Библиотека Поезия

Поезия от Инна Ангелова

 

Отговорен редактор за публикацията: Богдана Тепавичарова

 

 

Инна Ангелова

Лято през декември

стихове

 

 

* * *

 

В дома
на покойника
се мълчи.
Аз влизам
и високо
се смея.

А ти ме
гледаш с
онези очи,
с които вчера
ме съблече
на кея.

В дома
на покойника
жените плачат,
мъжете смирено
накланят
глави.

А ние с теб
по детски
се гоним
и в килера
търсим сладко
от вишни.

 

 

Нирвана

 

Облизвам ти
задръжките.
Разлеждам ги.
Оголвам те
до безтегловност

СТОН

Завързвам те
с верига
от фантазии.
Пулсираме!
Ще изригне

АТОМ

Затварям те
в решетка
от хормони.
Тежка съм ти,
издишаш ме

в наслада

И когато
поемаш дъх-
отново-
ще ми сричаш
името

НИРВАНА

 

 

Лято през декември

 

През декември
ще искам
да е лято-
да танцувам
със слънчевите
лъчи

Да търся в
ситния пясък
изгубеното злато-
вечер да се
влюбвам в
няколко луни

През декември
ще искам да
гоня пеперуди
и да ядосам
кошер с пчели

Да се скрия
в поляна от
лавандули-
там да намеря
твоите очи

 

 

Тя издишаше ангели

 

Тя просто издишаше ангели,
нощем, когато всичко е мъртво.
Не беше глупава, не вярваше в мечтатели,
бягаше от себе си преди да се е съмнало.

Обичаше да прави любов… с дъха си
и да обладава страховете си.
Да бичува до болка вградените спомени
и да изрича най-жестоките клетви.

Тя просто издишаше свободата си,
знаеше, че пак ще се върнеш.
За да можеш наново да дълбаеш съня й,
а после като непозната да я плюеш..

Тя просто разнищваше хоругвите
с оловен поглед драскаше платната им.
И рисуваше отново очите ти лошите,
без ореоли, без измислици. Само живота.

 

 

Капан за сънища

 

Ще изляза
от вкъщи
в 9 без 5
и ще тръгна
след капана
за сънища

Ще изляза
без пижама
и пантофи,
ще се разходя
по канелени
пътища

А дори не
обичам канела,
но сънищата ми
миришат
на нея

А с капана
се гониме бясно
и не усещам
как в съня си
истерично се смея

 

 

Стая

 

Стаята-спомен
е същата.
Почти.
Прашасали мебели
в средата
куп мечти.

Присъстват духом-
усещат се-
две души-
докосват се, смеят се
между
четири стени.

Стара история
на ново
разказана-
парфюм, цигари,
водка, червило
размазано…

Същата стая
с променени
съдби.
Афери, раздели,
писъци и
нови тъги…

 
 


снимка
Инна Ангелова

Инна Ангелова е на 27 години. Завършила е Софийския университет с две специалности – бакалавър „Българска филология“ и магистър „Творческо писане“. Харесва литературата от малка – най-много класическата руска, френска и английска. Обича да пише предимно поезия. Дамян Дамянов е любимият ѝ български поет. Като най-голям успех, свързан със следването ѝ, определя реализирането на разказа ми „Филм за възрастни“ като постановка в театър-лаборатория „Алма Алтер“ на Софийския университет.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.