Стихотворенията се препечатват от „Нужен“ (Мисия Възможност, 2016), четвъртата поетическа книга на Калин Михайлов. Премиерата на книгата ще се състои на 27 май 2016 г. от 18.30 ч. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски”.

Калин Михайлов

Стихове

⌘

Не е приказка!
Ще дойде златната река,
ше дойде – само вярвай.
Тя не извира
от съседна планина,
не иде нейде отдалеч
през девет планини –
отгоре слиза тя,
от трона на небесния Отец
се спуска
и разлива
в пустошта ни
и виждаш –
носи се по нея
ковчежето
на вечния живот ….

Не само крак или ръка –
спусни се цяла!

⌘

Достъпен
Най-добре ми е като изключа телефона,
но не знам дали и на Бог добре Му е –
ставам недостъпен,
а Той никога не е такъв,
даже напротив.
Винаги е на линия.

⌘

За мен Христос не е метафора.
И в мит да го вградя не мога –
погребан във легенда стара
как би възкръснал Той от гроба?

Христос е жив, по-жив от мен,
а аз, аз трябва да умирам –
все повече и всеки ден.
Додето се превърна в извор.

⌘

В този свят
аз мога да съм само маргинален.
Друга участ
би значела да променя самото си начало.
Началника на светлината
да предам
и в центъра на свойта помраченост
да увисна.

⌘

Човек построява сам своя затвор
и в ъгъла сгушен трепери;
белязва го знакът на зъл часовой –
страхът от добри намерения.

⌘

Благодаря Ти, Господи, че съществувам в Теб,
докато други съществуват в сайтове и
блогове
и техният живот се движи само в нета –
един калейдоскоп за виртуални богове.

И аз мечтал съм като тях да бъда център на
вселената,
за миг макар да съм велик,
за всички да съм важен…
Сега, когато съм вселен у Теб и Ти – у мен –
венецът Ти от тръни как мога да забравя?

Не давай, Господи, у мен да победи,
което победил си вече Ти!

Калин Михайлов е университетски преподавател и един от малцината съвременни поети с автентично християнско чувство. С новата книга той продължава християнската линия в творчеството си, ясно различима и в предходните му книги „Пролята за теб” (2007) и „Тихи трипове” (1998). Новата му книга „Нужен” е нужна и блага книга, изпълнена с автентично християнско послание. Във времена на невяра и ожесточение, на злоба и негодувание тя припомня на своя читател смирението и вярата, благостта и надеждата. Тя му спомня признанието, молбата и молитвената вглъбеност като истинските пълноценни душевни състояния, които го правят по-силен, по-устойчив и обнадежден.

Всяка страница от нея открива тънката и деликатна чувствителност на нейния автор, свидетелства за искреното му и вдъхновено християнско и човешко чувство, което ще накара всеки, който я чете, да ѝ вярва и да я съпреживява.

Биляна Борисова