Стефан Георгиев
Кражбата на един сън
разказ
Лъчите шарят по лицето по определена от компютър схема. На едни места се задържат повече, на други – по-малко. Плътта не се нагрява, но костите под нея вече леко са се размекнали. Скоро ще станат податливи на обработка, и точно това е целта. Скоро ще може да започне истинската работа.
По скулите вече барабанят миниатюрни чукчета. Силата на ударите постоянно се променя, тя е съобразена с множество фактори. Място за грешки няма. Нужни са часове лицевата част на черепа на жената да бъде приведена в зададената предварително форма.
После идва ред на зъбите. Но при тях нещата са прости – тук-там изпилване, тук-там подмяна и всичко заспива.
Хрущялът на носа бива изрязан и свит отвътре с помощта на роботи с големина на оризово зърно.
Пресъздаването на формата на черепа е най-рисковата процедура. Преди години, когато технологията все още е била в процес на доусъвършенстване, дори е имало смъртни случаи. Техниците поставят главата на жената в нещо като каска. Следва ново облъчване, като едновременно с него бива упражняван натиск. Тилната, слепоочната и теменната кост претърпяват несъществени, но напълно достатъчни промени.
След още няколко корекции жената се сдобива с желания от нея череп. Основата, така да се каже, е налице. Но трябва да се свърши още много работа, за да е съответствието пълно.
* * *
Бетани Ворачек видя за пръв път Звездата по телевизията. Тогава бе на шестнайсет години. Веднага се влюби, този мъж ѝ се виждаше съвършен. Всичко у него ѝ харесваше, като се почне от начина, по който държеше микрофона и гърления му глас, и се стигне до политическите му възгледи. Той имаше невероятна харизма, дори за музикант от неговия калибър.
Няколко седмици по-късно отиде на негов концерт и едва не припадна от вълнение, когато хвърленото от него кенче от бира се озова в ръката ѝ. Винаги щеше да го пази, за нея то си остана прекрасен спомен.
Бетани рядко пропускаше негов концерт, макар че родителите ѝ се опитваха със забрани да турят точка на това вманиачаване. Бяха се притеснили, че дъщеря им е чалната. Бетани обаче отстояваше своето и не след дълго дойде великият момент, когато докосна идола си, докато той ѝ даваше автограф. Отблизо изглеждаше още по-впечатляващ. После я хвана яд, че си глътна езика и не успя да му каже нищо. Колко хубаво щеше да е да може да разговаря с него! Само като си помислеше за това, коленете ѝ омекваха, а в слабините ѝ се разливаше топла вълна. Съмняваше се, че е възможно след време да се влюби в друг мъж. Бе обсебена. И това състояние продължаваше вече години наред.
***
Иглите бодат лицето, прониквайки под кожата. Добавят мазнини, където е нужно, и отнемат, където има излишък. По-важна е обработката на стотиците лицеви мускули. След кратка почивка, за да могат нервните окончания да се възстановят, няколко наноробота се шмугват под кожата и започват да правят фини разрези в мускулите. Всичко трябва да е еднакво, до последното мускулно влакно. За слепване се използва специално лепило с органичен произход. Дори създаването на специфичната трапчинка не успява да затрудни машинките.
Извайването на желаните уши изисква сериозно намачкване на хрущялите при висока температура, но приключва сравнително бързо.
Пациентката не усеща нищо, защото е под упойка, а след като се събуди, вероятно ще се оплаква само от сърбеж и леки крампи. Но дискомфортът ще отмине бързо, за няколко дена.
Следва дезинфекция на раничките и вторият етап от модификацията е приключен.
* * *
Добрите оценки по биология позволиха на Бетани да се запише в колеж за медицински сестри. Обучението продължи три години. После тя кандидатства на четири места за работа, приеха я и на четирите. Естествено, избра позицията с най-добро заплащане – частната клиника „Джърмейн“, която бе известна с това, че връща към нормален живот хора, страдащи от зависимости. Там цените бяха солени, но пък обслужването и използваната техника бяха на висота.
Бетани харесваше работата си. Е, понякога ѝ ставаше досадно от лиготиите на пациентите, но това не бе болка за умиране. Банковата ѝ сметка бързо набъбваше.
Една събота, по време на нейната смяна, за лечение бе приет не кой да е, а Звездата. Бе блед и имаше огромни кръгове под очите. Бетани си помисли, че сърцето ѝ ще изхвръкне от гърдите. Но успя да го заговори, макар и със заекване. Обясни му, че е негова фенка и че ходи на всички негови концерти. Той благоволи да се усмихне, но си личеше, че му е досадно. Такива са те, знаменитостите.
Оказа се, че човекът години наред е злоупотребявал с наркотици и алкохол и че има проблеми с жлъчката и панкреаса. От постоянния стрес покрай работата си бе развил тревожно разстройство и инсомния. Бетани се зарече да направи каквото е по силите ѝ да му помогне . Макар и преминала тийнейджърските години, тя все още бе влюбена в него. Започна да изгражда стратегии за сближаване. Мечтаеше да спечели сърцето му.
Но той не проявяваше желание да общува с никого. Бе се затворил в себе си. Щом свършеха процедурите, се прибираше в стаята си. Дори заръчваше да му носят обедите и вечерите там.
Бетани Ворачек нямаше намерение да вдига бялото знаме, още по-малко пък сега, когато щастието бе толкова близо. Трябваше просто да направи така, че житейските им пътища да се пресекат в една точка – точката на любовта.
* * *
По кожата на лицето пълзят малки дванайсетокраки роботи, наподобяващи паяци. Те отстраняват или добавят дефекти, в зависимост от това какви са изискванията. След лекото избелване на кожата с химикали идва ред на работата по лицевото окосмяване. Леко изтъняване и извиване на веждите, корекция на миглите и премахване на излишните косъмчета над горната устна.
Цветът на очите може да се докара с обикновени лещи, но клиентката е заявила, че държи на трайно боядисване. Стромата и двата слоя ретинови клетки получават нужните пигменти по химически път.
Остава само косата. Изправянето и оцветяването е лесна задача, с която може да се справи всеки фризьор, но в случая се прави промяна в меланина, за да бъде всичко естествено.
Само за някакви си седем часа двайсет и една годишната медицинска сестра Бетани Ворачек се е сдобила с нова, напълно естествена визия. Не е нито по-красива, нито по-грозна, просто е различна. Разбира се, дори майка ѝ няма да може да я познае, ако я гледа в лицето.
* * *
Осъзнавайки, че няма да може да се сближи със Звездата по традиционните начини, Бетани Ворачек се разрови в базата данни на болницата. Тя бе на „ти“ с компютрите и лесно се сдоби с достъп. Информацията за физическото му състояние не ѝ бе от полза, но тази за психическото извика в главата ѝ няколко идеи. Накрая тя се спря на записите, направени от програмата за следене на сънища „Хипнос“. Там имаше както статични образи, така и кратки клипчета на това, което е виждал той в сънища си. Част от материалите бяха неясни, но имаше и образи с кристална чистота, сякаш направени от професионален фотограф. На Бетани тази визуализация ѝ се стори адски интересна.
Оказа се, че най-големите кошмари на Звездата са свързани с професията му. Там той ту губеше гласа си по време на концерт, ту го хващаше разстройство, докато дава автографи на фенове. Имаше и безброй идиотщини, родени явно от надрусан мозък, като например мадами с крака, започващи от подмишниците. Повечето неща бяха цветни.
Почти във всеки сън се появяваше образът на една млада симпатична тъмнокоса жена. Не бе някое от гаджетата му – благодарение на медиите Бетани ги познаваше по физиономии всичките, – затова тя реши, че става въпрос за негов идеал, или може би за ученическа любов… или за някоя, която не е откликнала на чувствата му, но последното ѝ се виждаше малко вероятно. Идеята да се превъплъти във въпросната дама дойде съвсем естествено – просто нищо по-смислено не успя да измисли.
Бетани можеше да си позволи промяната – беше натрупала доста пари благодарение на добрата си работа. Налагаше се да ползва услугите на медицинско заведение, разполагащо със системата „Янус“, която извършва комплексни корекции на лицето. Намери такова и се записа за процедурата. Разбира се, трябваше да информира сегашните си работодатели и да смени снимката в личната си карта.
Образите, които бе откраднала от „Хипнос“, щяха да послужат на „Янус“ като образец. Бетани се притесняваше дали синхронизирането ще се получи, но се оказа, че проблем няма. Лесно можеше да бъде превърната в жената от сънищата на Звездата. Бетани тръпнеше от вълнение, но и се тревожеше. Тялото ѝ щеше да си остане същото. Не че то бе лошо, много хубаво бе даже, по мнението на мнозина мъже, но ако не отговаряше на неговите предпочитания… еднаквостта в лицето можеше да не е достатъчна! Не ѝ се мислеше за тънкости като поведение, манталитет, чувствителност и интелект. Тях нямаше как да промени, а и се съмняваше, че за мъж като него външността не е от първостепенно значение. Имаше и нещо друго. Служителите, които работеха с „Хипнос“, виждайки новия ѝ външен вид, щяха веднага да се досетят кои образи са използвани за модел. Вероятно щяха да я уволнят от болницата!
Но Бетани бе готова да рискува, за да спечели сърцето на Звездата. Щеше да се превърне в жената на мечтите му. При тази мисъл сърцето ѝ изпърхваше в гърдите.
* * *
Чувстваше се неловко първия работен ден след промяната. Хора, с които бе близка, не можаха да я познаят. Шефовете я гледаха странно, част от пациентите си мислеха, че е назначена нова сестра. Но всичко щеше да се оправи с времето. Важното бе Той как щеше да реагира. Бетани бе запланувала до отиде в стаята му в ранния следобед, когато обикновено всичко бе спокойно.
* * *
Сърцето ѝ забумка при мисълта, че от великия момент я делят секунди. Ръката ѝ потреперваше върху дръжката на вратата. От нервното напрежение леко ѝ се виеше свят.
Всичко щеше да е наред. Нямаше място за притеснения.
Сега!
Отвори вратата и пристъпи плахо в стаята.
Той се бе отпуснал в един фотьойл и гледаше филм. Нацупи устни, чувайки, че е влязъл някой. Бавно се извърна, готов да отправи хаплива забележка към натрапника. Очите му бавно се разшириха, тялото му видимо се напрегна. Примигна, после тръсна глава като мокър пес и отново фиксира погледа си в Бетани.
Разтреперан, скочи от леглото и се спусна към нея, протегнал ръце. По бузите му се стичаха сълзи. Миг по-късно Бетани се озова в обятията му. Най-сетне! Имаше чувството, че се разтапя от удоволствие. Искаше ѝ се този миг на блаженство да се разтегне до безкрайност.
Той я притисна силно към себе си и прошепна в ухото ѝ:
– Мамо, ти се върна, знаех, че ще се върнеш, знаех! Заедно, пак сме заедно!
Бетани се скова. Мозъкът ѝ се мъчеше да осмисли чутото. Опита да се отскубне от него, но хватката му бе желязна.
После настана суматоха. Отнякъде се появи лекар, който викна:
– Хей, идиотке, защо си се направила на майка му! Само това ни липсваше! Как можа! Човекът си има предостатъчно проблеми, а сега и… Да се махаш веднага оттук!
Бетани успя някак си да се измъкне от ръцете му, но той отново я сграбчи.
– Мамо, не си тръгвай, не мога без теб!
Лекарят се плесна по челото и се защура из коридора. Бързо се окопити и извика на помощ санитари. Бетани вече пищеше от ужас, стисната сякаш в челюсти на менгеме.
Санитарите положиха доста усилия, за да отърват хлипащата жално Бетани. Кичур от косата ѝ остава в ръцете на Звездата, който започна да буйства и се наложи да бъде упоен.
Разплакана, Бетани побягна по коридора. Не искаше друго, освен да се махне колкото се може по-бързо от това място на грандиозен провал. Не искаше никога повече да вижда Звездата. Случилото се току-що бе изтрило чувствата ѝ като с магическа гумичка.
* * *
Директорът на клиника „Джърмейн“ изгледа пренебрежително седящата пред него Бетани Ворачек, която потъркваше подутата си китка и хапеше нервно устни.
– Какво, пострадахте ли?
– Аз… докато санитарите…
– Съжалявам, но си го търсехте. Много глупаво от ваша страна да се направите на майка му.
– Не знаех, че тази жена му е майка. Тя изглежда толкова млада…
– Естествено, че не сте знаели. Целта ви е била да го съблазните, така ли?
– Исках да му се харесам. Мислех…
– Добре, добре, да оставим това.
– Предполагам, сте наясно, че сме в правото си да ви уволним и да ви съдим заради множеството нарушения.
– Да – отвърна Бетани и сведе виновно глава.
– Стореното от вас доведе до влошаването на психическото състояние на пациента. Много сме разтревожени. Съществува опасност репутацията на клиниката да пострада.
Бетани мълчеше.
– Имам едно предложение към вас. Ако влезете в ролята на негова майка, ще проявим благосклонност към вас.
Тя вдигна стреснато глава.
– Как така? Защо? Аз не искам…
– Изобщо не ме интересува какво искате и какво не искате. Обяснявам накратко. Майка му е загинала при автомобилна катастрофа съвсем млада. Той дълго време се е опитвал да се справи с този удар на съдбата. Но явно все още не е успял. Тя е била най-близкият му човек. Образът ѝ, както много добре знаете, е вкоренен дълбоко в съзнанието му. Той има нужда от майка, още повече сега, когато е видял копието, във ваше лице. Решихме да му предоставим майка. Вярваме, че това ще се отрази добре на психиката му.
– Но той не може да не се досеща…
– Досеща се, разбира се, че сте обикновен фалшификат, но не му пука. Иска ви близо до себе си. Ще ви обучим как да се държите с него. Трябва да се научите да играете добре ролята. Той ще помага. И запомнете, той иска майка, не гадже, не съпруга, не любовница, не проститутка. Това трябва да си го набиете в главата. Всъщност умеете ли да готвите?
– Не, не, не искам да се забърквам в такова нещо. Аз да не съм актриса! Махам се от клиниката, и това е!
Директорът сбърчи вежди.
– При това положение, ще се наложи да ви съдим. Той също заяви, че ще ви съди за причинени морални щети, ако не му играете по свирката. Адвокатите са готови да отправят искове за милиони долари. Нищо чудно и в затвора да попаднете, като се има предвид, че сте крали информация от базата данни.
Бетани се разплака.
– Е, стига де! Ще бъде интересно. Това е нов вид терапия. Съживяване, така да се каже, на мъртвец в името на психическото здраве на нашия пациент. Ето, избършете си очите. Вдругиден искам да сте на линия за репетициите, ще наемем инструктор по актьорско майсторство. А, щях да забравя, трябва да си смените гардероба. Той държи да се обличате малко по-старомодно.
Стефан Георгиев е роден през 1972 г. в град София. Завършил е Строителен техникум „Христо Ботев“ и Университета за национално и световно стопанство, специалност „Икономика и управление на индустрията“. От 2005 г. работи като преводач на свободна практика от английски. Превел е около 30 книги художествена и икономическа литература. През 2013 г. започва да пише разкази, предимно в жанровете фантастика и хорър. Участва в редица литературни конкурси, като има десетина предни класирания, включително едно трето и едно четвърто място в конкурсите на името на Агоп Мелконян. Негови разкази са публикувани в сборниците на издателство „Гаяна“ „По крилете на гарвана“ и „451 градуса по Бредбъри“, в сборниците „Часовниковата кула“, „Машина за истории“, „Русе– град на мостове“ и „Първият контакт“, и в списание „Дракус“.