Отговорен редактор за публикацията: Поли Муканова.
„Сборище на трубадури“ работи с поети, редактори, издателства и книжарници,
за да ви представи най-доброто от българската и преводната поезия.
Последните стихотворения
* * *
В този свят,
и без това пренаситен от думи,
всеки смята,
че трябва да каже по нещо.
И толкова много до днес е изречено,
че предпочитам
да се явя между вас
мълчаливо.
При целия този шум,
при цялата тази говорилня неспирна
ще бъде обидно
да не ме забележите.
* * *
Аз съществувам.
И осезавам все повече
как обгръща ме реалността
със острите си форми.
Съпротивлявам се на мекотата,
която се домогва тихо
до мислите и действията ми.
Съпротивлявам се
на алчното безветрие,
на бързината, с която слизам
към небитието,
към нереалността…
Здравей,
необходима съпротива!
* * *
Подобно на Гъливер,
през една част от живота си
сред великани живях,
през друга – сред лилипути.
Първите се отнасяха към мене
със снизхождение,
вторите – с раболепие…
Ще намеря ли най-после страната,
където да се огледам
в хора, подобни на мен!…
* * *
Както само старците
помежду си говорят –
и ти, вече старец,
едва сега
разговаряш искрено
с Бога.
* * *
Поезията е нещо повече
от писането на стихове –
тя не се нуждае
непременно от думи.
Тя е мълчанието,
което говори.
* * *
Да, поезията е нежност,
да, борба е поезията,
но всеки стих е само почивка
между две схватки
или две целувки.
* * *
За поета всеки ден е Гергьовден.
И не агне – себе си в жертва принася
ежедневно, на части.
* * *
Върху какъв боклук израстват стиховете –
като цветя…
* * *
Колко сенки в мен се спотайват,
ще узная след като разбера
от колко места съм осветен.
* * *
И отново ще виждам насън
невидяни наяве места и лица…
* * *
Смъртта върви по петите ми
като куче
и чака да я нахраня със себе си.
* * *
Зная, някой ден смъртта
вместо теб ще ме целуне.
* * *
Ти бе моето безсъние,
скоро ще си вечен сън.
* * *
Някой вижда, че пада звезда,
ти – че тази звезда се възнася.
* * *
Едновременно в рая и в ада…
* * *
Заедно с тялото,
разпъваха и душата ми
на всякакви кръстове.
Блъскаха ме всякакви ветрове.
Защо сега се учудвате,
че душата ми е издула платна
и търси нови простори
и нови материци?…
* * *
Къде е погребана птицата,
която пееше в мен?…
* * *
Моят ангел ще се върне,
но дали ще ме познае?…
* * *
Коя ли книга, коя ли плоча или касета
ще намериш до мен
в мига след смъртта ми!
В каква ли картина поглед отправил,
ще е спряло сърцето ми!…
И дали ще запиташ през сълзи тогава:
Красота, ти погуби ли го
или го спаси?…
(Из Отвъдно време: последни стихотворения. Съставител и художник: Роман Кисьов. София: Ерго, 2017.)
Здравко Кисьов е роден на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с град Русе, където е работил като журналист и редактор на литературни издания. Водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на миналия век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“ на сърдитите поети (декември 1962 г.). Член на Съюза на българските писатели (от 1970 г.) и на Съюза на преводачите в България (от 1974 г.). Бил е зам.-председател на Клуба на дейците на културата в Русе. Той е основател и първият председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г., а също така и един от основателите и отговорен редактор на Телевизионния център към БНТ в Русе, както и основател и главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ (1982–1991).
Автор е на поетическите книги: Откровение (1962), Монолози (1966), Покана за песен (1972), Баладичен час (1974), Вътрешен пейзаж (1976), И все сънувам хълм (1976), Необходима болка (1978), Безкрили ангели (1981), Местожителство (1982), Зрение (1984), Отличителен белег (избрано, 1985), Дихание (избрано, 1987), Тайнопис (любовна лирика, 1987), Показания (1990), Ежедневни разпятия (1995), Канон (избрано, 2002), Небесен глас (2002), Обратно време (избрано, 2007) и Отвъдно време: последни стихотворения (посмъртно, 2017). Той е автор и на пътеписната книга за Латвия – Между солена и сладка вода (1977), както и на последната негова книга Рефлексии (2015).
Книги на други езици: Laiks milet (Време за обич) на латвийски език, превод: Ояр Вациетис и Имант Зиедонис (Liesma, Рига, Латвия, 1978), Starp salo udeni un saldudeni (Между солена и сладка вода) на латвийски език, превод: Винифред Краучис, (Liesma, Рига, Латвия, 1980), Czystopis (Светлопис) на полски език, превод: Войчех Галонзка (Miniatura, Краков, Полша, 2007).
Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински, белоруски, литовски, латвийски, естонски, унгарски, словашки, румънски, сръбски, македонски, албански, турски, чувашки…
Книги на Здравко Кисьов се намират в Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други.
Известен е и като преводач на поезия, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Той е съставител и преводач на сборник съвременни латвийски поети, сборник 101 съвременни европейски поети, участия в антологии на полска, словашка, беларуска, руска поезия и други.
Участвал е в редица международни писателски форуми и поетически фестивали.
Удостояван е с високи наши и чуждестранни отличия и награди, сред които: Заслужил за Полската култура (2002), Кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ за особени заслуги към Естония (2009), Международна литературна награда „Тудор Аргези“, Румъния (2011) и др. Почетен гражданин на град Русе (2007).
Почива на 23 януари 2015 г. в Русе, на 78-годишна възраст.
Посетете събитието, посветено на
Здравко Кисьов в Столична библиотека.