Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)
Лена Пчеларова
Пророчеството
разказ
Старият жрец беше вбесен. Вбесен до такава степен, че захвърли в ъгъла на храма прекрасния си екземпляр на „Попол Вух“, а със сандала си замери един от учениците, а именно – младшия обсидиан Кумку́, обещавайки му, че ще го прати да копае царевица, вместо да учи, да види хубаво ли е. Значи, древните мъдреци са се потрудили да ни оставят прекрасен, точен и гениално съставен календар, благодарение на който знаем кога да принасяме жертви, кога да садим боб, кога да очакваме дъжд, а кога суша и кога земетресение, затъмнение или друга напаст някаква. От нас се очаква само да овладеем добре математиката, астрономията и другите точни науки и да продължим делото на великите древни, предричайки бъдещите събития в помощ и на владетеля, и на занаятчията, и на земеделеца. Само това! Много ли е? Трудно ли е? А? А глупавият, ленив и невежествен Кумку́ пак е объркал сметките и според неговите неграмотни драскулки излиза, че светът ще свърши на тринадесетия четиривек, ден 4-ти от Ахав, 3-то число на месец К’анк’ин, или ще се случи това на 21.12.2012, а какво означават тези йероглифи, о, тринайсет небеса, никой не знае и най-малко от всички лишеният от способности, мързелив и откровено тъп младши обсидиан, недостоен да носи тази, а и каквато и да е друга титла. На царевицата! Да върви да копа и толкоз!
Младият Кумку́ също бе вбесен. До такава степен, че му идеше да удуши учителя, да стъпче короната му от пера и да разкъса скъпата му памучна дреха, но седеше на колене, с наведена глава и, опитвайки се да не слуша потока от ругатни, разглеждаше сандала, с който току-що бе замерен. Хубава вещ, дума да няма, старият смръдльо обича да се издокарва. Чифт такива сандали струват около 200 кафеени зърна или два роба в цветущо здраве. Ами перата, с които е украсил гърбоносата си физиономия? Ако имаше поне едно такова, Кумку́ би го подарил на момичето, което миеше подовете в храма, и тогава може би…
Хм, а колкото до изчисленията му, каква вина има той? Ами така излиза, че светът ще свърши на 21.12.2012 г., каквото и да означава това. Той, Кумку́, нито знае, нито му пука! Всичкото, което знае, е, че докато учи за жрец, не копае царевица, а ако успее да изкласи, няма и да копае. Тази наука му е достатъчна. Само дето е много сложна пустата математика и изчисленията му понякога се получават странни. Е, все ще се оправи някак! Наистина с това предричане на края на света се пооля малко, ама… Ама той дори въобще не възнамеряваше да го предрича. Просто за след тази дата си беше загубил пищовите и нямаше откъде да препише, а трябваше все пак да излезе от положението, нали?
След сандала към него полетя и последното му пророчество, стегнато навито на руло.
– Донеси ми сандала! – произнесе уморено старият жрец. – И книгата! А това – Той посочи злополучното контролно упражнение. – Ако още веднъж ми представиш нещо подобно, неграмотнико, ще бъдеш женен за мотиката до края на безсмисления си живот. На царевицата!
Кумку́ поднесе почтително, с угодническа усмивка сандала и книгата, взе си контролното и побърза да излезе. Огледа любознателно и подробно задните части на момичето, което метеше пода на храма, съжали, че няма нищо, което да ѝ подари, за да бъде мила с него, и се повлече към изхода, обмисляйки дали някой от приятелите му не би разделил с него кратунка пулке. И докато вървеше покрай стената, пъхна небрежно ненужното вече пророчество в тесния процеп между два камъка и моментално забрави за него.
* * *
„В древния календар на маите се посочва, че на 21 декември 2012 г. ще настъпи краят на света.“
Дълбокият, добре школуван глас на диктора звучеше приятно, дори ако новините не бяха добри, а тази новина беше любимата ѝ, защото плашеше мъжа ѝ до смърт! Тоест буквално до смърт, та нали копелето умря. Помина се, гушна букета, ритна камбаната! Ха! И ако си въобразява, че тя ще страда! Нека страда оная, сътрудничката му, с която си сътрудничеха най-вече в кревата. Още повече, че има добър повод за рев тая мърла. Старият извратеняк се гътна, преди да успее да промени завещанието си.
Беше толкова лесно! Случи се, когато старият пън я заведе на сватбено пътешествие на Юкатан. И вместо да се излежава на плажа в едва забележими бикини и да обира мъжките погледи, тя бе принудена да разглежда някакъв си Чичен Ица, огромна купчина камънаци, обрасли с трева. Докато съпругът разказваше скучни и никому ненужни истории за маите, които били супер умни, обаче въобще не им дошло на ум да измислят колелото, моля ви се, тя се озърташе с надеждата да се развлече поне малко. Загледа се след един атлетичен младеж по потник и мечтателно прокара език по устните си. Ех, ако беше сама…
Току над рамото му, в процепа между два камъка, като че имаше нещо. Тя се приближи, преструвайки се, че разглежда стената, пъхна пръсти в процепа и измъкна някакъв пергамент ли, папирус ли, изпъстрен със странни знаци и рисунки. Изглеждаше древен. Бързо се огледа, стисна го в шепа и го пъхна под блузата си. Може пък и да струва нещо, кой знае!
* * *
След завръщането им тя продаде манускрипта на първия попаднал ѝ антиквар, а само след няколко месеца вестниците гръмнаха: „Пророчеството на маите! Краят на света ще настъпи на 21 декември 2012 г.“
Ех, само ако не беше прибързала!…
А след още месец съпругът ѝ, повярвал в пророчеството и близката смърт, уплашен и със слабо сърце, умря скоропостижно в леглото на усърдната си сътрудничка.
Датата беше 21.12.2012 г.
22.01.2013 г.
– Краят на света! – усмихна се интересната млада жена с черен, дълбоко изрязан бански костюм, черни очила и черна кадифена панделка около врата. – Добре, че свърши, и без това не ми харесваше!
И притисна бедрото си до крака на лежащия до нея младеж, прокара пръсти през косата му и обърна главата му към себе си, за да види яркосините му като морето очи. Засмя се и каза:
– Е, не може пък всичко да ми е черно, ако и да съм вдовица!
Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането: