трябва да носим шибана радост на хората, мамка им.
Владимир взе торбата с прах от нацупения си събрат, който мърмореше „никой не ме разбира“, и се понесе към спалнята на родителите. Тоя номер го прилагаха отскоро, но не можеха да отрекат, че върши работа. Една кесия приспивен прах, дето Пясъчния човек я шиткаше по пет кинта парчето, спестяваше доста неудобства, иначе свързани с бейзболната бухалка, въже и две по-коравички джуджета.
Владимир се мушна в спалнята и след миг оттам изскочи малка твар и с лай се хвърли към Дядо Мраз, който в най-добрите традиции на този светъл празник се бе заел да опосква хладилника.
– Ба си чернобилския плъх – лае, мамка му! – изуми се Йосип.
– Тцъ, това трябва да е пинчер – каза Йосиф, чийто крака стърчаха от чувала. – Богаташите много си падат по тях.
Недораслата твар старателно залая подкованите кожени ботуши на Дядо Мраз, стиснал шише водка в едната ръка и бутилка коняк – в другата. Той я изгледа кръвнишки над наденицата, която беше захапал, но кученцето не схвана намека. Дядо Мраз изплю салама и добродушно ревна:
– Да млъкваш, че ако те сритам веднъж…
Гледката на освирепял сто и петдесет килограмов старец в яркочервен костюм беше доста повече, отколкото един средностатистически пинчер може да понесе. Кученцето квикна, капична се по гръб, изпружи лапички, давайки международния сигнал, че вече лае в скута на Дядо Боже.
– Браво – обади се Йосиф с тъжна въздишка – петото куче за тая вечер.
Дядо Мраз взе наденицата от пода и я захапа:
– Голяма работа. Още едно дело с ония от „Закрила на животните“.
– Да, дали ще са 130 или 131, кой ще забележи – подхвърли Йосип, докато измъкваше поредната красиво опакована кутия от чувала. – Впрочем, какво е „God of war“ 5?
– Ба ли го, някаква съвременна джунджурия дето пишлеметата си падат – подхвърли Йосиф. – Кръв, насилие, псувни.
– Да не е запис на Парламентарен контрол???
– Ей, ей, ей, кръвта, насилието и псувните все пак не са чак толкова много.
Владимир се върна обратно в хола, а в крака му се беше скопчило хлапе в жълта пижамка, което се хързулкаше по корем при всяка стъпка на джуджето.
– Познайте какво намерих в коридора – обади се Владимир с изтормозена въздишка.
– Ти не си истински, ти не си истински! – врещеше хлапака.
– Добре бе, малкият… малката… а бе там, каквото си, щом не съм истински, как така ме държиш?
– Ти не си истински! – вресна в отговор хлапето, показвайки че здравата логика не е нещо, което минава току-така при децата.
– Да му шибна ли един, шефе – обади се войнствено Йосип, който като всички ергени смяташе, че мястото на децата е в клетка, докато не станат поне на 18.
Дядо Мраз глътна последното парче наденица, оригна се, както подобава на Добрия старец, и възпитано избърса устни с ръкав.
– Остави го, някое хлапе трябва да ни вижда от време на време, как иначе ще вярват в Дядо Мраз, а?
– Опосканите хладилници и празните шишета водка ще им помогнат – подхвърли Йосиф.
– Ти не си истински! – вресна за кой ли път хлапето, все така вкопчено в ботуша на Владимир. – Кака ми каза, че сте комерсиален израз на стремежа на световните корпорации към господство над ума на обикновения потребител.
Смаяна тишина.
– А моята кака ме учеше само да не ям жълтия сняг – обади се накрая Йосип. – Как се променят децата само. Минат, не минат пет века и…
– Да си ходим, а, момчета – обади се Йосиф. – Оставихме подаръците, утрепахме песа, дадохме вяра на едно дете, че Дядо Мраз го има.
– Добре – нави се Владимир. – Само разкарайте това нещо от крака ми!
Няколко минути по-късно шейната се плъзна в тъмното зимно небе. Екна нежният звън на сребърни звънчета и веселият смях на Дядо Мраз:
– Хо-хо-хо, Весела Коледа и Честита нова… а бе, мама му стара, къде е Снежанка?
А в притихналата къща се разнесе познат глас:
– Ти не си истинска. Кака ми каза…
Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.