Този обзор е част от Дните на трубадурското творчество.

Александър Косулиев

Сериалите през 2016

годишен обзор

Ако се вярва на сайтовете с цитати на известни личности, Франк Синатра някога е казал: „Прогресът означава, че за всичко е необходимо по-малко време и повече пари“. Не знам дали е прогрес или обикновен мързел, но през 2016 четох малко и гледах повече – досегът ми с фантастичното беше основно през „малкия екран“. Използвам кавичките, защото днес нерядко и четенето е през малък екран, а с тях фразата става нарицателна за телевизионна продукция. Впрочем прилагателното „телевизионна“ не е съвсем точно, тъй като по-долу става дума за сериали (или ТВ шоу-та, както казват американците), приоритетно правени за стрийминг платформите. Но прогресът засяга не само времето и парите, а и технологиите, а те на свой ред предефинират медийното пространство.

Връщайки се на прогреса – някой може да поспори дали цитатът в началото трябва да важи точно за развлеченията. В крайна сметка идеята е да намалее времето за рутинните и натоварващи задачи (наричани понякога работа) за сметка на разпускащите и забавни дейности. Ако поради една или друга причина обаче последните намаляват, вместо да растат, ще искате да извлечете максималното от тях, а ако обичате фантастични истории, филмите и сериалите са добър вариант. За едно и също време филмираната история обикновено разказва повече от писаната. Вярно, за сметка на детайла, понякога и на чисто интелектуалното удоволствие от нея, но това, което губи като дълбочина, може да компенсира с други изразни средства. За средностатистическия потребител на съдържание в България, похарчените пари не са индикатор за прогреса, защото книги тегли от Читанка, а филми – от Замунда. Понеже предпочитам да плащам (повече от уважение към труда на авторите, отколкото към закона), съм в опашката на разпределението, но чисто финансово разлика между купуването на книга и месечен абонамент и при мен на практика няма.

През отиващата си година платеният стрийминг на филми и сериали навлезе осезаемо и у нас. Естествено, Voyo има от години, но добавената стойност на услугата за хора, които вече имат кабелна, е малка. Това, което ще намерите там, така или иначе се върти вечерно време по телевизията, а сериалите, макар и не лоши, рядко са от типа, където чакаш всеки следващ епизод. Обикновено епизодите са сами за себе си и не е проблем, ако изпуснеш някой, защото основната повествователна нишка не се разгръща в рамките на целия сезон, както е при хитовите сериали. А те, съдейки по себе си, правят в най-голяма степен подобни стрийминг услуги привлекателни. Не отделните филми, не ситкоми и сапунени сериали, нито кримки, където случаят е разрешен в конкретния епизод, а шоута с цялостна сюжетна линия от десетина серии с клифхангъри след тях.

Съществуването на Voyo има резон, защото дори да не генерира големи приходи, не представлява голяма тежест за медийната група, която го предлага. Тя така или иначе има правата за българския пазар, а съдържанието вече е локализирано заради телевизионното излъчване. Подобно е положението при двама от новите играчи – HBOGO и FOX Play. Лидерите в световен мащаб – Netflix и Amazon – стъпиха в България от друга изходна позиция. За разлика от споменатите по-горе, те не разшириха услугите си до нова медия, а географски, а тази експанзия очевидно среща повече предизвикателства. Изглежда, че е много по-лесно да се справиш с техническите пречки пред качването на вече наличното съдържание на нова платформа, отколкото с правните такива при договарянето на доставка на съдържание в друга страна.

Чисто хронологически, първият сериал, който ми направи впечатление, беше 11/22/63. Той вървя по FOX в началото на годината, но няма да го намерите на FOX Play. Веднага уточнявам, че нямам достъп до услугата, така че може да бъркам. В момента единственият начин да се абонирате за нея е през Blizoo, което ограничава потенциалните клиенти. Сайтът обаче дава възможност да разгледате заглавията и сериалът не е наличен. Това не е изненада. Той е оригинална продукция на Hulu, които са със силни позиции в САЩ, но поне засега не следват конкурентите си от Amazon) и Netflix в интернационалната им експанзия. В дългосрочен план вероятно това няма да е в тяхна полза. Наистина – американският пазар е най-доходоносен, но не може да игнорираш останалата част от света. Предполагам, че поне отчасти изоставането на Barnes & Noble спрямо Amazon по отношение на електронните книги се дължи на консервативната политика по излизането на нови пазари. Нищо чудно подобна съдба да последва и Hulu.

За разлика от някои от останалите заглавия в обзора, сериалът остана под радара и мина някак незабелязано в България, или поне аз не видях ревюта или отзиви за него в българоезичното интернет пространство. Самото заглавие иначе е познато – продукцията е базирана на романа на Стивън Кинг със същото име. На тази дата е покушението срещу Кенеди и ако все пак нямате идея за сюжета, главният герой (в ролята Джеймс Франко) се връща назад във времето, за да го предотврати. С това фантастичното общо взето се изчерпва, изключвайки моментите, когато миналото се съпротивлява, защото не иска да бъде променено. Естествено, героят знае неща, които хората от миналото не знаят и това на моменти движи сюжета. Но като цяло сериалът влиза в руслото на трилър-драма, в която действието се развива в началото на 60-те години. Имайки предвид, че става дума за пътуване във времето, повествованието е сравнително линейно, без неочаквани обрати или времеви парадокси (или ако ги има са в периферията). Всъщност сюжетът не е особено заплетен и ако го разглеждаме като трилър. Сериалът, а и книгата, залага на атмосферата, характерите на героите и отношенията между тях. Продукцията на Hulu се справя добре с първото и не толкова добре с останалото. Тази оценка е относителна и е валидна при сравнение както с книгата, така и с някои други екранизации по Кинг (например Изкуплението Шоушенк). Определени решения на героите в сериала изглеждат не особено логични, докато в книгата разбираш защо са напълно смислени. Екранизацията се ползва с известна творческа свобода по отношение на обрисуването на георите и някои второстепенни сюжетни линии, така че дори да сте запознати с оригиналната творба на Кинг, има какво да ви предложи. Като цяло – добър сериал, който има своите моменти, но трудно може да влезе в графата „култови“ и да си създаде отдадени фенове.

Не така стоят нещата със Странни неща. Всъщност сериалът не толкова си създаде фенове, колкото привлече такива. За това не му беше нужна машина на времето – как иначе феновете на сериала ще го предхождат, – а просто активира носталгично настроените зрители на култови фантастични и хорър филми от 80-те, използвайки препратки към любими персонажи, сюжети и всякакви тривиални детайли, които обаче дават усещането за завършеност. Съставните елементи на „Странни неща“ са стари и изтъркани. Силата на сериала е в начина, по който са сглобени, той е повече от простия сбор на отделните му части. Толкова клишета на едно място обикновено виждаме в пародиите на жанровите филми. В „Странни неща“) обаче няма нищо пародийно, той стои наравно с най-добрите образци, на които подражава. Няма да се спирам повече на сериала. Той така или иначе получи вниманието, което заслужава. Подробни ревюта може да намерите лесно, но най-добре го гледайте.

За тази цел ви трябва абонамент за Netflix. Сериалът е оригинална продукция на компанията и срещу 8 евро на месец ще получите достъп до него и други оригинални продукции, както и някои външни от други компании. За съжаление Netflix не дава възможност да разгледате какво е достъпно без регистрация, но има пробен период, а списъкът с оригиналните продукции може да вземете от Wikipedia. Недостатък на услугата за български потребители е, че съдържанието изобщо не е локализирано (или поне не беше, когато прекратих абонамента си, за да пробвам Amazon). Освен това, поне доскоро нямаше никаква възможност да се теглят епизоди за гледане без интернет връзка. Но под натиска на конкуренцията (по-точно Amazon), от Netflix са били принудени да въведат тази опция. Каталогът на филмите и сериалите за България е много по-малък, отколкото за САЩ, но съдържанието е достатъчно, за да оправдае абонамент за няколко месеца.

Amazon ме привлече със собствената си продукция Човекът във високия замък. Екранизациите по Филип Дик придобиват култов статус (Беглец по острието) или просто са добра фантастика (Специален доклад в по-голяма степен, Агенти на съдбата – в по-малка), така че това само по себе си е достатъчно да събуди интереса на всеки сериозен фен на жанра. „Човекът във високия замък“ не разочарова. Както и останалите сериали, които разгледахме досега, той залага на атмосферата и също както при тях залогът се оправдава. Америка от 60-те, пречупена през призмата на нацистката идеология и японската култура, изглежда и убедително, и интересно. Не мога да кажа същото за персонажите – някои от тях ми се струват не съвсем на място, а и в актьорския състав амплитудите не са малки. Както обикновено, при Дик има повече от един слой на реалност и повече въпроси, отколкото отговори. Определено сериалът е свежо попълнение в жанра, въпреки мрачната си атмосфера.

Втори сезон излезе малко след официалната премиера на стрийминг услугата на Amazon Prime Video. Той обаче е недостъпен през специализирания сайт за видео стрийминг и през приложението за Android. Ако искате да го гледате, трябва да напишете в търсачката в основния сайт на Amazon „The man in the high castle“ и да изберете от резултатите втори сезон. Всъщност самата услуга беше достъпна в България през основния сайт на компанията още през лятото преди да бъде официално обявена, стига да сте абонати на Amazon Prime. В техническо отношение платформата на Amazon е най-изпипаната от всички. Както вече писах, дава възможност за сваляне и последващо гледане на съдържание без интернет връзка. Има някои дребни детайли, които внасят пикантност в услугата – например да ви се показват имената на актьорите, които участват в сцената, която наблюдавате в момента. Не на последно място, видеото тръгва отвсякъде без да са необходими допълнителни действия и настройки (при Netflix и HBOGO под Linux има някои особености).

Недостатъкът на Prime Video е ограниченото като количество съдържание, което е достъпно за българските зрители. Оригиналните продукции на Amazon не са чак толкова малко, но поради някаква причина в България могат да се гледат само някои от тях. Изборът от външни филми и сериали също не е особено голям. Компанията прилага дискриминационно ценообразуване, което, въпреки негативния смисъл, с който обикновено е натоварена думата „дискриминация“, всъщност е нещо хубаво. Това означава, че в различните страни абонаментната такса е различна и конкретно за България тя е по-малка, отколкото за САЩ. Освен безплатния тестови период потребителите у нас получават промоционална цена от 3 евро за всеки от първите шест месеца, а след това таксата скача двойно. При все това е по-ниска, отколкото за западните потребители. От друга страна обаче, те получават повече като съдържание. По отношение на локализацията на съдържанието от Amazon са с една идея по-добре от Netflix, защото поне единият от сериалите имаше субтитри на български.

В това отношение HBOGO няма никакви проблеми. Цялото налично съдържание е с български субтитри, а имайки предвид, че то включва почти всички филми и сериали, които са минавали по каналите на HBO през последните години, то не е никак малко. Поне на този етап като съотношение цена/качество това е услугата, която носи най-много потребителска стойност. За разлика от Netflix и Amazon абонаментът за HBOGO става през посредник – кабелен или мобилен оператор. Броят им от падащото меню при регистрацията не беше никак малък, така че вероятно покрива по-голямата част от потенциалните клиенти.

Черешката в тортата от наличните предавания е, естествено, Игра на тронове. Но тъй като тук разглеждаме сериалите от изминалата година, редно е да обърнем внимание на Западен свят. Около сериала впрочем се разшумя достатъчно много и щом четете това, вероятно сте чели отзиви за него в други сайтове. Предполагам и че сте го гледали. Личното ми мнение е, че това е един безспорно добър, но свръхпретенциозен сериал, който, ако не обещава, то загатва за повече, отколкото е в състояние да достави, и това не е част от дизайна, а е бъг в продукцията. И нека към края на обзора да добавя друг цитат – от Уолт Дисни: „По-добре да забавлявам, надявайки се, че хората ще научат нещо, отколкото да образовам хората с надеждата, че ще се забавляват“. В стремежа си да бъде по философски сложен Западен свят на моменти жертва развлекателния елемент, без да отчита ограниченията на формата, в която го прави. Един сериал трудно ще достигне дълбочината на анализ на една книга за философията на съзнанието или за етиката на общуването с изкуствения интелект.

В заключение, отиващата си година бе една добра година за феновете на фантастиката, поне що се отнася до качествени заглавия при сериалите. Надявам се, че следващата ще бъде също толкова добра в това отношение, макар че летвата, трябва да признаем, беше вдигната високо. Интересно ще бъде и как ще се развие пазарът на стрийминг услуги. Началото вече е поставено, остава да видим как и колко бързо ще расте и дали привикналият към безплатните торенти български потребител ще даде на компаниите стимул да ускорят процеса.

Александър Косулиев е доктор по икономика, преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и фен на местния „Дунав“.