Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Вероятно първият фантастичен роман, който съм прочела, е бил „Денят на трифидите“ от Джон Уиндам. По простата причина, че беше един от малкото фатастични романи у дома. От фентъзи романите пръв трябва да е бил „Донеси ми главата на принца“ от Зелазни и Шекли. Намерих я забравена под един чин в гимназита, успях да я притежавам гордо за три дни, и после се принудих да я върна на момчето от горния клас, което си я потърси. Всъщност истински се пристрастих към жанра едва в университета, когато започнах да чета Джордж Р. Р. Мартин. Фантастиката и фентъзито не са първата ми любов, но досега са най-продължителната. Хорър романи почти не чета – ако са слаби, ги презирам; ако са силни, ги сънувам твърде живо.

 

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

При мен такава класация няма, тъй като постоянно си променям списъците с любими и/или значими книги.

Тази година имах доста силни попадения. От фантастичния жанр мога да добавя „Дюн“ от Франк Хърбърт. Книгата далеч надскочи скептичните ми очаквания. Оказа се роман, който съдържа множество социално-философски въпроси, които са също толкова актуални днес, колкото и когато е излизал за пръв път.

От фентъзи (или по-скоро ню уиърд) жанра – The Scar от Чайна Миевил. Спокойно може да го поставя и в топ 10. Невероятно добре конструирана книга, преливаща от добре разработени идеи и от запомнящи се герои. В последните години литературата на Миевил се е преврънала в деликатес, който конусмирам по малко, на големи интервали и с хедонистично удоволствие.

 

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

The Good, the Bad, and the Undead от Ким Харисън. Съдържаше отегчително много на брой сцени на сексуално напрежение, което ми се губеше. А и динамиката на отношенията между героите беше по-скоро стагнация.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Двама са, или по-точно трима. Първо – Нийл Геймън. Писател с усет за тъмното и светлото, за реалното и магичното, и за човека, застанал на границата между тях. Възхищавам се невероятно много на способноста му да пресъздава собственото си въображение, и да създава реалистично-митични образи.

Второ (и трето) съпружеският тандем Илона и Андрю Гордън, които пишат под псевдонима Илона Андрюс. От близо пет години насам съм прочела всичките им романи, препрочитам си ги, когато имам нужда от добро настроение, и дебна за предстоящите. Поредиците им попадат някъде между ърбън фентъзи, фанатастика и паранормални романси, а световете им са изненадващи в своето многообразие.

 

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Много от класиците, но може би най-значимите от тях са Артър Кларк и Айзък Азимов. Просто постоянно излизат нови и нови книги и никога не ми остава време да наваксам с големите имена.

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

Не мисля, че съществува универсална книга, която да се хареса на всеки. Ако говорим за деца може би нещата, които се харесват на децата по цял свят – „Хари Потър“ на Роулинг, „Приказка без край“ на Михаел Енде, „Хобитът“ на Толкин и „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд.

За възрастните е по-сложно. Мисля, че Ворската сага на Лоис Макмастър Бюджолд е увлекателна и динамична, подходяща за начинаещи в жанра. За хората, които пък снобеят, че фантастиката е детска литература, бих препоръчала „Една нощ през самотния октомври“ или „Създания от светлина и мрак“ от Роджър Зелазни – нека да ми посочат друг жанр, в който така свободно се срещат образи и теми от цялата световна литература. За търсещите циничен реализъм мога да предложа Джо Абъркромби и Джордж Мартин. За поетично настроените – Гай Гавриел Кай. За начетените търсачи на гранични романи – Дан Симънс или Чайна Миевил. …Ще ме спре ли някой?!

 

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

Що за въпрос? Мога да коментирам само издателските пропуски в България, но не и реакцията на читателите.

Поредицата Sandman от Нийл Геймън все още е неиздавана на български. Ако не сте чували за нея, значи не трябва да работите в книгоиздаването. А ако формата ви пречи да оцените съдържанието, значи не живеете в правилното време. Това не е комикс, а класически пример за създаване на цяла митология.

 

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

„Играта на Ендър“ от Орсън Скот Кард – така и не успях да разбера целия шум покрай този роман. На мен ми се стори предвидим разказ с герой, който дори не успя да се провали грандиозно накрая, за да ме изненада с нещо. Според мен повечето хора, които се кълнат в романа, са го отваряли последно, когато са били в младежките си години, и са се идентифицирали с Ендър.

 

Траяна (a.k.a. Shannara) поддържа добре познатия блог за книги (и текстове на Рамщайн) „Приумици“. Бивш член на списание „Старлайтър“ и настоящ ревюиращ. Страстен читател, който в момента учи трети чужд език, просто за да чете в оригинал. Мисли да станe издател, когато порасне :)