Разказът излиза за пръв път в електронния брой на сп. „Сборище на трубадури“, Год. 11, Бр. 12
и е част от чисто новия сборник на Райна Маркова.

 

 

 

Райна Маркова

Короната и маската

разказ

 

11 март

Днес трябваше да съм в Бергамо за кинофестивала, но го отмениха. Аз съм в Прага. Паниката е стигнала и дотук, макар и в по-меки форми. Сега обявиха, че тези, които се връщат от чумосаните територии и не преминат през двуседмична карантина, ще бъдат глобявани със 100 хиляди евро! Билетите ми, картите и пропуските ми за разни клубове, опери, театри, казина, шапита, кина, сауни, фитнес-зали с бясна скорост се превръщат в ланшна шума, а аз, Волчек, от арбитър на изящното – в тиква. На фона на апокалипсиса притесненията ми, че тази година няма да има нито кино в Кан, нито карнавал във Венеция, да не говорим за Пасха на площад Свети Петър, са направо смехотворни, но в едно съм сигурен: докато тази обречена планета се гърчи в танца на смъртта, в Родината ще продължават да празнуват годишнини от идването на Бащицата на власт, а медиите да цитират Ванга.

 

13 март

Днес ми изгоря първо билетът за Милано, а после и този за Рим. Тук, в Прага, спря фестивалът за документално кино, за който трябваше да пиша, а после отмениха и фестивала с ретроспектива на Офюлс, и операта на Абрамович в Мюнхен. След тези поражения мислех утре да се утеша във филхармонията с Трагическата симфония на Малер, но били отменили и нея.

В момента повече от всичко на света ми се ще да се намирам в красиво примрялата в агонията си Венеция, но вместо това съм се запътил към Староместския площад, където спешно възстановяват Чумния стълб. Засега са положили само пиедестала. Скоро върху него ще набучат и гигантската колона с изваяние на Богородица, но праведните хора вече се тълпят наоколо и се молят. Падам и аз на колене да моля Застъпницата „за здравие“ на Бащицата, защото краят на света е близо и трябва да се правят богоугодни неща.

 

14 март

От днес е вече забранена появата на обществени места без маска, така че се налага да попрегледам колекцията си. Коя да избера, за да е в съответствие с драматизма на ситуацията? Тибетската маска на Яма, кабуки-маската или тази от Камерун? Маската на Червената смърт или вълчата, от Хайда? А може би венецианската, на чумния доктор? Или все пак тази на Прилепа? И без това Прага винаги е била един гигантски оперетен театър.

 

15 март

Затворени са всички театри по света. Затворени са всички ресторанти, всички музеи и всички училища. Италия цялата е затворена. Не знам как е във Финландия и в Монголия, но в Британия старателно се правят, че вирус няма. Чувам, че са им пълни всички стадиони. Затова пък Тръмп забранил полетите от Европа – освен тези от Британия!

Познат анестезиолог от Мадрид ми разказа, че на извънреден курс за повишаване на квалификацията им съобщили прогноза за 100 милиона инфектирани в Европа до края на месеца.

„Глобалната пенсионна реформа в ход“ – пошегува се друг познат, музикант от Ню Йорк, но последното, което чух от него, бе, че улиците внезапно се опразнили и само луди и пияни скитници се щурали из пустия град, докато канските им крясъци отеквали зловещо в лунната нощ. Не съм го виждал от седмица, така че започвам да се питам, дали и той не лежи вече в някоя морга или дрон заснема заравянето му в общ гроб насред Сентръл парк.

Светът се е обърнал с главата надолу и аз смело мога да кажа, че никога не съм виждал нищо подобно. Само в Родината всичко си е постарому и всички са спокойни, защото новата врачка на властта, Баяна, казала, че аурата на Бащицата държи corona-та надалеч. И изобщо – какъв ти там вирус? От Йерусалим са докарали мощите на пророка свети Пандемоний и вярващите извили безкрайни опашки, да ги целуват. А по медиите освен Баяна върлуват и други хтонически персонажи. Ей го на, Спиртосания Дракон, богослова! Папа Франциск отмени традиционната неделна служба, но според нашия опасност няма. Истинският вярващ не се бои, казва той. То истинският вярващ няма защо и да се мие. Той си е чист, нали е кръщаван! Стигне ли вирусът до Родината, най-много да забранят сериала „Короната“ заради подривното заглавие. Дето има една дума, всички ще умрем, но се опасявам, че ако в Родината наистина всички умрат, никой по света няма и да забележи.

 

16 март

Никога не съм се съмнявал в съществуването на Сектата на смрадливците и в мрежата ѝ от агенти, целяща да превърне в мизантроп всеки, който все още не избягва публичните събития. Нищо не може да оскверни преживяванията на публични места така, както омерзителната силна телесна смрад или дори лекото, сподавено понамирисване. И ето че най-сетне е обявена глобална война на тази напаст!

С наслаждение бих чел новини като тази: във влака от Острава за Прага пътниците забелязаха човек с мръсна якичка. Спряха влака за 2 часа, измъкнаха негодника и го предадоха на санитарите.

Но тъкмо когато се надявах, че от corona-вируса може и да има някаква полза и да доведе до забрана на нечистоплътността със закон и даже да я впише в една грядуща глобална Конституция, до мен достигна като гръм новината: в Родината се въвежда извънредно положение! Най-обсъжданото лице в тази забравена от Бога територия е вече не Бащицата, а генерал за когото никой доскоро не беше и чувал, но който се беше озовал изведнъж начело на странно новообразувание, създадено с указ специално за борба с корона-бедствието и наречено МОР. Малко е стряскащо това „МОР“, но идва от скучното „Междуведомствено оперативно ръководство“. Ведомствата, които Бащицата е впрегнал в битката за здравето на сънародниците ми, са трите силови министерства плюс здравното и още няколко други ведомства. Сериозна работа! Гледам сега как генералът обяснява, че маските при разходки навън са задължителни, защото предпазват от зараза, но разходките навън са забранени, защото маските не предпазват, бършейки при това очилата си със своята собствена маска за лев и петдесет. Шефът на Националния център по паразитите пък си е накривил своята като нощна шапчица на главата, а пък Бащицата си я е нахлузил на очите, явно затруднен да я смъкне по-надолу върху масивната си челюст.

Не бих се изненадал ако след края на всичко това в Родината издигнат паметник на МОР за благодарност, че ги спасява от corona-бедствието. А у мен се прокрадва неуместното и странно усещане, че гледам някаква шеметна хорър-комедия, от която се опикаваш от смях, слушайки как много скоро и съвсем наистина ще умреш.

Верно, че тъгувах, като ми изгоря билетът за „Седемте смърти на Калас“, но това е по-яко и от най-яката опера.

 

17 март

„Подчинявайки се на държавната власт, аз се подчинявам, фактически сам на себе си – на своя стремеж да не се замесвам в работите на този свят, където мен нищо не ме интересува. Съдбата на човечеството няма никакво значение, защото то е единствено разтекла се безформена магма.

Човечеството – това е опаката страна на реалността.

Реалността – това е всеки един от нас, затворен в самотата си.“

Това е писал Марсел Жуандо в „за коронавируса и самоизолацията“ през 1952 година. И това е отношение, което споделям напълно. Или което поне доскоро споделях, защото днес фанатично следя новините и се дивя на скоростта с която corona-вирусът успя да накара всички да забравят за насъщни проблеми като неизплатими ипотеки, неблагосклонни началници, необратимо затлъстяване, гъбички по краката и халитоза, за да луднат от страх за тоя свой скапан, както и да го погледнеш, живот.

Аз засега с маска нямам намерение да се сдобивам, но си замотавам долната челюст с елегантна бандана „Jacob Cohen“ с цвят на тоалетна хартия и забулен така, излизам в необичайно топлата пролетна вечер на разходка.

Нейсе, трябваше да спомена, че скоро след като въведоха извънредното положение в Прага, аз благоразумно се изнесох към Мариенбад. В четвъртък тук все още имаше туристи, но в петък вече го бяха ударили на бяг и напускаха града на стада, на стада, влачейки след себе си шлейф от касови бележки и ПОС разписки.

Вечер Мариенбад има леко зловещ вид. Сега вървя край изоставените снежни оръдия в близост до дома ми и усещането е като след нападение на извънземни. Ресторантите са затворени, снегът се топи, градът обраства с гъста елова гора. На централния площад стърчи плашило, по променадата се носят диви кози и глигани, а насреща ми – елен, понесъл пакет елда.

 

18 март

Може пък изобщо да не е случайн, че след като СЗО обяви глобалното извънредно положение, аз се сетих първо за Карнавала и Пасхата. Ами от последния ден на Карнавала – Блажен вторник, до Пасха са 40 дни, точно колкото е и една карантина! А „карантина“ на венециански диалект това и значи – „четиредесен дни“. Толкова е траела изолацията на корабите, акостирали на брега на Серенисимата във времената на бубонната чума.

То, като се замисля, и думата „карнавал“ е с романски произход и значи „сбогом, месо“ или нещо такова. А нали всичко почна с месото все пак.

Нека сега някой ми каже, че Бог няма пръст в този странен corona-сезон, появил се извънредно между Карнавала и Постите!

Между другото, аз току що отредактирах перевода на грандиозния Бестиариум на Жуандо, който той писал по време на окупацията, бидейки безсъвестен колаборационист. Верно, че е бил яростен антисемит, но на мен все ми се ще да го цитирам:

„Струва ми се, че Бог ме обича почти така, както аз обичам своя котарак, а също и че аз обичам Бог почти така, както и моят котарак ме обича.“

 

19 март

Това, че всичко почна заради месото, работи изцяло в полза на моята божествено-конспиративна версия. Как иначе би било възможно един-единствен Прилеп да надене намордници на милиони лакоми филистери и да ги набута под домашен арест, без даже да са били осъждани, да накара цените на елдата и тоалетната хартия да литнат до небето и да прикове самолетите към земята? Кой би повярвал, че това е прост прилеп? Това може да е само Прилеп-Месия, самият Спасител, и ние сега, без даже да съзнаваме това, наблюдаваме дългоочакваното Му пришествие! След като веднъж е влязъл в Иерусалим на магаре в образа на Христос, защо да не може да влезе и в Европа в образа на Прилеп?

Готвя послание за Святейшия Патриарх по този повод.

От есента насам тубата бълва в световния информационен океан изобилие от видеа, показващи как красиви китайки дерат със зъби живи змии, поглъщат разярени гигантски стоножки и други такива. Аз като евреин веган избягвам и далеч по-конвенционални зрелища, свързани с некошерните хранителни навици на себеподобните ми, така че щом тези видеа достигнаха дори до мен, започвам да подзирам, че и човешки пръст помага на Божия чрез нещото, наречено пропаганда. Не ми е много приятна тази мисъл. Не ми е приятна никоя мисъл, свързана със себеподобните ми, но какво да се прави?

А пък в Северен Уелс кози завзели изоставения град Ландидно.

 

21 март

Едно време сънувах доста засукани όνειρα, както се и полага на киноман, но сега ме мъчат съвсем профанни ενύπνια. Днес например сънувах как се бръсна, когато внезапно в банята влезе врачката Баяна и каза, че фазата на Луната не била подходяща за тази дейност. Порязах се от притеснение, а тя набързо ми направи флеботомия и избяга. Тръгнах да я гоня с наполовина избръснато лице, но избухна война и по мегафоните на НСРПО дадоха указания всички да отидем на площада, за да ни раздадат тояги.

От този сън ме избави пристигналият с гръмко дрънчене оптимистичен мейл от родното издателство Holy Cow Press.

„Скъпи приятели и колеги, ха добър ден! До лятото възнамеряваме да пуснем 9 книги, сред които и кулинарните пътеписи на Атина Фара-Джейн Габана и есетата за живота на Рене Алабаш.“

Пътеписи на Атина Фара-Джейн Габана! Есетата на Рене Алабаш! Уау! В Родината не си поплюват изобщо.

А някаква твар е написала, че съм изпаднал в маразъм защото продължавам да превеждам Бъроуз на родния ѝ език. Това е във всяко отношение несправедливо, защото Бъроуз е най-актуалният писател в момента. Не че е преставал да бъде актуален в последния половин век и нещо, но е бил обсебен от изследване на вирусите, а към вирусите той причислявал и езика. Според него езикът е стихия, враждебно настроена към хората – нещо ни живо, ни мъртво, прост репликатор, който непрестанно и самоцелно се самовъзпроизвежда. (И като си помисля само, че Бъроуз е написал това, без да познава социалните мрежи и ботовете в тях!) Та значи, заразил веднъж реалността ни, езикът паразитира в нея, дублира я и непрестанно я тласка и нагажда към границата на тоталния контрол.

Това е интересно, защото според Дерида пък езикът може да върши точно обратното – да осуетява контрола, който Властта упражнява чрез него. Жалко, че не бих могъл да присъствам на диспут между тези двамата, но пък защо не? Може би един ден, когато и аз се озова в Ада? Тогава бих бил по-скоро на страната на Бъроуз, защото, нека не забравяме това, езикът е материалът от който е направен Законът. И също както и Езика, Законът става излишен с всичките си правила в деня, в който Реалността реши да ни напомни за себе си. Интересно – от поне десетилетие живеем с очакването Реалността да ни напомни за себе си, приемайки формата на финансов или еко-катаклизъм, ислямски тероризъм или пощръклял AI, а то виж как се случи! Но каква криза би била, ако не е изненада? И каква по-голяма изненада от един невидим враг? Може да е тук, може да е там… Дааа, а може и да го няма изобщо.

 

22 март

Умря от коронавирусна инфекция на 87-годишна възраст психоаналитичката Маргерит Окутюрие, вдовицата на Дерида. Тя преведе на френски „Животът на Клим Самгин“, „Морфология на приказката“ и почти всичко на Мелани Клайн. Проверих в дневника си кога за пръв път съм споменал вируса. Оказва се, че на 25 януари. Написал съм следното: „на митницата на летището, на стоящата пред мен жена в кожено яке ѝ тече кръв от носа, капе по куфара ми и аз се отдръпвам от нея, за да не ме зарази със странния китайски вирус, втечнил вече дробовете на 40 човека“.

 

23 март

Фройд е имал пациенти, които насън изкривявали думи, заменяйки ги със съзвучни. И ето че на мен ми се присъни как обикалям в кръг около огромна чугунна колона и не мога да се отдалеча от нея. Идвайки на себе си, осъзнавам, че това е чумната колона, но сънят е изместил опасната дума „чумна“ със съзвучната „чугунна“.

Явно полудявам, но и привидно разумни хора започнаха да дават фира. Един познат почнал да заеква, друг получил тикове, трети започнал да си бие жената… а един, за да се спаси от коронавируса, забягнал в гората и започнал да се храни с корени. Натъкнал се на цикута, сварил я, изпил отварата и умрял като Сократ.

А за капак по социалните мрежи до мен достига следното послание: „Получи се съобщение от Св. гора. Гръцката църква ни инструктира. След снощното велико бдение Светите отци препоръчват спешно на православните християни тази вечер да поставят кръст пред къщите си. Ако нямат такъв, с маслинено олио да направят кръст пред вратите си. Сериозно е. Посланието е от Божията Майка.“

Не издържат затворени насаме с безсмислието си хората. Не е странно, че полудяват. Всеки може да издържи известно време, но проблемът е, че се внушава, че това ще е задълго. Неясно докога. Вечно. Медиите сякаш съвсем нарочно внушават чувство на обреченост. Преди малко слушах радио и водещият сякаш имаше паник-атака в ефир. Ако бях слушал още няколко секунди, щеше да се наложи да ме откара Бърза помощ. Не че Бърза помощ има. Бърза помощ не откликва заради претовареността на системата с болни на corona-вируса. И все пак е странно, защото аз, с хилядите си познати в социалните мрежи познавам само трима с corona. При това дори не мъртви от corona или тежко болни, а просто с положителни резултати от тест. Познавам и още пет-шест, които от своя страна познават други, измежду които дори имало вече излекувани от corona. И още няколко, които познавали такива, дето работят в интензивни отделения, пълни с инфектирани. Имам и един, който даже се хвали, че е в епицентъра на бедствието в Страсбург, но аз не съм сигурен, че го познавам лично и дори дали е реална личност. И това – в разгара на нещо, което медиите наричат пандемия!

 

24 март

Великден наближава! Все така никой от приятелите ми, пръснати по света, не е умрял от corona, но двама вече се самоубиха. Бог знае колко още ще умрат от „рак, миокардни и мозъчни инфаркти, белодробни тромбоемболии с насложени пневмонии, мозъчни кръвоизливи, напреднали перитонити с илеуси и перфорации, апендицити, алкохолни натравяния“… На този фон страховете ми, че може да ми потрябва спешно зъболекар или че внезапно ретините ми могат да се отлепят, са смехотворни.

Между другото, поредна седмица нюйоркският ми познат не се е вясвал онлайн. Не че преди сме сe скъсвали от общуване, но сега е друго.

March 25, 2020

Лучия Бозе умряла от коронавирус. На 89. Тя беше най-красивата жена в Европа. Видях я съвсем неотдавна, през октомври, на Римския кинофестивал. Нея случайно я срещнал Висконти в някаква сладкарница и я направил звезда. Играла е и за Антониони, Бунюел, Бардем, Кавани, Кокто и за Дюрас в „Натали Гранже“.

Кошмар! Как изобщо Господ позволява това?

Току си поглеждам в календара и се сещам как днес с двама приятели съм щял да посетя грандиозния мултимедиен спектакъл JR по романа на Уилям Гадис в Брюкселската опера, а утре съм щял да бъда на шоуто на Ален Плател в Гент, а после на Ван Айк, а също и да намина в Лиеж за изложбата на хиперреалистически скулптури. И как всичко това се отменя по вина на китаеца, изял прилеп.

На 14 май пък е щяла да се състои премиерата на спектакъла на Кастелучи BROS в един изоставен брюкселски кинотеатър. Двадесет изпълнители в мундири на Гестапо са щели да досаждат на публиката така, че „разстоянието между артиста и зрителя да бъде напълно заличено“. Не знам какво точно е бил намислил: може би да бъдат млатени с палки по гърбините или да им се кашля в лицето? Но и едва ли ще узная, защото на 14 май няма да има нито премиера, нито дори Брюксел.

Макар че спокойно може да се каже, че този спектакъл вече върви. Накъдето и да погледна, всичко напомня за фашистката диктатура. И когато при среща с минувачите машинално придърпвам шала на носа си, получава се жест от сорта на приветствията , които са си обменяли дядовците ни, мятайки ръка нагоре в римски салют, крещейки „Хайл!“

Не смея да погледна какви са новините в Родината. Сигурно там вече разстрелват от дрон появилите се на улицата без маска, а после минава новозакупеният мобилен инсинератор и прибира труповете. Последното, което видях, бе генерал МОР в черна униформа да говори за това как всички ще умрат. Кой, по дяволите, род войски в Родината бяха с черна униформа, че не помня?

Първоначално всичко това дори ми харесваше, но започва здравата да ми писва. Не може ли да се направи така, че всичко да се върне 2 месеца назад и отново да има ресторанти, кинофестивали, самолети, а заедно с това да възкръснат и Джей Пи-Орридж и други достойни мъртъвци? Вместо това вече десети ден се разхождам из красивата гора с шал на устата и чувствам как скоро ще завърша разходката си увесен на някой клон в примка от същия този шал.

 

26 март

Принцеса Мария Тереза Бурбон-Пармска умряла на 86 от коронавируса. Каква загуба! Привърженичка на монархическата партия на карлистите, феминистка, тя ни веднъж не се е омъжвала. Познавачка на исляма, професор в Сорбоната, събеседница на Ясер Арафат и Уго Чавес… Каква жена, какъв живот! Зад тази епидемия започвам да съзирам грандиозния замисъл на зъл ум от отвъдното, решил да натири всички ни в тотална онлайн-карантина, където невидими ръце ще ни поднасят продукти през прага, докато ние, всеки в дупката си, разглеждаме на гаджетите си фотографиите на загинали принцеси.

Трябва да призная, че това извънредно положение започва да ми изглежда все по-странно! Доколкото успявам да си направя справка в дългите часове на смъртна скука, при Азиатския грип през петдесетте и Хонконгския през шейсетте на миналия век са измрели милиони, но никой нищо не е затварял. Защо СЗО обяви пандемия, след като дори епидемичният праг не е преминат, поне ако може да се вярва на нейната собствена статистика?

Не знам изобщо какво е това! Започвам да си мисля, че в мистерията около corona-вируса няма никакъв пръст Божи и никаква Реалност не се опитва да ни напомня за себе си, а всичко това е само трик, само номер, ситуация, конструирана от тайна и свръхмощна група ситуационисти, решили да се позабавляват за сметка на самозабравилата се цивилизация. Бих искал да знам кои са, за да им взема интервю на тези наглеци.

 

1 април

Прекалено много детайли в картината се губят, но вече и с просто око се вижда, че изпод маската на паниката corona-вирусът върши и куп друга работа, при това със замах! Как да го напиша, че да не прозвучи патетично? На мен ми прилича на Глобална Масленица, но друг, по-смел би го нарекъл Глобална Данъчна Реформа. Потръпвам само, като се замисля каква работа се е отворила на световната печатница за пари. Прости ми, Боже, но по-добре да ме тръшне вирусът!

И в Родината, която е дефакто на друга планета, коронавирусът също свърши едно-друго. Бащицата изръчка собствениците (не всички, разбира се) да си продават собствеността, за да дават на бедните. Данъци, наеми и заеми никой никому не опрощава, но пък има бум в търговията с бързи кредити, колекторския бизнес, а също и специална DMS линия на която най-бедните да даряват последните си стотинки на Държавата за борба с corona-вируса, И бедните даряват, с името на Бащицата на уста! Докато Държавата облага дори и тези дарения с данък!

 

8 април

Днес имаше суперлуние: перигеят съвпадна с пълнолунието, кръглата като нар Луна през нощта се доближи до Земята на разстояние 362 000 км и порозовя в часовете преди разсъмване. Излязох по пижама на улицата и вих към небето като Носферату.

 

* * *

Откакто преди три седмици, в петък 13, избягах подобно на Керенски от чумавата Прага в Мариенбад, аз съм единственото човешко същество, шляещо се вечер по центъра. Тогава Мариенбад прилича на омагьосаните чертози на Чудовището от приказките: уличните фенери сияят, минералните извори шуртят, невидими ръце постилат масите и наливат вино, но не се вижда жива душа. Само луксозните прозорци на гранд-отел Nabokov продължават да са изключение и осветяват мъртвилото заради спотаилия се там неизвестен руски милиардер.

Всеки ден, и днес включително, аз се питам: а какво ако на 13 март съм се бил наял с вълшебни гъби или някой майтапчия ми е бил подправил компота с конска доза ЛСД, и цялата тази феерия е само в болната ми глава. И нито китаец е ял прилеп, нито светът е изневерявал за миг на потресаващата си посредственост?

 

10 април

Извънредното положение се затяга. Денят се превръща в нощ, а домовете – в затворнически килии и гробници. Короната се превръща в Маска, а зад Маската наднича нечие грозно лице.

Чувам, ндрангета се била надигнала.

За миг си представям как и в Родината армия кукери, неразпознаваеми под животинските си маски и непробиваеми под броните си от пиринчени звънци, също се надигат и тръгват в тръс към седалището на Властта, но нищо такова не се случва. Бащицата честити първа пролет, като кърти пейките в парковете, завардва пътищата към планините и плажовете, където даже пейки няма. Затова пък църквите са широко отворени и поповете комкат миряните с обща лъжица.

А от Singer Laren museum откраднали картина на ван Гог за 5 милиона лири – „Градината на викария в Нюнен през пролетта“. Честита ви пролет, земляни!

 

19 април

Великден е тук!

Властта изведнъж се сети, че е незаконно носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, сиреч маски, и е решила да ги отмени. Никой обаче не сваля маската. А и защо ли да го прави, след като и Властта не сваля никога своята? Законът се е бъгнал, гони опашката си, и никой не може да каже къде свършва една забрана и започва друга, и как да се действа в странната ситуация при която забраната на една забрана се превръща в позволение. Какво пък, животът може да продължи и без Закон!

 

1 май

Край! Маските падат! Карнавалът обаче продължава и това най-добре се усеща по тържищата. Аз в момента съм в Прага, на паркинга пред „Аркадий Панкрац“. Току-що се разминах с кон в работен комбинезон. След него – Годзила в компанията на рицар в пълни доспехи. Гай Фокс е на всеки ъгъл. Хиджаби, анти-дрон бурки, антипапараци шалове, прости амбалажни торби с дупки за очите, лица, завряни във фунии от вестник… Ку-клукс-клан… Сякаш на търговската площ се е сбъднала порнографската мечта за общество, в което богове, герои и простосмъртни в промискуитетен захлас свободно си обменят секрети, вируси, инфо, пари, ругатни, тупаници…

И изобщо – тази година Карнавалът натупа Постите, изнасили Цветница, разпердушини Страстната седмица и се кани да е вечен. Властта, удобно увита в пашкула на извънредността, се освобождава от формата си, тялото ѝ губи органите си, втечнява се и се връща към първичния хаос. Скоро от този пашкул ще излети Драконът на Беззаконието, а всички ние ще осъмнем под юрисдикцията на някакво странно обсадно положение, в което богинята на Санитарната Необходимост, дегизирана като Справедливост, ще диктува правилата.

Но – стига толкоз полит-теология за днес! Стига с това вечно очакване на чудовищното Чудо! То и без това е неизбежно като лятното слънцестоене!

 

May 26, 2020

Старият Континент тотално се е втелил… или вмаймунил. Или даже изкукуригал. Мисля при първа възможност да забегна към Некома, Северна Дакота, където, не много далеч от Северния полярен кръг, се намира последната останка от Студената война – една захвърлена още през 1976 противоракетна база, строена по програмата Safeguard. През 2012 я купила някаква секта анабаптисти-гутерити и сега разкошната пирамида на радара е техният молитвен дом. На гутеритите им е забранено да се фотографират, за да не си сътворят кумир, а на жените им – да се появяват публично без забрадки. Какво пък, не са им много сложни правилата! Мисля да встъпя в общността им и да се скрия в тази пирамида от наближаващия край на света.

Опала! Един поглед в новините и плановете ми са разбити на пух и прах. Май и Новият Свят е вече минало свършено! В Минеаполис, Минесота (а това е досами Дакота), вчера бил убит някакъв негър по време на някакъв мирен протест, породен от corona-кризата, и ето ти днес пламнал и Фарго, който е само на 3 часа път с кола от Некома.

Кметът на Фарго, Северна Дакота, Тим Махони, прави отчаян опит да накара протестиращите да седнат на масата за преговори, „за да се свърши малко работа“ и „да се променят нещата към добро“, но духът на бестиариума е изпуснат от бутилката и за 24 часа не само във Фарго, но вече и отвъд Полярния кръг е горещо и тъпо. Така де, щом като един прилеп може да накара света да спре, защо един негър да не може да го подпали?

Това ново стечение на обстоятелствата ме принуждава да действам още по-радикално. Защо, вместо да пътувам нанякъде, не се подложа на криоконсервация тук и сега? Така вероятността да доживея по-добри времена изглежда най-голяма.

А между другото, на 4 април се бил преселил в отвъдното Марсел Моро, певецът на смъртта, последният любовник на Анаис Нин, събеседник на Камю, Мориак и Симон Бовоар, приятел на Жан Дюбюфе, Ролан Топор и Оливие де Сагазан, автор на книгата „Земята гъмжи от хора“.

Като че ли по земята се е развихрил безумен жътвар и жъне наред всичко посадено през XX век. Всичко онова, което обичам и от което съм направен.

 

 

Райна Маркова е автор на сборника с пънк-разкази „Пого“ (1999), на романите „Фани по опасните пътища на светлината“ (2001), експерименталния роман „*.LOG“ (2006) и „Безподобните“ (2011), аудиопиесите „Плутон“ (2008) и „Кусусан“ (2020) и публицистичната книга „Контрол“ (2019).

 

 

Разказът, който прочетохте, е част от новата книга на Райна Маркова. „Влажна зона“ („Ерго“, 2021) подхваща една маргинална у нас – но не и за световната литература – тема за телесното като метафора за всичко низше, маловажно и несъвършено пред лицето на суперорганизма на обществото. „Влажна зона“ задава няколко важни въпроса. Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си „желязната клетка“ на удобството и здравия смисъл, продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не е създал? Божествени или природни са тези закони? Тъждествени ли са „божествено“ и „природно“? А какво, ако приемането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се проявява у индивида като крайна разрушителност и (авто)агресия? Всеки разказ от тази серия изследва отделна страна на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични, религиозни правила, норми и табута. Книгата се издава с подкрепата на Национален фонд „Култура“ (НФК) по програмата „Творчески инициативи“.