Фантастичният фендъм – перспективи е поредица от публикации, чиято цел е да запознае публиката ни с позициите на различни представители на фантастичните общности у нас. Тези позиции касаят проблемите на фендъма и всякакви идеи за неговото развитие. Надяваме се по този начин да предизвикаме публичен дебат, който да продължи на живо на специална среща, организирана в рамките на фестивала Дни на фастатичното (29 и 30 октомври, литературен клуб „Перото“, София). Мненията, изказани в позициите, се препечатват във вида, в който са били получени от списание „Сборище на трубадури“; не е задължително те да се споделят от изданието. Всички конструктивни коментари под текста са добре дошли. За да изпратите собствено мнение с ясно заявени наблюдения и предложения и за да заявите участие в гореспоменатия дебат, пишете на организаторите на срещата на
.
Валентин Попов
Фантастичният фендъм – перспективи (1)
позиция
Това изказване е публикувано без промени и в списание ShadowDance.
„Здравейте! Във връзка с темата и поставената цел за обсъждане: „На първата среща ще се дискутира възможен механизъм за взаимодействие между общностите, правилата на неговото функциониране, начините на представителство на различните общности и фенове вътре в него.“ имам следните предложения:
1. Изработка на интернет сайт с различни секции – едната форум, където да са регистрирани всички членове на общности и клубове, където реално да се водят дискусиите и обсъжданията по дадени теми и проблеми. Тази част от форума е скрита, т.е. само регистрирани потребители (автори, издатели, членове на клубове) могат да обсъждат.
Видима част от форума, където потребители – читатели и фенове могат да коментират, задават въпроси или просто псуват :)
2. Секция – клубове/общности – където да са представени всички клубове и членове, като информацията е и на английски език.
3. Секция – автори, където да са представени биографиите на творящите в рамките на остросюжетната литература.
4. Изготвяне на нещо като „сенат“ от председателите на клубове или заместници, посочени от тях, които да взимат решения при национални прояви (визирам НФН).
5. Отпадане на правилото при НФН за гласуване от хора, които трябва да имат или да правят специални регистрации. Не виждам смисъл фенщината да се доказва по такъв начин. А и това не би променило кой знае колко резултатите за средно статистическия автор.
6. Провеждане на годишно събрание, където да се представи отчет на изминалата година пред широката общественост.
7. Твърдо изготвяне на black list от хора, които нямат нищо общо с остро сюжетната литература или са откровени врагове на български автори (тук бих включил много издателства, но няма да споменавам имена).“
Въпрос към 5-та точка: какво ще попречи един и същ човек да гласува многократно?
Знам един отговор – гласуват присъстващите на ежегодния Булгакон. Но на мен самия този отговор не ми харесва, защото ми се струва силно ограничаващ: не вски може да дойде и нямам предвид само себе си, вижте колко хора дойдоха на последния Булгакон и на предишните Булгакони обикновено се събираха по 60-80 човека.
1. „Булгакон“ не е нито единственият, нито най-посещаваният конвент. Може да се пусне гласуване и на „Таласъмия“, където се събират по над 100 човека и дори на „Теракон“.
2. За хора искащи да дадат глас, а са неспособни да присъстват по уважителни причини, винаги може да се направи изключение.
3. Съвест, повечето фенове се познаваме и задниците са много малко в тези среди, надявам се въпросът не е породен от атрибутивна проекция.
4. При използваният до сега формат колко повече хора гласуваха?
Надявам се, че и твоят отговор не е породен от атрибутивна проекция. :)
А моят въпрос идва от печалния ми опит. :( Примерно, ако нямаше изискване за регистрация (или по-скоро за минала активност) любим писател щеше да бъде човек с едно или две фантастични произведения.
При сегашния формат през 2015 гласуваха 212 човека, от които на 144 гласовете бяха приети (http://nfnagradi.net/results-2015/), а през 2016 на първия кръг гласуваха 121, а на втория – 82 (http://nfnagradi.net/results-2016/). Както виждаш, дори при условие на бойкот, бройките са сравними даже с най-посещаваните конове, а без бойкота са по-високи.
Не го казвам за да омаловажа коновете, а защото винаги отиването на кон ще струва повече от електронното гласуване (стига конът да не е на две преки от дома ти, но за колко фенове ще е така?).
Щом приемаш съществуването на изключения, кажи ми с какво системата за отчитане или дори просто за броене на изключенията ще се отличава от регистрация като тази, която съществува в момента? Според теб дали някой ще трябва да поддържа на ръка файл със списък на изключенията или това ще е автоматична система, както при последното гласуване, представлява ли принципна разлика?
Уверявам те, че не ти задавам тези въпроси да те дразня или да се заяждам. Над тях сме си блъскали главите доста време и не сме намерили отговори, които да удовлетворят напълно дори самите нас, организаторите. Ще се радвам, яко някой намери по-добри отговори (това го казвам без ирония).
Еми добър пример за изключение е някой, който работи извън страната, но при всяко прибиране е засвидетелствал любовта си към родната фантастика. Всички живеещи в България нямат извинение да не посетят поне едно от събитията, да кажем, че с фестивала в края на месеца, ако стане регулярен, ще се увеличат с още едно. Нашето събиране „Тракон“, което не се състоя тази година, също се борим, до колкото можем да стане ежегодишно. А съм чувал и за други проекти, които ако се случат могат да се включат във веригата.
А относно печалният опит, феновете също имат печален опит с директно подменяне на вота за Еврокон в две последователни години, но продължават безапелационно да се доверяват на организаторите, смятам че трябва да им се засвидетелства поне толкова доверие, иначе си е чисто лицемерие.
Има любими писатели на цял свят само с по едно произведение. Също така, колкото и да се фраскаме продуктивните писатели в родината са краен брой, а наградата от Еврокон се дава един път в живота. А и всички знаем, че дебют е най-търсеното отличие.
P.S. Тъжна статистика изкара, значи далите предложения са два пъти повече от гласувалите.
Познавам поне двама фена, за който 40+ лева за билет от единия до другия край на страната са сериозен проблем. Сигурно има много повече и бройката вероятно ще се увеличава. :(
До сега не съм чул някой фен да е казал: аз гласувах за Драган, а вие сте ми броили гласа за Иван.
Не съм дал статистика на „далите предложения“, а на _гласувалите_ в двата кръга; втори кръг (=балотаж) имаше само в категориите без победител на първия.
Прощавай за телеграфния стил, сега толкова мога.
Не е проблем. В случая не съм доразбрал туровете. Идеята бе, че всеки „кон“ е на различно място и все някой ще е близо до всички като вземеш предвид мащабите на страната. И не смятам, че да се комбинират 5 човека за „кон“ е чак такъв голям проблем, като пример мога да ти дам лични преживявания на Балчик, където се комбинирах с приятели, които не са фенове на фантастиката, но останаха очаровани първо от цените и в последствие от цялостната атмосфера, защото колкото и да се драпаме по между си сме готина и интересна компания.
За да избегнем недоразумения, нека да видим дали съм те разбрал правилно: ти предлагаш да се гласува на коновете, но си съгласен да има и система за отчитане на гласовете на тези, които не могат да присъстват по една или друга причина. Вярно ли е?
Ако да, как ще се предотврати многократното гласуване на хора, които ходят на много конове? Това е по-скоро риторичен въпрос – искам да кажа, че някой или някоя група от хора трябва да ходи/ходят на всичките конове и да броят гласовете, което според мен е идентично на регистриране. Има и опасност човек да обяви за кон всеки път, когато ходи при баба си да ? опита вишневото сладко. :) Искам да кажа, че може би не всички конове трябва да се броят, а само няколко по-големи – така ще е и по ефективно, защото за същатата работа ще се събират повече гласове.
Как би погледнал ти на една комбинирана система:
– на няколкото главни кона се носи поне един компютър/таблет/смартфон и се гласува на място; ще трябва да се разберем кои конове, защото трябва да са в подходящо време – не много близо до началото на годината за да има време да се съберат номинации и поне един месец преди срока за подаване на Евроконските номинации за да има време за обработка на резултатите; ще трябва да измислим и какво да правим при нужда от балотаж, който очевидно не може да се направи на коновете, просто защото те вече ще са минали, когато възникне нуждата от балотаж
– гласуващите на кона не трябва да доказват, че са фенове, те са го доказали с факта на самото си присъствие (това е както при Хюго-то, само дето няма такса за участие, но аз съм твърдо убеден, че за нас това би било смъртоубийство)
– системата с регистрация и доказване на принадлежност към фенството си остава за да може да гласуват хора, които не могат да идат на кон и за да се следят гласовете; тя има и едно друго предимство – публичност, всички регистрации и гласове, могат да се видят от всички (откритостта я смятам за много важно, надявам се, че ще се съгласиш).
От принципна гледна точка промяната е голяма – участието в кон, което преди не значеше нищо, ще бъде достатъчно условие за гласуване.
От техническа гледна точка промяната е малка – гласува се и на коновете. Усложнение е, че процедурата ще върви месеци вместо седмици, но мисля, че ако се включат повече организатори, това е решимо.
Единственият проблем, за който не виждам решение в момента е какво да се прави при нужда от балотаж. Ако не можем да го решим с гласуване, може например да теглим жребий, и нека по-големият късметлия да победи. :)
Уточнение, че ме питаха: идеята ми е не да се гласува _на_ компютъра/таблета/смартфона, а да се гласува на публично видима интернет страница чрез въпросното устройство.
Само една вметка/ въпрос. Това фенство, което се дели, събира, доказва… какъв е смисъла? Какъв е смисъла да се делят 200 човека, които четат scifi, фентъзи, хорър и т.н. и да ги караме тях да гласуват? 200 човека или 1000 човека, които имат време и които, за да достига до тях информацията, явно „работят“ по един или друг начин в тея среди. А другите хиляди, които обичат тези жанрове пак ще останат да четат старите книжки на Галактика или с нетърпение да чакат нов брой на „Дракус“ например. Защо не се обърнем към всички четящи и обичащи „остросюжетния жанр“, а сами слагаме окови и граници? Нека гласуват всички, а позитива за хората, посещаващи всякаквито КОНове да е това, че ще могат да се запознаят с автори, да си кажат наздраве с тях, да чуят разказ или просто да пролеят кръв на девица по новолуние :)
Де да бяха хиляди… :( Какъв е смисъла да се делят питай тези, дето искат да ги делят. Аз и останалите организатори за тази среща се опитваме да ги обединяваме.
По-нагоре вече писах защо смятам, че трябва да има регистриране и публичност на гласуването.
Аз съм против самоограничаването и самокапсулирането от широката общественост. Имаше някаква инициатива миналата година за любима книга на български автор или нещо такова. Всеки можеше да предложи книга и автор, после всеки можеше да гласува. Това е най-чистият вариант според мен. Всичко друго ограничава публиката и не позволява на читателя да достигне до писателя, а целта смятам е точно обратната. Да достигнем до всеки, които проявява интерес към жанровете, които обожаваме и в които творим. Ако останем на конски гласове, ще се гласува от агитка за агитка, от приятел за приятел и т.н., както е и до сега. Защото е факт, че регистрации и т.н., имат само творящи хора. А национална номинация с … 21 гласа например не звучи „национално“. Ще потърся информация за тази класация, за която говоря, за да покажа какво имам предвид.
Националният конкурс „Моята любима книга“ се провежда за първа година, като чрез онлайн гласуване ще бъде избрана любимата книга на България, издадена през 2015 г. Целта е да се привлече публичното и медийно внимание върху новите заглавия на българския книжен пазар. Да се предостави възможност на читателите да определят своите литературни фаворити в различните жанрове. Да се отличат най-обичаните книги и да се посочат като такива пред читателската публика. Да се създаде активен диалог за съвременната литература и определящите литературни тенденции.
http://vsichkozaknigite.bg/%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B0/
Разбирам, но не милсля, че това е най-добрият начин да се избират най-добри/любими или номинации; ще ти отговроя с друг пример – това е все едно да избираме президент по този начин:
http://www.segabg.com/poll.php?pid=560
Далече съм от мисълта, че изборите са идеалени, но весникарското допитване ми се струва значително по-недостоверно.
А привличането на други фенове според мен ще стане не с право да гласуват, а с разни интересни неща, които фантастиката може да им предложи: интересни идеи и предизвикателства, хубави книги, приятна и стимулитраща среда и всякакви други подобни работи.
Аз съм на обратното мнение за гласуването. Според мен 1 платформа за гласуване – легитимна би имала обективни резултати. При вестниците, знаеш – червените един четат, сини – други, трети – вестници на турски, Но при нас ще има 1 място, където да гласуват ВСИЧКИ фенове и това би бил наистина обективен резултат.
Привличането може да става и с това: „Гласувай и подкрепи любимия си автор“, но задължително трябва да има и от другите неща – фест (условно казано), срещи с автори, четения, игри, ако щеш и конкурси. Но тези неща отново не трябва да са „централизирани“, за доведат до успех!
С какво сайтът, който ти предлагаш, ще се различава от досегашния, и с какво ще бъде по-легитимен?
Сайтовете са малко като вестниците – правят с желание и възможности; ако го има всеки може да си направи сайт и никой не може да забрани на останалите да си направят. Изобщо, ние сме в ситуация, когато няма средства за принуждаване, трябва да се убедим едни други. :)