Герои и приказки
Колонката на Весела Фламбурари
Героичната фантазия е най-споделеното нещо на света. Дори без да се говори за влияние на една култура върху друга, навсякъде на планетата, но в различни епохи се появяват митове и приказки за свръхчовеци, полубогове и хитроумни същества. Сходството между тях е очевидно. Всичките те живеят съдбата на героя. В техните жития присъства тактика на фантазията, действаща в приказни разкази, военни и политически текстове и епопеи. Това е тактиката на преследване на безсмъртие, на тайното желание да бъдеш бог.
Много приказки започват с раждането на героя. В някакъв смисъл той винаги се ражда от известни родители. Някъде това са богове или земни отражения на божественото – царе, магьосници, свещеници. Другаде това са хора, богати на морални и етични качества… селяни, занаятчии. Раждането на детето герой, в повечето случаи, идва след съответните предсказания, поличби, съновидения. Съпътстват го необясними чудеса. В много приказки родителите му умират и то остава сирак. Или баща му е заплашен, че отрочето ще се окаже отцеубиец и тогава детето е подхвърлено, осъдено да загине, изоставено. Така започва животът на героя. Той е заплашен от смърт, попада от раждането си във враждебна среда или бива изоставен и е отгледан от приемни родители. Обикновено в детските си години героят води мрачен живот или живот, пълен с въпроси без отговор. Въпроси за произхода му, които го измъчват. Ранното детство е времето, в което героят е скрит. Това го запазва от фатално за крехката му възраст влияние. Дава му възможност да се развие. Но скриването е равнозначно и на една привидна смърт. Сякаш героят не се е родил никога.
Краят на криенето (на мнимата смърт) идва с някоя странна, но многозначителна случка. В някои случаи детето е запазило „знака на героя“, даден му още с неговото раждане, и някой „важен“ успява да го разпознае. Най-често обаче след периода на криене героят започва да извършва геройства и това го изважда от лоното на неизвестните.
Геройствата са всъщност изпитания за героя. Когато той победи в тях, изведнъж всички разбират, че това е техният избавител. Славата му расте, започват да го търсят, да се допитват до него, в някои случаи могат да го наложат като културен, верски или политически водач. Ако още от самото начало героят се е родил като политическа фигура, той възвръща пълномощията си и отново застава начело. Ако се превърне в културен или верски водач, той обикновено стига до сблъсък с политическата власт и начева битка срещу нея. Много често героят има склонност към неспазване на наличните закони. Това неспазване се разразява във военен конфликт или в налагане на собствените разбирания за култура и начин на живот. За да наложи правото си на собствено разбиране върху обществото, героят преминава през втора „мнима смърт“… Това е спускането в дълбините на ада, отбиването в отвъдния свят или просто преминаването през неизвестна и опасна територия, от която никой не се е връщал.
Разказът в мита и приказката винаги върви в схемата: раждане – смърт – прераждане.
Героичната фантазия създава основно мъжки образи. Но все пак не липсват и героини. В старите митове обикновено героизмът е момичешки и свършва заедно с първата брачна (или небрачна) нощ, прекарана с мъж. Девите са доста разпространени героини. Все пак – има народни приказки в които героичното е представено и от женския пол. А те са дори повече, отколкото ни е вменено да приемаме.
Но защо образът на героя е толкова устойчив във всички култури? Ами защото той няма личен характер. Този образ определено надхвърля рамките на индивидуалната психика и отразява универсално човешко поведение. Героят на мита и приказката винаги намира изход в невъзможната ситуация. Ето защо идентификацията с героя буквално може да лекува. Героят ни дава един абсолютно позитивен модел на поведение. Той ни разкрива идеята, че винаги има възможности за промяна. И че тези възможности са налице дори и в невъзможни ситуации. Нашето несъзнавано ни подсказва решение там, където съзнаваното не намира изход. Тъй като в колективното несъзнавано героят е архетип, то този архетип ни учи, че винаги можем да разчитаме на надеждата. Героят чака своето осъществяване, своят цялостен щрих в платното на събитията. Той води душата ни към това да се почувстваме цялостни личности. Личности, ценни както за собствената си мисия, така и за обществото. Психологическият анализ на приказките твърди, че всяка приказка е система с начало и край. Че тя в своята цялост се опитва да изрази най-значимото събитие за психиката ни. Събитието, в което нашата личност става цялостна. Това психично преживяване е богато, но и изключително сложно. Ето защо то се появява в хиляди приказки. Приказки, които го разглеждат от всички страни и се мъчат да го направят разбираемо дори за детското съзнание. Търсенето на архетипа на цялостната личност е всъщност задачата на всеки приказен герой.
Имам да си дочета още няколко приказки за герои. Потърсете и вие някои от тях…
А също бъдете здрави и винаги мислете за детските книги!
Весела Фламбурари
Весела Фламбурари води детски рубрики и в други издания. Открийте написаното от и за нея в Детски книги и Public Republic.