Отговорен редактор за публикацията Петър Тушков.
Този разказ е част от приема на 50 микро разказа.

Read this short story in English.

София Попова

Котешка трева

микро фантастика

Котката скочи на перваза и избута саксията с растението. Глухото тупване на килима беше последвано от тихо „Ау!“. Косматата муцуна с любопитство погледна надолу.

– И защо трябваше да го правиш? – троснато я попита цветето и обърна цъфналата си глава към нея. С помощта на няколко листа се измъкна от полуразсипаната пръст и се зае да изправя саксията.

– Миличък – с дълбок мъркащ глас се обади котката, – тя няма нужда от теб. Аз само помагам.

Пухкавата муцуна демонстративно се скри от погледа на цветето.

– Хубава работа. А ти какво правиш? По цял ден лежиш на слънце и се ближеш на прекалено лични места…

Отговор не последва. Растението ядно откъсна едно от счупените си листа и го захвърли настрани. Изтръска почвата от корените си и се запъти към купичката с вода на котката. Накисна се вътре и въздъхна блажено.

– Коктейлче нещо не искаш ли? – измърка хищникът до ухото му.

– Така, като споменаваш…

Котешката лапа замахна рязко и обърна паничката. Вода се разхвърча навсякъде и намокри скъпоценната ѝ козина, което я ядоса още повече. Цветето се затича към пролуката под дивана колкото му позволяваха кривите коренчета. Косматата гад нямаше да го стигне там. Чуваше как котешкото туловище бута, събаря и чупи вещи, докато го преследва. Още малко – шмугна се под масичката за кафе и… Звънтене на ключове и тежки стъпки. Стопанката на дома се прибираше.

– За малко – въздъхна с облекчение растението. Спотаи се до няколко играчки мишки, които се бяха сгушили в праха и тънеха в забрава, и предпазливо надникна към хола.

– Размина ти се – измърка котката и скочи от дивана. Запъти се към вратата в лек тръс с вдигната опашка. Отърка се гальовно в обувките на жената, която тъкмо влизаше.

Цветето се запъти към саксията. Заровеше ли корени в нея, жената щеше да го пренесе надалеч от пухкавите лапи. Затананика си весело. Не усети как зъбите щракнаха.

* * *

Котката измърка сладко и изплю растението в скута на стопанката си.

– Пак ли?!

– Да си направиш чайче – каза и се врътна демонстративно. – А сега може да ми донесеш малко котешка трева.

София „Sulphur“ Попова е родена в София, но загърбва градския живот за такъв на село. От малка се занимава с изкуство, предимно рисуване и дизайн. Писането се появява в живота ѝ като хоби, с амбицията да се превърне в нещо повече. Има почетна награда от конкурса „Агоп Мелконян“ 2015 година. От няколко години развива творческата си идея „52 думи“ (52dumi) – кратки разказчета, написани от точно 52 думи, които могат да се намерят в социалните мрежи.

„Котешка трева“ от София Попова ще бъде част от българоезично и англоезично издание с най-добрите от добрите „50 български фантастични микро разказа“. Подкрепете сп. „Сборище на трубадури“ в това начинание през страницата ни в Patreon. Благодарим Ви, че обичате фантастиката колкото нас!