Категория: Книги

  • Книги

    Джим Бъчър – Буреносен фронт (Shannara)

    „Буреносен фронт“ би могла да бъде онази книга, която да запали мъжката аудитория за ърбън-фентъзи жанра в България. Огромна част от градските фентъзи-романи са писани от жени за жени, няма какво да се лъжем. Обикновено тези романи преливат от подробни описания на много на брой и много секси пичове — човеци, феи, ликантропи или вампири. Хвърлете вътре яка и независима главна героиня с магически способности, която покрай разкриването на някаква мистерия/преследването/отмъщението намира време и за романтична или сексуална забежка, обрисувайте мрачен град и voilа! книгата има всички данни да бъде следващият хит в жанра.

  • Книги

    Дейвид Едингс – Белгариада (Ана Хелс)

    Белгариад е една от онази странни поредици, които или обожаваш и се кълнеш в тях, размахвайки тенекиено копие в опит да защитиш честта и топките на любимия си автор, или така те вдъхновява да плюеш токсични течности и увързолваш в думи физическия хорър, изпитван от крехката ти читателска психика, че си готов да нанесеш критично тежки удари с обемист тъп предмет върху всички предци на набедения за унищожител на мозъчни клетки прехвален драскач. Учудващо или не, аз по-скоро съм от първия вид, макар че недостатъците на Белгариада нежно пробождат очните ми орбити с тихички писъци.

  • Книги

    Бранимир Събев – Човекът, който обичаше Стивън Кинг (Коста Сивов)

    „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ е хорър разказ от Бранимир Събев, за първи път публикуван на хартия през 2012 във втория сборник на автора, носещ същото заглавие. В него се разказва за мъж, надхвърлил петдесетте, който си има любимо занимание — краде книги!!!

  • Библиотека Книги Личности

    Карл Май – 100 години приключения (Shannara)

    Казват, че за всяка книга си има читател. Но пропускат да кажат, че за всяка книга има и време. Тук можете да преглътнете напиращата в устите ви реплика, че съществуват непреходни книги. Да, наричат ги класика, и в историята на световната литература и развитието на обществото те имат своя принос. Но всички знаем, че в краткия човешки живот не се намира време за прочит на всяка класика, а ако се намери — то не е обезателно подходящото време, за да породи любов. Понякога се получава, понякога не.

  • Книги

    Самюъл Дилейни – Сечението на Айнщайн (Jen Starry Night)

    Сред сюреалистичните, митологични събития и видения Дилейни успява да не изгуби пулса на любимите си теми. Семиотичният му размах работи с пълна сила. Езикът, думите отново създават силна връзка между човека и общността, отново имат особено значение за изграждането на системи в отношенията, свързани с пол, сексуалност, отколонения от нормата. Сексуалността се е изменила, точно както и митовете. Не се възприема и не се проявява по стария начин.

  • Книги

    Сара Уинман – Когато Господ беше заек (Точка)

    „Когато Господ беше заек“ е книга за любовта във всичките й форми, за детството и израстването, за семейството, приятелството и самотата. Тя засяга и много важни, но неприятни за дискутиране и избягвани теми — изнасилването, насилието над жени и деца, цената на премълчаването, болката и самотата, когато си различен, аутсайдер и остарял.

  • Книги

    Роджър Зелазни – Името ми е легион (Silentium)

    Лично аз не останах особено очарован от това произведение. От една страна то е леко, кратко и много бързо и лесно за четене. Зелазни не си губи времето в празни приказки и през повечето време поставя главния си герой от ситуация в ситуация, всяка по-опасна от предишната.

  • Книги

    Джон Скалзи – Агент на звездите (Михаил Абаджиев)

    Холивуд, големи филмови звезди и продукции. Актьорско майсторство и блясък. Но… всяка звезда в Холивуд, всеки актьор, независимо колко тъп е филмът, в който участва, си има човек, който работи за него. Урежда му участия, преговаря за хонорари и т.н. Този човек се нарича филмов агент.

  • Книги

    Александър Беляев – Главата на професор Доуел (Lammoth)

    Тъжна е съдбата на някои книжки. Бях отишъл да си изхвърля боклука, когато видях един кашон с книги до кофата. Разбира се, до тях се бе натътрил клошар, който вероятно пресмяташе колко левчета ще изкара от вторични суровини, с които да закърпи бюджета за следващата седмица. Случайно ми се мярна едно книжле с дебели бели корици, а на него с големи букви бе написано „Александър Беляев“. След кратките бизнес-преговори с клошара се разделих с 2 лева и си взех книгата, заедно с още една – „Физиците продължават да се шегуват“. Ей на това му викам bookлук :D

  • Книги

    Жан-Филип Тусен – Бягам (Ваня Клечерова)

    „Бягам“ от Жан-Филип Тусен е семпъл роман. Думите му са гъсти, плътни, на места — облени от остра слънчева светлина, на други — потопени в нощ, пробита от ярки улични светлини. Историята се разпростира върху два континента (Азия, Европа) и един стров (Елба). Действието протича в три града — Шанхай, Париж, Пекин, и две местности в остров Елба — Портоферай и Риверчина. Героите са четирима — Чжан Сянчжъ, Ли Чи, Мари и главният герой, водещ повествованието, останал неименуван до края на романа.

  • Книги

    Шанън Хейл – Книга за хиляда дни (Shannara)

    Като начало трябва да похваля факта, че Хейл излиза от рамките на европейския сетинг и западната култура. Ако се замисля, мога да посоча много малко романи във фентъзи-жанра, които избягват клишето за васално общество по примера на Средновековна Европа. Вместо това авторката ни запознава с вариация на монголска култура, в която притежанието на един вол или крава може да бъде разликата между живота и гладната смърт.

  • Книги

    Брайън Олдис – Report on Probability A (Владимир Полеганов)

    Този роман на Брайън Олдис е напълно различен от всичко негово, което съм чел досега, и в същото време толкова близко до представата ми за „нещо типично Олдисово“. Може би заради присъстващия в толкова много негови произведения елемент на наблюдението — имаше го в „Края на мрака“, в някои от разказите му и дори в трилогията за Хеликония.

  • Книги

    Виктор Пелевин – Шлемът на ужаса (Преслава Кирова)

    Отдавна не бях чела книга на Виктор Пелевин. Последно, преди 2-3 години, взимах от библиотеката „Върколашки метаморфози“, която доста ми хареса. После разбрах, че пак била „изгубена в бг превода“, но харесването си остана… въпреки. На „Шлемът на ужаса“ попаднах, докато търсех нещо за този символ, и ми стана любопитно. Харесвам Пелевин. Освен „Върколашки метаморфози“ […]

  • Книги

    Йордан Радичков – Ние, врабчетата (Стоян Христов)

    Пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук. Йордан Радичков разказва много приятно. И е голям писател, не защото нищо не му се разбира, а напротив – всичко при него е ясно, просто и естествено. На по-млади години е експериментирал с разни новаторски по онова време писателски хватки и някои дори са излезли доста сполучливи. Не […]

  • Книги

    Филип Дик – Света, който Джоунс създаде (Васил Велчев)

    Когато, в статията ми за „Слънчева лотария“, изброявах характерните особености на прозата на Филип Дик, вероятно съм пропуснал много от тях, и тепърва ще попълвам списъка. Безспорно в него трябва да присъстват и хората с паранормални способности. Такива има и в „Слънчева лотария“ (армията от телепати на Quizmaster-а), и в „Юбик“, и в много други […]

  • Книги

    И отново за Джон Скалзи и Fuzzy Nation (Петър Тушков)

    В началото на годината дадох тържествено обещание, че през 2012 година ще чета само бърза, леснодостъпна и непретенциозна литература. Или че ще я пиша – решението ми беше малко неясно по отношение на това. Както и да е, в огромния списъка със задачи, който си съставих, е записано „четене на забавни книги“, и най-вероятно съм […]

  • Книги

    Брайън Грийн – Елегантната вселена – І част: Теория на относителността (Nostromo)

    Преди повече от 100 години физикът и нобелов лауреат Макс Планк получил в издателството, в което работил като редактор, ръкопис подписан от никому неизвестен дотогава служител в патентно бюро. Прочитайки го, той се изправил пред нещо много странно – сриването на света на физиката във вида му, познат дотогава, и възкръсването му от пепелта, по-елегантен […]

  • Книги

    Тери Пратчет – Интересни времена (Lammoth)

    „Дано живееш в интересни времена“ – смята се, че това е китайско проклятие, което следва поговорката „По-добре да живееш като куче в спокойни времена, отколкото като човек в размирен период“. Горната поговорка ни подсказва за какво иде реч в поредното приключение на клетия Ринсуинд, който е понесен от Пратчетовото въображение в далечната Ахатова империя и […]

  • Книги

    Te Quiero x100 – Пабло Неруда – Сто сонета за любовта (Точка)

    По много предварителни планове около днешния леко спорен празник (14.02.) трябваше да съм прочела една книга с реални истории на известни хора, преживели физическа и емоционална загуба по различни причини и след срива и болката открили своя втори шанс да обичат и да бъдат обичани. За това няма пределно допустима възраст. Поради липса на време […]

  • Книги

    Дан Браун – Цифрова крепост (Стоян Христов)

    Quis custodiet ipsos custodes? В Агенцията за национална сигурност (АНС) в САЩ тайно от широката общественост е построен суперкомпютър с милиони процесори. Единствената му задача е по цял ден да разбива шифри по най-дърводелския начин – чрез налучкване и изчерпване на всички възможни комбинации. И машината започва да мачка всичко наред и да чупи шифрованата […]

  • Книги

    Умберто Еко и Жан-Клод Кариер – Това не е краят на книгите (Михаил Абаджиев)

    Книгата, която избрах днес, е „Това не е краят на книгите“. Автори са Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. Интервюира ги журналист на име Жан-Филип дьо Тонак на различни теми, свързани с културата, четенето, книгите, информацията и информационните технологии. Тези трима господа, като едни себеуважаващи се старци-разбойници, заформят доста интересни и същевременно образователни дискусии. Това не […]

  • Книги

    Филип Дик – Слънчева лотария (Васил Велчев)

    След някои добри отзиви, които получих за поредицата ми за Хайнлайн, реших да започна още една серия, този път за друг от най-любимите ми автори, Филип Дик. Напоследък установих, че съм започнал да позабравям подробности от някои книги, включително такива от любими писатели, така че по този начин ще мога да препрочета и да си […]

  • Книги

    Мирча Елиаде – Гадателят (Преслава Кирова)

    Фантастична проза от Мирча Елиаде в „Гадателят“. Книгата включва новелата „Госпожица Кристина” (1936) и девет разказа, написани в периода 1936-1982 г. Има много добър предговор от преводача Огнян Стамболиев, който си струва да се прочете и в който има цитирана част от дневника на самия Елиаде: „…Искам да подчертая, че днешният човек не по-малко от […]