Книгата на Диляна Крусева „Дондарион Мрачния и Тъмната гора. Произшествие първо“, която аз имам и съм снимала, е издадена от Издателска къща „Слово“, Велико Търново, 2013 година. Художник на книгата е Силвия Калоянова. Графичният дизайн е направила Евелина Георгиева. Редакторът е Йордан Дачев, а коректор е Ани Владева.

Диляна Крусева: фентъзи за деца в България

Колонката на Весела Фламбурари

Ентусиазмът е заразителен… Когато си малък, това важи с особено голяма сила. Ако от хлапешка възраст се заразиш с ентусиазма да четеш романи в жанра фентъзи, докато се усетиш, и животът ти се превръща във въртележка от елфически песни, самодивски китки, мечове и магии.

А когато една глава е пълна с дракони, змеици, таласъми и юнаци, никакви капризи на непосредствената реалност не могат да я спрат да фантазира. И никой не може да отклони въпросната глава от пътя на добрата фентъзи книга. Защото да измисля световеq е станало нейна насъщна нужда.

Защо фантазията е толкова важна за нас и нашите деца? Защото тя е единственият познат подходq за да се справяме с действителността. Друг работещ начин няма. Няма да спра да повтарям мисълта на Г. К. Честъртън, който казва: „Не се лъжете, децата, още от раждането си, знаят много добре, че „дракони“ съществуват! Важното, което народната вълшебна приказка ни учи, е, че „драконите“ могат да бъдат победени!“

Всъщност какво е „фентъзи“? Това е жанр в художествената литература, който се гради върху героите, функциите и похватите на народната вълшебна приказка. Дааа… толкова просто и толкова сложно.

Ако потърсим назад в годините, ще съберем доста имена на български автори, които всъщност са писали детско фентъзи. Но това се получава именно защото ги гледаме събрани накуп. Истинските автори за деца, които пишат и детско фентъзи, никога не са били по много. Въпреки засиления интерес сега от наши читатели и автори към българското фентъзи, това правило продължава да си важи.

Аз обаче няма да се уморя да казвам, че ако не помислим за децата читатели, няма как да очакваме да имаме възрастни читатели. С най-голямо удивление съм установила, че големите хора, които четат, се изграждат от четящите малки човечета, от нашите деца.

Доброто фентъзи за деца носи всички ползи, които се крият в народната вълшебна приказка. И родовите, и психологическите, и езиковите, и ценностните. Доброто фентъзи за деца е добра книга за децата. А е и много интересна книга за хлапетата. Защото в него има супер-герои, приключения, магии, действие при опознаването на света, нови невиждани топоними, емоции, фантазия.

Искам полека-полека да ви посоча няколко съвременни български фентъзита за деца, които харесвам. Някои от тях са толкова нови, че дори авторите им са живи. Аха, и дори можете да намерите книгите им в книжарниците.

Наистина добро фентъзи, при това за най-малките деца, пише Диляна Крусева. Тя си е жива и здрава, а книгата й я има със сигурност дори и в първата книгоправница, в която ще влезете, за да я си я купите. Тази книга се казва „Дондарион Мрачния и тъмната гора. Произшествие първо“.

Диляна е съвсем млада, съвсем красива (ама наистина много красива!) и съвсем висока (също много, ако трябва да определя колко…). Но освен че изглежда като кралица на феите, Диляна пише много забавно и смешно. Усещането за това, като как е да си малко дете, й е много присъщо. И това усещане струи в текстовете на Диляна. Книгата й е магически забавна и забавно магична. Герои в историята са трима малки магьосници: Или-или Енциклопедията, Мишо Меденката и (моята любима героиня… има защо!) Веселка Намръщеното чудовище.

Основното в историята на Диляна е, че е интересна и игрова. Интересна за малки деца. А този факт е постижение сам по себе си при ясно напиращото да се завърне в детската литература чудовище на дидактиката. Диляна пише стегнато, ясно, забавно и театрално. Нещо полезно за детето, което винаги иска да си поиграе с някой от образите в книгата.

А сега, щом вече познавате книгата с произшествията, запознайте се и с техния създател – писателката Диляна Крусева. Интервюто по-надолу е само и единствено за вас, а накрая има и едно текстче, приготвено също само и единствено за вас. (А ако погледнете още по-добре, ще видите най-накрая и един откъс от втора книга.) Втора книга ще се казва „Принц Храбър и небесното кралство. Произшествие второ“ и твърдо се надявам, че ще излезе много скоро по книжарниците.

Интервю с Диляна Крусева:

Кога и къде си родена?

Родена съм на 3.10.1986 г. в гр. Велико Търново.

Какво означава да търсиш „не вярната, а своята посока“?

Вярна посока няма, както няма и вярно мнение – и двете са само „свои“.

Отрано научих, че познайници и непознайници ще имат свое си мнение за теб и че нерядко ще те принуждават (ако не да ти го натрапят) поне да го чуеш – я на семейната вечеря, я на рождения ти ден (вододела на годината, момента на равносметката), я на улицата от някой непознат младеж…

Мисля, че оттук дойде идеята за книжката ми – героите са много различни един от друг, със своите чудатости, по своему непохватни. Но ако не бяха точно такива, каквито са, нямаше да могат да се справят с препятствията по Пътя.

Къде е магията?

Магията е да умееш да се радваш на малките неща. Абсолютно клише, знам. Но за себе си забелязах, че колкото повече порастваш (да не кажа остаряваш), като че ли толкова е по-трудно да се впечатляваш и радваш. Един от симптомите на страшната болест депресия е невъзможността да се почувстваш щастлив. Как обаче да се радваш на живота? За разлика от универсалния магданоз, универсална подправка за щастие няма.

Ще ни подариш ли една чисто новичка историйка с думичките „магьосник“, „мим“, „тайнствен“?

Близо до огъня сенките добиха плът и форма – циркови артисти! В безобразен хаос от цветове наоколо разговаряха група клоуни, гълтачи на огън показваха умения (един тъкмо загаси пожар в гърлото си), ходещи по въже се люлееха нестабилно няколко метра над земята, фокусници търсеха избягалите от шапките си зайци (вероятно пуснати на свобода от дресьорите на животни)…

– Шарлатани, никаква магия не владеят. Хитрости, измами и илюзии! – намръщи се магьосникът.

– Какво търсим тук, о, ужасний наш господарю? – обади се бастунчето, а следващия миг се озова във въздуха и „носът“ му потупваше таблото за обявления.

Оттам ги гледаше мадам Тайнствена (така пишеше с големи букви по натруфения плакат. Всъщност се четяха само буквите „Т-а-й-н-…..-а“, останалото отдавна го бе изстъргал пясъкът). Жена с тюрбан на главата бе надвиснала над светеща кръгла топка, а в единия ъгъл обявата обещаваше: „С невижданите си гадателски способности мадам ще надникне в бъдещето на всеки юначага, осмелил се да пристъпи в шатрата й.“ Пак там, ала с много по-дребен шрифт, пишеше: „Цена на пророкуване: само сега за 1 сребърна монета и 9 медни петачета“.

Не беше трудно да открият шатрата на мадам Тайнствена, тъй като гадателката обитаваше онази най-голяма палатка в центъра на малкия град.

Изневиделица точно пред тях изскочи младеж, целият облечен в черно и с прекалено много грим по лицето (гримът беше прекалено много и за дама, какво оставаше пък за младеж). Без да каже и дума, зашари с ръце из въздуха сякаш докосваше някаква повърхност, видима единствено за него.

– Клоуни. Мразя клоуни – потрепери магьосникът.

– Това е мим, господарю! – обади се бастунчето.

– Още по-зле – каза той. – Какво прави?

– Мисля, че представя изпълнението „Заключен мъж в сандък се освобождава“.

Мимът кимна и ръцете му отново потърсиха ъгли и стени из въздуха.

– Къде е сандъкът?

– Въображаем е, сир.

– Не ми изглежда трудно да се измъкнеш от въображаем сандък.

– Мисля, че е вид изкуство, сир.

– Какво прави сега?

Мимът протягаше ръка към тях.

– Иска да му платите за представлението, господарю.

– За освобождаването от въображаемия сандък? – озадачи се магьосникът. – Зъбльо, какво правим с хора, които искат отплата за въображаеми представления?!

Блатният дракон на магьосника изсъска ехидно (поне така прозвуча на артиста, който вече силно се съмняваше доколко сполучлив е изборът му на публика).

След миг тримата продължиха по пътя си, а някъде зад тях един мим с всички сили репетираше новото си представление – „Заключен мъж в съвсем истински сандък се опитва да се освободи“.

Откъс от книга втора:

Принц Храбър и небесното кралство. Произшествие второ

Глава първа: Къде е кралят?

Мишо дъвчеше сладкото бяло облаче и се чудеше дали лицето на Ферин фон Бонфон ще се пукне от яд.

– Принц Храбър, такова поведение не е присъщо за престолонаследника на Небесното кралство!

Боц! – шпагата на принца уцели десетката и Ферин подскочи. Мъжът разтри гащите на райета и панделки, които стягаха кльощавите му крачка, и подръпна белия си чорапогащник.

– Принц Храбър – започна отново Бонфон с пискливия си глас, – знам, че сте много притеснен в момента и не мислите трезво, но моля ви, не правете нищо необмислено!

– Необмислено?! – повтори Храбър. – Няма време за мислене! – викна и намушка въображаемия си противник. – Баща ми е отвлечен, а вие ме увещавате да се успокоя!

Момчето се дуелираше с невидимия противник върху дългата маса и Мишо побърза да грабне чинията с „белите облачета“, преди да последва на пода останалите вкусотии.

Мишо Меденката бе известен неутолим гладник за сладки неща (както личеше от заоблената „бъчвичка“ над колана му), славеше се със своя нюх на хрътка и с несравнимия си късмет (повечето обаче лош).

Сръчка Веселка с лакът и йпредложи лакомство. Тя се нацупи, но все пак си взе. Заседанието със съветника на краля Ферин фон Бонфон се проточи доста дълго.

Веселка Засмяна бе много хубаво, много русо и много нисичко момиче. И много нацупено. Известна повече като Намръщеното чудовище, за нея се носеха много легенди. Най-страшната бе за нахалника, нарекъл я „не дотам висок ръст – вредно“. Какво стана с него? Там е работата, никой не знаеше…

Двамата седяха насред огромната приемна зала на Замъка в небето. След последното си приключение бяха попаднали в Сапфирения град по странни стечения на обстоятелствата. И благодарение на огромно бобено стъбло насред Тъмната гора в градината на злия магьосник Дондарион Мрачния – подъл измамник и шарлатанин.

– Трябва да съберем кралската гвардия и да тръгнем по следите на виновника! – подскачаше ту напред, ту назад принц Храбър. – Сигурен съм, че злодеят е великанът Голямата тухла! Той и неговото племе винаги са били подмолни същества! Страхува се да се изправи срещу мен в честен двубой, затова е отвлякъл моя баща!

Освободен съвсем наскоро от злата магия на Дондарион Мрачния – небезизвестното заклинание за превръщане на принцове в жаби, – Храбър бе най-новият им приятел. С негова помощ бяха успели да се измъкнат от дебрите на Тъмната гора и да се озоват в красивото му кралство в облаците.“;

Точно след малко аз ще чета детско фентъзи на едни мънички приятелчета. И после ще си изиграем всички добри герои от книжката… Освен Никола… защото той винаги иска да играе лошите…

А вие? Вие бъдете здрави, и мислете за детските книги!

Весела Фламбурари