Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)
Стефан Георгиев
Зомби апокалипсис
разказ
– Дани, яж си кашата! Хиляди пъти съм ти казвал, че това е най-полезното нещо на света.
– Ама, тате…
– Няма ама, яж!
Дани с неохота зарови лъжицата си в белезникавата субстанция, докато хвърляше кос, обвинителен поглед към баща си.
– Няма да ме разчувстваш. Разбери веднъж завинаги, че един мъж трябва да прави каквото… каквото трябва да прави, независимо дали му харесва или не.
– Ама тя е гадна, тате!
Сам, бащата на Дани, изпъчи гърди и се опита да смрази с поглед непокорното си отроче, което веднага разбра, че този път няма измъкване и започна да се храни.
По едно време момчето изпръхтя и по бялата покривка нападаха пръски овесена каша. Сам едва се сдържа да не зашлеви малкия, който с цялата си наглост се правеше на ударен, гледайки захласнато през панорамния прозорец.
– Дани, ще ти дърпам ушите!
– Тате…
– Веднага да почистиш!
– Тате, едно зомби идва към къщи.
– Ще ти дам аз на теб… – подхвана Сам, после погледна навън и замлъкна. Долната му челюст бавно увисна. По чакълираната алея с вдървена походка крачеше нещо, което определено приличаше на зомби. След като първоначалният шок отмина, Сам се изсмя, и то доста весело. Разбира се в сърцето му веднага бе пропълзял страх, но редом до страха тлееше радостна възбуда. Ще му разправят те на него, че зомбита не съществуват и че в теориите за края на света вярват само глупаците! Да бе, а това дето се тътри по двора, какво е!
Посинялото лице на зомбито бе покрито със засъхнала кръв и мръсотия. Очите му се блещеха страховито, но и някак отчаяно. В този момент Сам си помисли, че е възможно зомбито да е запазило част от разсъдъка си. Защото, колкото и невероятно да изглежда това, физиономията му излъчваше емоции. Сам изтича да си вземе пушката и да предупреди жена си да не излиза от къщата. Всъщност Сузи през последните години толкова се бе омързеливила заради зверското си напълняване, че опасността да излезе бе съвсем минимална.
Сам се прицели. Тогава жалкото подобие на човек протегна ръце напред, сякаш се готвеше да атакува, и започна да издава грозни звуци. Явно гласните му струни вече бяха доста изгнили.
След миг колебание Сам натисна спусъка. Зомбито изрева и отхвръкна назад, размахвайки ръце като кукла, направлявана от несръчен кукловод. Падна по гръб и застина в неестествена поза. В продължение на няколко секунди от устата му излизаха кървави балончета, но пененето бързо престана.
Докато бършеше потното си чело, Сам забеляза, че синът му е излязъл на двора с бухалка за бейзбол в ръце.
– Дани, казах ти да не излизаш! – кресна му той.
– Ама тате, може да имаш нужда от помощ.
– Нали съм ти казвал, че не си силен в мисленето. Прибирай се веднага!
Сам много се изнерви, когато стана ясно, че краят на света няма да се състои. Всички му се подиграваха, дори най-близките му приятели, а той просто се бе постарал да осигури безопасността на семейството си, като преустрои мазето на къщата си в скривалище. Та кой можеше да предположи, че предсказанието на маите няма да се сбъдне? Най-много му се подиграваха онези, които преди се разтреперваха от ужас, щом телевизията започнеше да бълва информация за предсказанието. Навярно и те щяха да си направят скривалища, ако разполагаха с достатъчно пари. Не че финансовите възможности на Сам бяха особено големи – наложи се да ипотекира за втори път къщата, да продаде наследените от дядо му земи, както и любимия си форд мустанг, модел 1971–а. И накрая какво, всичко се оказа кьорфишек.
– Тате, тате, още едно идва! Моля те, застреляй го!
Зомбито се носеше към тях изненадващо бързо. Беше женско и си личеше, че приживе е било доста красиво. Едното му око бе затворено от огромна морава подутина, а бретонът му бе сплъстен от кръв. Кривеше се гротескно на всяка крачка, защото не можеше да сгъва левия си крак в коляното, вероятно заради напредналия процес на трупно вкочанясване.
Сам се притесни, бе възпитан в дух на джентълменство и не му се щеше да стреля по същество от женски пол, пък макар и то да бе неживо. Усетил явно колебанията на баща си, Дани занарежда:
– Тате, не позволявай на тази да ни докопа! Виж я само как злобно гледа! Гръмни я, тате!
В този момент мъртвата красавица се закова на място и впери синьото си око в лежащия изпружен на тревата свой другар. Издаде странен звук, наподобяващ приглушено ръмжене. Размаха юмрук и започна да плещи неразбираемо през окървавените си и подути устни. Голяма част от предните ѝ зъби липсваха.
Неспособността на съществото да изрече дори една дума на английски предопредели съдбата му. Сам вдигна пушката и стреля. Този път мерникът му не бе съвсем точен. Рамото на зомбито цъфна сред фонтан от кръв и ситни парченца натрошени кости.
– Леле! – възкликна Дани и изгледа със страхопочитание пушката на баща си.
В това време неживата забели очи и направи гротескно подобие на пирует, като с мъка успяваше да се задържи на крака. Устните ѝ бяха изкривени в мрачна усмивка. Погледна учудено раната, сякаш бе очаквала всичко да е цветя и рози дори и след зомбясването. Следващият изстрел проби огромна дупка в корема ѝ, но не успя да я повали. Накрая красивото синьо око примигна тъжно и се изцъкли. Зомбито падна тежко по гръб и след две кратки приритвания замря неподвижно. Сам избърса с длан потното си чело и въздъхна.
– Страхотен си, тате! Дали ще дойдат и други?
– Нищо чудно. Да заповядат, ние знаем как да ги посрещнем, нали сине? – отвърна с усмивка Сам и презареди пушката си.
* * *
Патрулният полицай вдигна радиостанцията си и заговори:
– Шефе, станала е катастрофа на шосе 43 близо до фермата на Сам. Шофьорът на микробус, в който са пътували петима имигранти от Източна Европа, е загубил управление и се е блъснал в крайпътно дърво. Има един тежко пострадал и двама по-леко. Очаквам линейката да дойде всеки момент.
– Показания взе ли?
– Шефе, те не говорят английски. Едвам успяха да ми обяснят откъде са.
– Трима пострадали, така ли?
– Да. Тримата са тук, на мястото на произшествието, двама са тръгнали пеш към фермата на Сам да търсят помощ.
Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането: