Радостин Нанов: Фентъзи за юноши в България

Колонката на Весела Фламбурари

Казват, че епическото фентъзи се ражда от носталгията. Носталгия по отминали дни. И по онзи никога не преживян Златен век на човеците… никога непреживян, но пък толкова пъти сънуван. Епическо писане, или писане с епически моменти, съществува още през Средновековието, например в драматургията на мистериите с техните едновременно протичащи сцени. Дори в древността и старогръцките трагедии първоначално Хорът е рецитирал и разказвал действието. Пролозите, прекъсванията, епилозите, разказите на различни пратеници са все останки от епически елементи в драмата. Епическото се основа на епичното. От баталните бойни сцени до подробните описания на поне двадесет раси и техните културни различия, на тристата вида току-що измислени растения и животни. Епическото е в кръвта на фентъзито, защото създава тъканта на новите светове. Светове, които могат да ни изтръгнат от ежедневието и да ни запратят за около няколко минути дълбоко в собственото ни въображение. Там, откъдето няма връщане назад. Отвориш ли корицата на едно добро епическо фентъзи… тази книжна порта ще те отведе толкова далече, че в нейната рамка от време и пространство нито веднъж няма да ти дойде в ума с кого си говорил преди това или какво ще правиш след това. Блаженство е да откриеш проход към желан роман на епическото фентъзи писане и да се пъхнеш под редовете на някоя епично-обсебваща история. Ще прескочиш през светове, които никога няма да видиш в реалността, и ще надживееш събития, които никога няма да се случат в истинския живот… И всичко ще е по-истинско от истинското, защото епичното създава усещане за свръхреалност.

Крачка по крачка ви насочвам към няколко съвременни фентъзита за деца и юноши, които аз много, много харесвам. Авторите им са живи и са българи. Да, българи! И дори можете лесно да намерите книгите им в книжарниците. Наистина!

Радостин Нанов е такъв страхотен автор. На епическо фентъзи за по-големи деца, юноши и възрастни. Съвсем сериозно! Книгите му са вълшебно пътуване в една съвсем истинска измислена реалност. Реалност, която ще ви всмуче и няма да ви пусне, докато не оставите и втория том от първата книга. Световете на Радостин са безмерни и безкрайни. Завладяващи. Перото му е леко и ваещо. Извайващо образи, картини, битки, истинска любов и приключения. Когато четеш книгата му, се пренасяш съвсем реално там вътре, в нея… Абсолютно и окончателно!

Книгата на Радостин се казва „Жертвата“. Тя е разположена в два тома, защото на световете отвъд им е било тясно да се съберат в един. Но тези два тома са само първа книга от поредица. Поредицата се казва „Песни за отвъд“. Странно и очарователно нали? Дааа… и адски интересно!

Самият Радостин е също толкова странен и очарователен. Като магьосник. За себе си казва: „Занимавам се със средновековна западноевропейска фехтовка. Ако видите младеж със сак и продълговат завит в чаршаф предмет да се кандилка по софийския градски транспорт, има голяма вероятност да съм аз. Членувам и в група за възстановки на мъгливия остров (това е Великобритания и по специално Йорк, където Радостин учи компютърни науки – Бел. а.) Представяте ли си? Радостин Нанов е писател, който може да си служи съвсем реално освен с перо и с… меч!

Само и единствено за вас, писателят Радостин Нанов отговори на няколко мои въпросчета. А най-отдолу има и една съвсем прясна и нова фентъзи историйка, написана пак само и единствено за вас от него.

И така…

Интервю с Радостин Нанов

Кога и къде си роден?

1993-та, в Пловдив. Есенно бебе, скорпион, от бодливите понякога. Раждането ми никой не го помни – малко трудно съм излязъл на бял свят. Първите си седем години съм изкарал в Пловдив и Войсил, едно село на около десет километра от там. Пиши го предградие, ако бяхме на запад. После се преместих в София, сега уча в чужбина… Може да се каже, че домът ми е там, където си слагам главата за сън.

Какво означава да търсиш не вярната, а своята посока?

Тоест, какво означава да търсиш. Няма такова нещо като „вярна“ посока, според мен. Посоки много и всяка една от тях е вярна за някого. Няма начин да намериш нещо друго освен своята посока. Само трябва да потърсиш малко.

Къде е магията?

В левия ми чорап. Сериозно, никога не съм успявал да оценя света без ляв чорап. Дори и да се намира на десния ми крак.

Ако трябва да бъдем по-сериозни – и клиширани: навсякъде. Светът е хубаво място за живеене – не че имаме с какво друго да го сравним – и „магически“ неща се намират навсякъде. От начина, по който слънцето изгрява, през звука на песен, до нещо уж грозно като фабрични комини. И те си имат „магия“. Просто трябва да можеш да погледнеш на нещата под определен ъгъл. С присвити очи.

Разбира се, нищо от тези неща не може да се сравни с левия ми чорап.

Можеш ли да ни подариш една история с мечове и думичките „кон“, „странстване“, „манастир“?

Става…Така, да напрегнем творческия мускул…

Фентъзи история

от Радостин Нанов

– Хайде, старче, още малко остана.

Старчето изпръхтя уморено в отговор и Алекс го разтри окуражително.

Копитата на коня бавно танцуваха по каменистата пътека, водеща нагоре. Под светлината на сутрешните лъчи керемидите на върха на сградата блещукаха палаво, в горд контраст с мрачните почупени кепенци. Манастирът си имаше свое собствено лице, старо и изнурено, със зейнали устни-врати и потъмняло, напукано чело.

– Няма място – бяха му казали в селото, през затворени врати, с гласове, прогнили от страх. – Няма място ни за тебе, ни за коня ти. Горе иди, в манастира, при духовете на старите монаси.

Духове нямаше. Алекс влезе с коня си във входната зала и рипна от седлото. Имаше само сенки и дебел, дебел слой прах, покриващ всичко. Над залата властваше разнебитен полилей, кацнал в средата на царството си.

– Тук, старче, тук.

Алекс привърза грохналия кон за полилея и свали меча си от него. Взе подпалките, които пренасяше, и накладе огън. Зае се да затваря вратите. Напразна задача. Можеше да ги дръпне заедно, ала не и да ги затвори. Накрая рече да използва меча, за да ги спре. Две скоби бяха заковани за тях и той положи дългото острие през тях.

„Мечът е просто уред – казваше баща му. – И няма непристойна за него задача.“

А аз съм просто… уморен, призна пред себе си Алекс.

Дълго беше странствал из пустите земи. Докъдето му видеха очите, гори и хълмове, и празни равнини. Селца виждаше рядко; и никой, никога не го беше приел. Навярно, навярно имаше нещо общо с вида му. Той беше от странниците все пак. Мислеха, че няма да дойде тук, че го отблъскват с това предложение. Че ще го е страх от манастира. Но вече твърде дълго бягаше.

Алекс прокара длан по руините на стълбище, някога водело към втория етаж. Усети старите печати, пазещи обителта. Нощните зверове нямаше да го тормозят, ако налее малко енергия в тях. А стълбището щеше да поправи. Нямаше нужда да го прави от камък; малко дърво, малко магия и малко смола, и можеше да се качва спокойно на втория етаж. Видя комин, когато идваше, и стара, буренясала градина.

– Хей, старче. – Конят бавно обърна главата си към него. – Какво ще кажеш да започнем отново, а?

Тънка усмивка се появи на устните на Алекс.

– Мисля, че от тебе ще стане страхотен монах.

А сега аз ще си полегна на сенчица с книгата за Анасияла и Роридан в ръчички. Чака ме вълшебен морски следобед… А вас?

Бъдете здрави и мислете за детските книги!

Весела Фламбурари

Бележки:

Книгата в два това на Радостин Нанов, която аз си имам и съм снимала, е: „Песни за отвъд. Жертвата.“, том І и том ІІ, ИК „MBG Books” 2013, София. Художественото оформление на корицата е от Олгиерд Колев и Димитриос Аксиотис – Мичо.

Редактор е Елиза Чернева.

И посетете представянето на поредицата „Песни за Отвъд“ в книжен център Гринуич!