Това ревю е част от Дните на трубадурското творчество
и се препечатва от „Първи впечатления от последно прочетеното“.
Пери Родан, брой № 1 от поредицата
ревю
Това е пълп фикшън – евтини книжки-списанийца, които са били на мода докъм средата на миналия век, но в този случай са се наложили и утвърдили до нещо нетленно, което е над времето и пространството. Някога е имало какви ли не – с военна тематика, супергерои, криминалета, уестърни, а този за Пери Родан е класически космически сай-фай.
От 1961 до днес всяка седмица в Германия излиза нов брой на най-дългата фантастична поредица в света. Без прекъсване, 55 години. Над 2800 различни книжки, над 2 милиарда продадени копия. Меки и твърди корици, комикси, електронни книги, аудио книги, филми и електронни игри, енциклопедии, изложби, конвенти… запълнен е целият спектър от форми, паралелни или последователни на основния източник – малките книжлета, съдържащи по една история за супергероя Пери Родан с големината на новела. По принцип поредицата май се категоризира като космическа опера, защото Пери наистина е със статут на супергерой, който винаги успява и се измъква невредим, пък макар и в историите да няма отказ от наука, дори напротив.
Разбира се, целият този труд не е по силите на един автор и затова те постоянно се сменят, идват нови, завръщат се стари, гостуват звезди от жанра и е огромна чест да бъдеш поканен да напишеш един от броевете. Темите и предизвикателствата са очаквано много и най-разнообразни – близкият и по-далечният Космос, приятелите и враговете по разум, предизвикателствата пред (супер)интелекта и морала, космическите загадки, физиката и другите претенденти за званието „наука“, оръжията, мира, цивилизациите… Пери Родан не е море от теми и събития, а вселена.
Историята в първия брой започва през 1971 с полета на майора от американските космически сили Пери Родан, който заминава със своя екипаж за историческо първо кацане на хора на Луната. Там обаче най-неочаквано се оказват откъснати от всякаква комуникация със Земята и заварват нещо огромно, което определено е рожба на чужд разум. В този момент приключенията им започват със 100 от място – контакт с представители на чуждата цивилизация, приети предложения за взаимопомощ, прибиране на Земята с един гостенин на борда и едно трудно за взимане решение – на кого да принадлежи цялото новопридобито знание.
Ето как хората са си представяли полета до Луната 8 години, преди този полет да се случи наистина:
- Ядрено-химични двигатели с плутоний
- Ръчна проверка на електрониката
- Молекулярно уплътнена стомана
- Изстрелване на цялото нещо от Земята, защото е много по-трудно и скъпо да се построи такъв кораб в орбита. Според книгата това би струвало колосалните $350 млн., а днес за толкова пари ние една отсечка от околовръстното на София правим, че даже и не ни стигат :)
- Дълбок сън на пилотите под наркоза до час преди полета, за да си починат по-хубаво
- Носене на огнестрелни оръжия на Луната, при условие, че не очакваш там да има друго освен камъни.
Пери Родан е изследовател, пилот, приключенец и страстен защитник на идеята за обединената планета Земя. Това е писано през 1961, а ние сега в една Европа за резил не можем да се обединим като хората, цепим се и си губим времето да реанимираме разпадащия се труп на национализма. Срамота!
Стоян Христов превежда разкази от немски, ревюира и пише статии в „Сборище на трубадури“. Преди всичко обаче редовно публикува първи впечатления от последно прочетеното в един от най-старите български блогове за книжни ревюта: zonkobg.blogspot.com