Отговорен редактор за публикацията: Ана Хелс.

Джовани Чемишанов

Harry Potter and the Cursed Child

ревю

Аз пораснах с Хари Потър. За мен, както и за много хора от онова поколение, книгите не бяха просто пазарен феномен или детска мания, а същинско откровение за това кои сме, какви сме и какви можем да бъдем. Още преди Азимов, Адамс, Пратчет и Толкин, Дж. К. Роулинг хвърли граната в гълъбарника и биде светлина. Сред трясък и осколки досегашните ми представи бяха превърнати на кайма и трески, покривът беше запратен в небесата, а бял пух се спусна на негово място, за да превърне света в зимна приказка.

Новата книга на Дж. К., която всъщност е пиеса, обаче не е за Хари Потър. Да, има го в заглавието и присъства като герой, но историята този път не се развива около него. Главен герой е най-малкият му син Албус Сивиръс, когото познаваме от епилога на седмата книга. Всъщност, онзи епилог служи и като начало на осмата, маркирайки преминаването на Албус в един свят, в който той не успява да открие своето място. Обременен със славата на баща си, Албус съвсем не е като него. Той не е в правилния дом, не го бива в магиите, никак не е добър на куидич, а и не си избира правилните приятели. Останалите ученици така и не му прощават за нито едно от тези прегрешения и той бързо се озовава в кастата на отхвърлените. В тази непрестижна социална прослойка Албус има само още един другар, чието наследство е сравнимо с неговото.

Историята, както винаги с историите за Хари, се развива бързо, забавно и с много обрати, но форматът оставя своя отпечатък при четене. Една пиеса се състои от деветдесет процента диалог и съвсем малко непряка реч, която е предназначена по-скоро за режисьора отколкото за читателите. Това изцяло би се променило, когато представлението се постави на сцена, но на мен ми липсваха живите описания на смесицата между карнавал на откачалките и готическа тайнственост, които изграждат атмосферата в света на магьосниците. Без тях както Министерството на магията, така и старческият дом бяха много повече част от декора вместо обичайните активни участници в приключението.

От друга страна, темите, които са гръбнакът на историята за прокълнатото дете, успяват да придобият по-голяма видимост без отклоняващи вниманието елементи. Насред хумора със съмнително качество на Рон, цинизма на младежта и самоироничните позовавания на оригиналната поредица, Роулинг успява да разруши илюзията, че след финалната битка щастието е гарантирано за всички и завинаги ще се раздава даром. Както мъката на Еймъс, така и проблемите на младия Албус свидетелстват, че сенки винаги ще има и точно в този контекст репликата „Love blinds“ придобива едно малко по-мрачно тълкуване. Изоставен от бащата, който не вярва, че нещо може да не е наред със сина му, Албус ще трябва да измине дълъг и мъчителен път, като разчита на приятелството да бъде спасителната му нишка в лабиринта. А тази нишка се доказва много по-здрава, когато в мига на абсолютния провал, където всичко е объркано и всички са изгубени, Скорпиъс заявява: „The world changes and we change with it. I am better off in this world. But the world is not better. And I don’t want that.“

В крайна сметка самата Дж. К. Роулинг заявява, че „Harry Potter and the Cursed Child“ е нейното последно сбогом с Хари Потър. Въпреки че Даниел Радклиф подметна: „никога не казвай никога“, самият текст не се старае да създаде нещо ново, а се връща към стари герои и познати елементи, за да предложи носталгичното настроение от юбилейните събрания по случай завършването на класа. Албус и Скорпиъс може да предлагат нова гледна точка към любимите на Роулинг теми, но самата авторка може би не желае да последва съдбата на Артър Конан Дойл и Шерлок Холмс, защото определено не полага усилия да разшири света на магьосниците отвъд това, което вече познаваме.

Сбогом, Хари Потър!

Harry Potter and the Cursed Child ще излезе в превод на български на 13 октомври 2016 от издателство „Егмонт“.

Harry Potter and the Cursed Child, от J.K. Rowling