Ана Хелс

Легендите от Злокобния град на Фиона Хигинс

ревю

Как да се разкаже най-безболезнено за ужасите на викториански Лондон на децата, без да се травмират за цял живот, а само да развият здравословно любопитство към градските легенди и личната хигиена? Една малко позната и доста сериозно пазеща личното си пространство авторка на име Фиона Хигинс, за която е напълно изключено да сте чули някъде, прави повече от успешен опит за пресъздаване на времената на изкормвачите, тайните общества и пътуващите циркове с изроди, като никой не употребява точни наименования или дати, а просто имаме Градът, разделен от зловонна река, сякаш извираща от пъкъла и твърде лесно отвеждаща, пак там, всяка нещастна душа, осмелила се да попадне в плътните ѝ прегръдки, толкова далеч от тези на обикновената тихо душеща вода.

Историите са подредени в калейдоскоп, случват се в застъпващи се времеви периоди и споделят много герои и сюжети, но без явна подчиненост на повествованието на каквато и да е обичайна писателска логика. Въпреки че се водят фентъзи за подрастващи, легендите от злокобния град не съдържат почти нищо фентъзийно, а се носят по ръба на реалността толкова изящно, че почти опират с петички в другата страна на огледалото. Започваме с бягство от Града, преследвани от модерен търговец на зъби (защото богатите са открили захарта, но не и пастата за зъби) и поклоници на джина и опиума. Озоваваме се в уж тихата псевдо-английска провинция, подчинена на местния чорбаджия и лихвар, който се занимава с разни приятни странични дейности като изнудване, убийства и разравяне на гробове. В тази обичайна картинка навлиза един повече от странен човек с подозрително много пари и особено хоби – събира човешки тайни в предълги черни тефтерчета, които противно на очакванията не се използват за криминални цели, а по-скоро за освобождаване на съвестта и съзнанието от тежестта на греховете. Но благодарността не е разпространено поведение дори в алтернативните вселени, а истината се оказва много по-тежка и фантастична и от най-изкусната творческа лъжа.

Рязко завиваме в богатата част на Града, отбиваме се твърде често и в най-мрачните коптори, където из най-съмнителните кръчми на света се редят рамо до рамо физически и душевни изроди, като разликата не е от най-видимите за окото. Убийците стоят тихо в мрака и опитват да различат грозните отвътре от грозните отвън; детски банди преживяват най-мрачното детство и опитват да оцеляват и порастват по възможно най-безболезнения начин; а Суини Тод тепърва отваря своя бизнес, макар и под различно име, и пайове и бръсначи се сипят кротко от небето. На най-бляскавите балове, където домакините носят живи рокли от пърхащи нощни пеперуди, през безкрайните галерии на древни дворци, пазещи зад стъклени похлупаци макабрени съкровища от няколко хилядолетия, до чудовищни болници за душевно ограбени, където до истинските психопати тип Ханибал Лектър бавно изгниват и обикновени хорица с един-единствен грях – твърде много пари и твърде много наследници, които не желаят да чакат до сетния ден да получат своето.

Морски чудовища спят в недрата на диамантени езера, копрофаги и некрофили си правят елегантни вечерни матинета, а вампири в човешка кожа дебнат жертвите си насред светската шумотевица. Главните герои са деца, но от онзи, преждевременно съзрелия от страдания Дикенсов тип, без съжалението, вайкането и отчаянието, а останали само с едното желание за живот и готовност за борба до последна капка кръв. Така се раждат най-големите герои, но и най-смущаващите злодеи. В лоното на бедността, или със сребърната лъжичка на временните любимци на съдбата в уста, няколко нежни души оцеляват насред мрака на жестокостта и болката и дори успяват да помогнат и на другите по силата на истинската човещина и откровена емпатия. Да, благородството е цвете рядко, но веднъж разцъфнало, често заразява с неразбираемата си красота дори онези, отдавна загърбилите човечеството като заслужаващо дори секунда внимание.

Книгите на Фиона Хигинс са мрачни и светли едновременно в достоверно съотношение, което ще ви разтърси, погнуси, но и озари с надежда, че все някъде, някога, някак, някой прави нещо добро за света, без да очаква конкретно и своевременно заплащане, а само заради удоволствието и нуждата да се помогне. Но не очаквайте някакви нравствени лекции, лесно смилаема Коелю мъдрост или насоки за създаване на кротки и интелектуално извисени тийнейджъри. Историите за Алтер-Лондон са онези приказки за лека нощ, които могат да покажат на детето във вас как и най-мрачният буреносен облак дава капчица нужен живот за нещо непредполагащо, но благодарно за милостта на диханието. А понякога имаме потребността да знаем, че Вселената не ни е точно мащеха с кошница отровни ябълки само за нас, но и справедлив приятел, който дозира горчивината и сладостта в най-подходящото лекарство за вечно боледуващите ни съзнания. Прекрасни истории за размисъл, или просто краткотрайно книжно удоволствие, сами преценете.

Ана Хелс е дребно, русо, наглед безобидно същество от женски пол, изтъкано от мистичното зло на бясната безпочвена критика към фентъзийните опити, наши и вносни, излагаща нечистите си помисли в собствен умерено силно посещаем блог: annahells.wordpress.com