Библиотека Преводни разкази

НЛО – протокол за едно отвличане, от Ерик Симон (преводен разказ)

cat bomb
НЛО – протокол за едно отвличане

 

 

Ерик Симон

НЛО – протокол за едно отвличане

фантастичен разказ

 

Записан от дежурния от четиридесет и шести полицейски участък

Откъде да знам с колко очи е било извънземното? Аз даже не можах да го видя зеления смотаняк като хората. Дали е бил какво? Не, не съм видял, че е зелен, беше с ня’къв костюм, такъв един сребрист, с черно. Или със синьо? Ама те извънземните винаги са зелени, ’секи го знае. Много ясно, че беше мъжки. Откъде…? Ма нали ви казах! Еми, хубаво, ще започна пак отначало. Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването.

Значи, както вече ви казах, така се бях изнервил, че не ме пуснаха в Мегадром, педалите, да, в дискотеката. Кое какво е – дискотеката ли? Аха. Не, педалите нямат нищо общо с НЛО. И нямам предвид ония в колите, ами… извънземните? Защо пък извънземни? Бяха си съвсем обикновени хора, само че не от точните, а някакви зомбирани, ’щото не искаха да ни пуснат. Значи, стоя си аз пред Мегадром, сам, авера ми го пуснаха само ’щото изглежда по-голям. Така де, той си е по-голям, на петнайсет е. Там по това време и трамвай не минава – в събота вечер не вървят, че много ги чупят. Зат’ва фанах напряко през полето към другата спирка. Ей, нямаше край! И една тъмница, само прожекторите от Мегадром фърляха малко светлинка, ама нагоре.

Е, и тогава до едни храсти гледам НЛО-то. Малко, плоско, кръгло, на три крака. Не бе, НЛО-то. Извънземният стърчеше малко по-настрани и пикаеше. Ами то си се чува. Бе нали ви казах, мъжки беше.

Нямам представа. Може да е видял прожекторите и да ги е взел за някакъв сигнал… Във всеки случай – той е там, НЛО-то е тук, а люкът му зяпа отворен. Пич, викам си, е т’ва ти е шансът! Това да не ти е някое издухано рено или голф, дето най-много да им се изкефиш, като ги излашкаш със ’сичка сила в някое дърво. Спайдър беше добарал веднъж едно порше, обаче ’сички тия прехвалени глезотии не струват пред НЛО-то! И аз, значи, паля със сто и хоп – вътре. Беше пълно с копчета, екрани, ръчки, зат’ва първо заблъсках по всички червени копчета, ама нищо не стана. Тогава видях едно самотно копче до люка, фраснах го със ’сичка сила и люкът се хлопна баш под носа на извънземното.

Не бе, не съм му видял носа, нито пък с колко очи е, навън си беше яко тъмно, а в НЛО-то светеше, и вие нищо нямаше да видите. Добре де, във всеки случай аз не видях.

НЛО-то веднага фръкна, сигурно е запомнило кои копчета натисках преди това. Не, естествено, че не съм забелязал! Нито пък видях нещо друго. По екраните имаше само няк’ви тъпотии, нямаше звездни карти или нещо такова. Освен при старта не се усещаше никакво движение, не е като по филмите, дето космическите кораби винаги се накланят, като ’зимат завоите. А и кормило нямаше, поне няк’ъв джойстик. Абе като цяло въобще не беше кеф, с часове дремах в тоя нужник, докато не слязох тука при вас. Чист късмет, че поне говорите български, че иначе… Никога повече няма да пипна чуждо НЛО, заклевам се.

Извънземния? Какво да прави? Сигурно още стърчи пред Мегадром. А него може и да са го пуснали, педалите. Не, изобщо не беше като вас. Изключено. Беше много по-малък, няма и два метра, и освен това беше само с два крака.

Еми да, къде иначе да ида като ме напъне?

Хехе, аз съм малолетен бе, нищо не можете да ми направите! Ама как така малолетните трябва да са по инкубаторите? Вижте, имайте предвид, че за пръв път крада кола? Знам много добре, че трябва да ме пуснете. Не! Аз…

Аз… оф… искам веднага да се обадя вкъщи. Искам да говоря с адвоката ми.

 

Превод от немски: Стоян Христов, 2018

 

 

Ерик Симон © 2003
Protokoll einer UFO-Entführung

 


Снимка: БГ-Фантастика
Ерик Симон

Ерик Симон (р. 1950 в Дрезден) е немски писател на фантастика, издател, редактор и преводач.
Като автор Ерик Симон предпочита късите разкази. Негови истории са се появявали в различни списания, антологии, в съвместни и самостоятелни сборници. На български е издаван единствено сборникът „Чужди звезди“ (1979) в рамките на поредицата Библиотека „Галактика“. Основен преводач и популяризатор на произведенията на братя Стругацки сред читателската аудитория в ГДР, а по-късно и автор на немските преводи на романите на Анджей Сапковски, Върнър Винж, Тери Пратчет и много други.
Многократен носител на различни литературни отличия, включително и на наградата на името на Курд Ласвиц. Негови книги са превеждани на полски, шведски и чешки, а отделни произведения и на още 12 други езика. Автор е на 6 тома събрани съчинения, издадени от издателствата „Шайол“ и „Голконда“.
Дългогодишен приятел на България и почитател на българската фантастика. Съставител и издател на немския сборник „Звезден метал“, който съдържа къси фантастични разкази от български автори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.