Библиотека Поезия

Поезия от Инна Ангелова

 

Отговорен редактор за публикацията: Богдана Тепавичарова

 

 

Инна Ангелова

Лято през декември

стихове

 

 

* * *

 

В дома
на покойника
се мълчи.
Аз влизам
и високо
се смея.

А ти ме
гледаш с
онези очи,
с които вчера
ме съблече
на кея.

В дома
на покойника
жените плачат,
мъжете смирено
накланят
глави.

А ние с теб
по детски
се гоним
и в килера
търсим сладко
от вишни.

 

 

Нирвана

 

Облизвам ти
задръжките.
Разлеждам ги.
Оголвам те
до безтегловност

СТОН

Завързвам те
с верига
от фантазии.
Пулсираме!
Ще изригне

АТОМ

Затварям те
в решетка
от хормони.
Тежка съм ти,
издишаш ме

в наслада

И когато
поемаш дъх-
отново-
ще ми сричаш
името

НИРВАНА

 

 

Лято през декември

 

През декември
ще искам
да е лято-
да танцувам
със слънчевите
лъчи

Да търся в
ситния пясък
изгубеното злато-
вечер да се
влюбвам в
няколко луни

През декември
ще искам да
гоня пеперуди
и да ядосам
кошер с пчели

Да се скрия
в поляна от
лавандули-
там да намеря
твоите очи

 

 

Тя издишаше ангели

 

Тя просто издишаше ангели,
нощем, когато всичко е мъртво.
Не беше глупава, не вярваше в мечтатели,
бягаше от себе си преди да се е съмнало.

Обичаше да прави любов… с дъха си
и да обладава страховете си.
Да бичува до болка вградените спомени
и да изрича най-жестоките клетви.

Тя просто издишаше свободата си,
знаеше, че пак ще се върнеш.
За да можеш наново да дълбаеш съня й,
а после като непозната да я плюеш..

Тя просто разнищваше хоругвите
с оловен поглед драскаше платната им.
И рисуваше отново очите ти лошите,
без ореоли, без измислици. Само живота.

 

 

Капан за сънища

 

Ще изляза
от вкъщи
в 9 без 5
и ще тръгна
след капана
за сънища

Ще изляза
без пижама
и пантофи,
ще се разходя
по канелени
пътища

А дори не
обичам канела,
но сънищата ми
миришат
на нея

А с капана
се гониме бясно
и не усещам
как в съня си
истерично се смея

 

 

Стая

 

Стаята-спомен
е същата.
Почти.
Прашасали мебели
в средата
куп мечти.

Присъстват духом-
усещат се-
две души-
докосват се, смеят се
между
четири стени.

Стара история
на ново
разказана-
парфюм, цигари,
водка, червило
размазано…

Същата стая
с променени
съдби.
Афери, раздели,
писъци и
нови тъги…

 
 


снимка
Инна Ангелова

Инна Ангелова е на 27 години. Завършила е Софийския университет с две специалности – бакалавър „Българска филология“ и магистър „Творческо писане“. Харесва литературата от малка – най-много класическата руска, френска и английска. Обича да пише предимно поезия. Дамян Дамянов е любимият ѝ български поет. Като най-голям успех, свързан със следването ѝ, определя реализирането на разказа ми „Филм за възрастни“ като постановка в театър-лаборатория „Алма Алтер“ на Софийския университет.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.