Илюстрации: Мартин Колев. Отговорен редактор за публикацията: Владимир Полеганов.

Мартин Колев

Из „Микро“

пет кратки разказа

На Парейдос

„Легнете удобно върху мекия пясък. Отпуснете се и си представете как вълните отмиват всичко излишно… Обиколете с поглед спокойно преминаващите облаци. Вдишайте дълбоко…“

Дъхът ѝ замъгли стъклото и за малко мътното небе изчезна. Тя се помъчи да отпусне вкочаненото си тяло, след което загледа облаците. Първите два бяха безполезни – просто някакви невъзможни фигури. В третия най-сетне съзря кръст.

За нула време кръстът се превърна в подвижен плюс, а след това – в око. Тя разфокусира поглед, докато не забеляза бледия облачен двойник. Щом беше готова с очите на своя портрет, тя продължи към следващите облаци. Изкара късмет – един от тях изглеждаше като пролука от зигоматична кост, от носа до лявата буза. Устните бяха най-лесни за откриване – миг по-късно вълмото пара, което ги носеше, се накъдри и стана на пясъчен червей.

Тя отново си пое дъх и спря записа. Учудваше я как най-базови форми извикваха в паметта й точно неговото лице. Не беше много, но поне лицето му все още си спомняше.

Изправи се бавно и изтупа лилавия прах от скафандъра си. До ръба на хоризонта не се виждаше нищо освен ярката, психеделична пустош на тази негостоприемна планета. Тя тръгна след разпокъсаното лице в небето, устните ѝ се свиха в нещо като усмивка.

Единственото човешко нещо на Парейдос бяха облаците.

Get Ready

Кръстосва града, този сумрачен лабиринт – насам, настрани, натам. Посоката е без значение, той просто отива там, където ще изкара повече пари. Животът го превърна в чудовище. „Изяж преди да бъдеш изяден.“

Разтреперва се щом пропусне дневната доза хапчетата. Нищо, че е параноик – другите наистина са се съюзили срещу него, преследват го като настървени призраци.

Той сменя посоката и продължава да бяга със сетни сили. Животът го превърна в малко, обло и жълто чудовище. А играчите го зяпат като хипнотизирани…

Забавлява ги трагичната съдба на Пакман.

Другата сестра

Той запали цигара и се обърна към нея.

– Беше страхотно.

Фаншон отвърна с нещо средно между смях и прозявка. Мълчанието на тайнствената брюнетка го привличаше като магнит. Беше му казала единствено името си. Дори по време на секса не произнесе друго освен няколко удължени гласни.

Той я приближи и погали вълнообразния кичур, паднал върху челото ѝ.

– Фаншон, искам да те опозная. Кажи ми нещо за себе си.

Тя го погледна, усмихна се косо и рече:

– Вие мъжете наистина не понасяте мълчанието, а? Какво да ти кажа – майка ми беше обзета от болни амбиции. Накара ме да занеса вода на една вещица, която взе, че ме прокълна. Сега при всяка произнесена дума от устата ми излиза жаба или пепелянка. А твоето детство как беше?

Той бавно отдръпна длан и погледна към внезапно оживилия се под. По-добре е някои въпроси да си останат без отговор.

Кървавата къща

– Взимаме я – каза Мери с усмивка. – Какво по-добро място за ново начало?

– Чудесно – отвърна тъмнокосата брокерка. – Има само една незначителна подробност. Преди да подпишем съм длъжна да ви уведомя, че княз Кървав, който е построил къщата в края на XIX век, е намерил тук и смъртта си. Бил е обесен.

Мери погледна към Кристиян. Съпругът ѝ смигна в отговор.

– Сега разбирам защо имотът е толкова евтин. Но всяка стара сграда си има по някоя страховита история – графът вероятно се е обесил по погрешка.

Брюнетката се прокашля преди да продължи.

– Всъщност това не е единствената… страховита история, случила се в Кървавата къща. Нейният втори собственик, заможен търговец, е бил обезглавен при нелеп инцидент с нощна лампа.

– Това вече е непохватност! – каза Мери през смях. – Сигурна съм, че е бил прилежно почерпен.

Брокерката също се засмя, но малко по-различно.

– След неговата смърт къщата е купена от една благородничка, за която из околността се носели всевъзможни слухове. Как се къпела в кръв от девици и си падала по канибализъм. Едно нощ съпругът ѝ изчезнал безследно…

Младата двойка се умълча за секунда. След това Кристиян отбеляза:

– Сигурно е имала много гладка кожа.

Брюнетката ги огледа с объркването на сокол, събудил се до разсеяна мишка. След това обясни бавно:

– Всъщност всяко семейство, живяло тук, е било застигнато от трагичен край. Затова и наричат мястото точно Кървавата къща.

Мери махна с ръка.

– Сигурна съм, че нас двамата нищо лошо няма да ни сполети. Все пак се обичаме, а това е най-важното, нали така?

– Добре казано – кимна делово брокерката. – Тогава не ми остава друго освен да ви пожелая дълъг и щастлив живот в Кървавата къща. Сега ще ви дам единия ключ, а утре ще донеса дубликат. Тъй де, ако все още е нужен…

Тя подаде на мъжа ключе от тънка бяла кост, най-вероятно човешка.

– Виж, скъпа – прошепна Кристиян, – първият ни общ ключ!

Брокерката въздъхна. Тези тъпи младоженци никога нямаше да се научат.

Данък сън

Отначало промените бяха миниатюрни. Тук ще изникне червен контур, там ще хвръкнат шепа мехурчета – все неуловими детайли в претрупания свят на сънищата. Както казваха на Центуриум: „Сън-пространството е безкрайно и данъкът заема една незначителна част от него“.

Но ако данъкът беше тумор, със сигурност не бе доброкачествен. Постепенно алчността на Центуриум нарасна и данъкът изискваше още от сън-пространството на гражданите. Съновиденията се напълниха с най-новите продукти на пазара и се появиха дори рекламни паузи. Децата сънуваха само скъпи играчки, а родителите им – афери в луксозни ресторанти. На човек му се присънваха до десет поредни случки в една и съща банка – но, от правни съображения, не повече. Случваше се по средата на някой сън пейзажът да изчезне, заменен от надпис „В ремонт“.

Спасение нямаше – последната граница бе превзета. Гражданите взеха да недоволстват и да организират сомнамбулски стачки. Центуриум отвърна на шумотевицата с официално прессъобщение: „Вие се изказахте и бяхте чути.“

След седмица по хорските сънища се завъртя нова реклама:

„Вече ви е втръснало от досадния данък сън? Абонирайте се за услугата „Чисти сънища“! Примигнете два пъти и 30-дневният ви безплатен период ще започне още тази нощ.“

Мартин Колев е роден през 1989 г. в Бургас. Публикувал е в „Култура“, „Капитал“, „Литературен вестник“, „НО поезия“, „Родна реч“, „Сега“, „Море“, „Гранта“. Автор на сборниците с разкази „Кучето на терасата“ (2009) и „Микро“ (август, 2016).

„Микро“ е колекция кратки разкази. Някои от тях се целят в открития космос, други – в олющения ъгъл между два делника, а трети просто звучат като сън. Някои са хубави, други – рошави и зъбати, а трети дори не притежават огледало. Но всичките се побират в разстоянието между две автобусни спирки.

 

Микро, от Мартин Колев
Либра Скорп, 2016